Самотата
Самотата не пита на колко си години!
Тя идва при децата, тинейджърите, младите и по-немладите хора. Тя идва при всеки, който е отворил порта за нея.
Ние добре знаем, че реално никога не сме сами.
От раждането ни до смъртта сме заобиколени и подкрепяни от духовни невидими приятели.
Въпроса седи в това, как да преодолеем физическата самота!
Когато изпразним от смисъл съществуването си, когато изпразним от съдържание онова, което сме, когато спрем да се обичаме и търсим да се сгреем от външни източници - самотата е на лице.
Знаете ли, човека във физическия свят практически винаги е самотен, независимо дали има един или сто души около него. Това е така, защото всеки си има личен свят и живее своят живот (никога, никога на който и да е друг), но за него е от съществено значение да го споделя, да има кой да го вижда, чува и черпи от енергията му.
Ако се замислите, всеки случаен или неслучаен може да попълни тази празнота, която се отваря в душата ви.
Важното е да не се затваряте за останалите, които и където да са те.
Често децата са самотни - спомнете си когато бяхте деца и имахте чувство, че никой не ви разбира!
Често подрастващите са самотни - спомнете си първите трепети, а от отсрещната страна дори не ви забелязваха!
Често младите двойки са самотни - спомнете си вътрешната борба, а не смеехте да я споделите, защото се страхувахте да не ви презрат или отхвърлят.
Често по-немладите са самотни, защото половинката им е отишла на по-добро място, а те не знаят как да се справят с новите условия на живот.
Често в големия колектив има най-самотните хора, защото в множеството се чувстват изолирани.
********
Ето виждате ли колко самота щъка по земята ни!
Но всъщност самота е в настройката на умовете ни, на съзнанието ни.
Да видим сега: имаме двама самотни хора един до друг, те страдат, че са самотни, но са близо, виждат се, могат дори да се допрат. В кое стои самотата? В умът!
Има около нас всичко, което може да ни достави радост!
Котката, кучето, дърветата, цветята, земята, небето, слънцето, полето, водата, стаята, вещите. Може, но ако умът ни е решил да е самотен - значи за него няма никой!
Ощипете този ум и му кажете:
- Ти ми причиняваш болка и аз не желая да те слушам. Ти си капризен и не се съобразяваш с душата ми, която е тук и ме моли да и обърна внимание, за да ми каже че не съм самотна!
Сега спри да ми вменяваш самота и ме остави с душата ми, да се порадваме на божия свят, който е изобилно около мен. Той ме чува! Той ме разбира! Той ми говори и утешава!
Той прави всичко за мен! И ако поне мъничко успея да спра да слушам самотата, която ми вменяваш и се обърна към него - ще разбера и ще се утеша с това.
********
Знайте, че дори да играете хоро, пак може да се чувствате самотни!
Самотата не е липса на присъствие, а липса на включване към живота!
Всичко около нас е Живот и ние няма как да сме самотни.
Но ако искате някой да ви е под ръка, за да ви изпълнява желанията, то знайте че това не е самота, а нужда да властвате над някой.
В Любовта желания няма, всичко ни се доставя на секундата, стига да не сме слепи за даровете!
Когато настъпят промени в живота, не го приемайте за самота, а за благодат на Твореца, който счита, че сме си взели текущия изпит и ни дава възможност, да учим нови уроци. Е, нима това ви хвърля в самота или ви зарежда с огромна доза гориво, за да изследвате нови пространства от съществуването?
С много Любов сега и занапред!
