ПОСВЕТЕН и ПРОСВЕТЕН

Какво означава Посветен и какво Просветен?
В древността е имало твърде много ПОСВЕТЕНИ. Посвещаването е нещо, което се дава. Посвещаването е вкарване в дадена система, където се подават определени знания, чрез които може да се манипулира. Какво да се манипулира? Почти всичко! От тук идва и силата на Посветените. Те използват дадените им знания с цел управление на масите. Пред тях посветените с удоволствие демонстрират "странни" неща, с които създават условия да се разграничат и да се считат за повече от останалите. А и народа ги е увенчал съвсем доброволно с власт, като е поддържал властта им чрез даване от себе си.
И така, това продължава да съществува и до ден днешен - посвещаването. Едно от тези посвещавания е функционирането на разделението в лицето на държавите, етносите, нациите и всичко надолу по стълбата. Когато например има кандидат за управител на дадена държава, той не е в състояние да знае какво тепърва ще прави. Но бива ли избран, не след дълго време всичко се променя - този човек, за който са гласували хората вече го няма. Какво е станало? Прост отговор - ПОСВЕТЕН е как да управлява!
Посвещението не е нещо, което избира вида енергии, които да използва при по-следващите действия. При Посвещението - всичко е разрешено, стига да се стига до целта на посвещението, като се облича с човешката дума МОРАЛНОСТ и ЗАКОННОСТ.
Значи ПОСВЕЩЕНИЕТО е човешка дейност, която води началото си от древността и съществува до ден днешен под различни форми. Бих допълнила, че всеки родил се в дадена държава е ПОСВЕТЕН - тоест, вкарана е в съзнанието му програма, как да действа в този си живот. И естествено всеки индивид се самоопределя съвсем несъзнателно, бивайки ПОСВЕТЕН в детската градина, училището, университета, от радиото, телевизията и обществото като цяло. И във хода на живота си, ако прояви определени наклонности, дарби, той/тя, биват допълнително ПОСВЕТЕНИ, от създадени вече и добре смазани механизми за бъдещата им дейност. Всичко се вкарва в една предварително подредена човешка матрица на ПОСВЕЩАВАНЕ и от там до сега мърдане нямаше.
Кервана си върви, кучетата си лаят.
ПОСВЕЩЕНИЕТО има сила, огромна сила, облечена в човешки ЗАКОНИ, приета като нещо неотменно от личността, и следвайки ГО цял живот. ПОСВЕЩЕНИЕТО бива различно, според мястото на индивида в обществото. Но, ПОСВЕЩЕНИЕТО е неотменна част от пътя на човека до сега.

ПРОСВЕТЛЕНИЕТО
Какво означава ПРОСВЕТЛЕНИЕ и има ли разлика от ПОСВЕЩЕНИЕТО.
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО е естествен механизъм на съзнанието да контактува с Духовния Свят, от където да черпи природните си дадености.
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО може да се осъществи само при условие, че човешкото съзнание достигне до нужните вибрации, които ще дадат възможност за адекватен контакт с Духовния Свят или по ясно казано с Божественото Съзнание.
Когато човека получи каквато и да е информация от БС, това е вид ПРОСВЕТЛЕНИЕ. Това означава, че е преминал границата на човешкото и получава знания от божественото. Колкото по-дълго е в състояние на повишени духовни вибрации, толкова по-често индивида контактува директно от БС.
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО е нещо, което всеки човек може да постигне следствие собствените си усилия, без да бъде зависим от човешки обстоятелства. Когато човека стане ПРОСВЕТЛЕН, той става независим от човешките условности, по простата причина, че всичко му се доставя от Духовния Свят - тъй като всяко нещо е тук и сега, но то може да се види и усвои при едно единствено условие – да се достигнат подходящите вибрации на индивида за това, всяко нещо.
И като последно но по важност на първо място, бих казала, че точно за това е дошъл Христос чрез Писмата при нас отново – да ни ПОСВЕТИ как да се ПРОСВЕТЛИМ.
УСПЕХ!

