ПАРИ

Пътувам! Обгръща ме времето!
Дойдох в свят където -
всеки влиза през портал без виза.
Мах, два и... обратно пак излиза.

Пътувам и плащам за този път -
тежка дан чрез живота свой.
Комфортен или оголен рът -
в роля на поредния герой.

Закон материята има пръв -
принцип на жизнения път.
В света от кал, пари и кръв,
идва край, наречен смърт.

===

Вървях по улица нататък...
Същата, но с различни имена!
Дали ще пази моя отпечатък,
в следващите времена?

Примирени вплетени във времето,
като писмена от безличен свитък.
Върху камък пониква ли семето,
обречен е щом живота ни кратък?

===

По космичен път Земята тича,
има мисия и свои си закони.
Истина е!
Само себе си човек обрича,
щом меси се в нейните канони.
Но,
света с вещи да владее пожелал е.
Срязал възела на Извора със А-за,
закърнели силите му живи и...
дошли сме ние - днешната ни раса.
Желание огромно се родило,
над ближния високо да застане.
Някой дал идея уродлива -
втъкал знак върху хартия.
И...
парична единица,
до днес се тя нарича.
Но с пагубност хората вредила -
власт желязна дръзко им дарила.
Алчни, ненаситно гладни -
жадуващи тез мъртвешки знаци -
на демоните станали сме равни.

Парите...
Лесно заменихме с Бога...

Студени, безкомпромисни, могъщи,
тумор раснещ в обществото!
Те са корени на злото.
Сблъсък на духовните полета.
Мор за пътища разумни,
зли спирачки на доброто.

Тези, изобилно що ги притежават,
за върховни господари ги зачитат.
Пред тях крепости врати отварят,
при поредна среща с тъмни твари.

Как във времената древни,
щастлив бил човека?
Без банки и платежни сметки,
без борси в бяс обзети,
със страст за власт и печалби
за трилиони тежки!

Пари, пари, клоака на раздори.
Хора разделени - души замърсени.
Автори на много крайни спирки,
и чисти сърца тегобно вгорчени.
Катя Петрова