ВЯРА!!!
Тази тъй често споменава дума - ВЯРА и твърде грешно разбирана от човека.
Първо, какво Не означава вярата! Тя не Е - да мислите, да предполагате, да очаквате, да се надявате, да мъдрувате, да обяснявате, да таите надежда! Не, това не е истинската ВЯРА!
И така...
ВЯРАТА е нещо, което не го очаквате, не се надявате! Вярата е онова нещо, което просто става! Божественото Съзнание е безотказно, То е единственото нещо, което ПРАВИ нещата.
Пример: - Зачатие, развитие в утроба, раждане, растеж, подхранване, изцеление, закрила, узряване, преклонна възраст, трансформация. Ето това е нещо, което става, независимо нашите намерения, мисли и въжделения. Просто става!
Сега разбирате ли какво е ВЯРА? Това е онова нещо, което просто става, облечено в човешката думичка "вяра".
Вие не се притеснявате, че водата ще свърши на планетата, не се притеснявате, че въздуха ще спре да съществува, не се притеснявате, че планетата ще спре да се върти, или че Слънцето няма да изгрее на сутринта. Вие ЗНАЕТЕ, ЧЕ ТОВА ПРОСТО ЩЕ СТАНЕ.
Ето това е ВЯРАТА - ТО ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, СТАВА!
Когато човешката вяра се слее със сигурността, безотказноста и вечността на БС, едва тогава НИЕ ЩЕ СТАНЕМ ИСТИНСКИ СЪТВОРЦИ. Сега, да, ние творим, но неосъзнато, хаотично и твъ-ъ-ъ-рде грешно.
Катя Петрова

Астрала - Първа част

Отварям за малко врата към тема, свързана с Астрала, по една единствена причина - нашият свят и астралният свят винаги са били в осмотично равновесие, представлявайки един затворен кръг на това равнище на съществуване.

Имам желание по най-опростения начин да се запознаем с другата половина от вечното ни съществуване, за да разберем защо Христос ни съветва да не се задържаме в Астрала, а да го преминем колкото е възможно по-бързо.
Представете си една осмица. Няма значение в каква позиция е тя - изправена, под ъгъл, хоризонтална. Може мислено да я завъртите на 360 градуса. В центъра (това е алегория, защото принципно в случая не съществува строг център, тъй като всичко е нива на вибрации) се намира нашия свят. В този свят сме ние в плът - родителите, децата ни, работата, домовете, пътищата, реките, ветровете, наводненията, градовете, хляба, емоционалните изживявания, чувствата, болката, страданията, радостите, раждането, смъртта, мъката по изгубените приятели и близки - цялата гама от земен живот. Всичко това добре знаем, че е нетрайно и преходно от камъка до чувствата.
Всяко нещо, което става за нас невидимо, се включва в процеса на една грубо казано осмоза. Това "нещо" във вид на много по-фино съществуване на съзнание, преминава в отвъдния свят, тъй наречения Астрал.
Какво става там? Какво има там? Кой живее там?
Астралния свят е пълен аналог на нашия видим свят, но с една единствена разлика - всичко там е леко, подвижно, освободено от материалната обвивка. Изживяването - време - също е много по относително от тукашното, по причина, че там преминаването от реалност в реалност е много по-забележимо и осъзнато. В този, отвъдния свят, също кипи активен живот. Там душата си почива от тежестта на плътното тяло, като разполага с достатъчно време да осъзнае какво е успяла да усвои от уроците, които си е поставила за цел да изучи в нашия свят. Пак повтарям - астралния свят не е място за учене и въздигане, там не живеят по-умни същества от тукашните, защото са едни и същи, но всичко е освободено от грубата обвивка на тялото. Там се отива с по-олекотените тела - етерно, ментално, астрално. Тези тела остават до в момента, в който душата предприеме обратния път към нашия, настоящия свят, което е буквален аналог на земната смърт.
Тя, душата разбира достатъчно ясно, че нейното въздигане може да се осъществи единствено в проявен вариант, тоест в човешко тяло. Тя/душата осъзнава в даден момент, че спирайки се в ареала на Астрала, се е заклещила в него, независимо от нивото до което може да достигне там, от където няма измъкване към по-висши духовни нива, освен да се върне обратно в нашия свят. Защото душата знае, че само тук може да получи просветление, по-високо вибриране с цел да преодолее многобройните нива на Астрала, през които неизбежно трябва да премине, тъй като копнее, да поеме пътя към дома - по-висшите светове на мирозданието.
Ето защо аз оприличавам земния и астралния свят на приблизително действие на осмоза, която е заключена като отделно измерение и отделено от следващите нива на съществуване. Ние сме се включили в тази "осмица" и хиляди, хиляди пъти се превъртаме през нея.
Докато сме в плътни тела, за кратко време, в самото начало след раждането помним причината за идването ни тук, но после влезли в човешко съзнание, постепенно се отдалечаваме от целта и заживяваме чисто материалистично, подпомагани активно от постоянно разширяващото се лично его. И попаднали в този земен свят, забравили за духовните цели, ние бавно, за няколко десетилетия износваме телата и се връщаме обратно в астрала, където си спомняме всичко, осъзнавайки, че единствения начин да се разделим с "осмицата" е през тукашния свят, чрез просветление, чрез освобождаване от ниските вибрации и проявяване на естествените, рождените, духовните такива.

Сега, когато Христос и не само той, ни напътстват и помагат за освобождението ни от  тази "осмоза" и най-важното  с помощта на промените, които стават на земно и космично ниво, ние би трябвало, желателно е, правилно е, да се възползваме и да се върнем към Светлината, след хилядите завъртания в капана, на които сме се подлагали до сега.

20.04.2015

Писмата

Живея в свят където на двойки всичко се дели.
Божият печат на ДНК-то закон и ред следи.
С две спирали, в плът Живота, вечно тук гради.
И Его-то в закрила, ден и нощ на стража бди.

Душа неземна - искра за всяко тяло -
тихо, недоловимо, отделено и оживяло,
Тя форма уникална по Божия програма е създала,
във свят на плътност и ръце за действие ни дала.

Ах тез ръце, със свойте десет пръста -
във вас Божествената промисъл допусна -
за човека дар единствено отпусна -
а вий, положихте Христос на кръста.

Христос завърна се - отново днес е тука!
Дошъл! На залостена врата с Любов почука.
С Писмата девет дарява ни поука.
За щастлив живот създал за нас пролука.

Христос не е далеч - очаква да се променим.
С мнозина - нЕготовите, навярно ще се разделим.
Враговете на Писмата, с Любов да разберем.
Със светещите хора, духовната тъма ще разтопим.

20.1.2015 г.

Думата "МОЕ",  човека е приел като израз на ПРИТЕЖАНИЕ. Заедно с изричането на "мое" в организма протича реакция на удовлетвореност. Докато нещото е "мое" изживяваме "удобството" на власт и управление, заедно с чувството на лични права. Дори стигаме до там, че да узаконяваме "мое" чрез различни форми - нотариален акт, интелектуална собственост, касова бележка, платен данък, граждански брак, договори, договорености - писани и неписани, разделяне на юридически и граждански права за притежание и какво ли още не, към което лицето изрекло думата "мое", също има задължение за грижа, опазване, внимание, любов, съхранение и пр. :)

Но успоредно с духовното развитие на индивида, думата "мое" започва да става неудобна, извратена, поругавана от позицията на друга перспектива на съзнанието. 

Това е така, защото позицията, вибрацията на съзнанието се променя.

Е, необходимо ли е да се лишим от думата "мое" само защото до този момент сме я овеществявали по брутален начин?

Ако подменим определението, което влагаме за нея, тогава "мое" ще добие друга "визия", друга сила, друга енергия.

МОЕ е, временно осмисляне на индивидуалното човешко съзнание за удовлетворяващо ползване на дадено нещо. Това "нещо" е приоритетно за съзнанието на човека в даден отрязък от време-пространство. То се приема безусловно за близко и познато, като се ползва и се взаимодейства с него. Това "нещо", това "мое", не е притежание под каквато и да е друга форма, а хармонично условие за взаимодействие с лицето, което го упоменава. Това "мое" е свободно във всеки момент да изявява себе си и да взаимодейства с друг/и. То напълно доброволно взаимодейства с индивида, при условие, че се създават вибрации на взаимна радост, удовлетвореност и енергийно привличане. 

Надявам се човека да "порасне" в духовно отношение, за да възприеме горното определение за МОЕ, напълно безусловно. :)

Още малко ще продължа!

Думата "мое" би трябвало да се поставя към категорията "наше".

Всичко, което в даден момент, човека ползва е даденост, която може да се ползва от всеки друг. Това изречение е трудно за осмисляне, но нека не забравяме какво взимаме със себе си, когато дори оставим тук материалното си тяло и поемем пътя в по-фините светове. 

Всичко в това изражение на съзнанието е общо, което временно ползваме, като това временно прилагаме думата "мое" в новия смисъл на възприятие. 

Харесва ли ви такова обяснение? Ще го приемете ли в живота си? Ще го приложите ли в битието си? Ще се промените ли за да докажете на себе си, че наистина нищо, нищо материално не притежаваме, а само ползваме сега в момента! 

Обичам ви, приятели! 

И още нещо!

За това "мое", всички останали трябва да полагат грижа и любов по еднакъв начин. Е, какво ще кажете - приема ли се? :)

Ах, да! И да не си помислите, че аз напълно съм трансформирала съзнанието си по гореописания начин! Просто ми се спуснаха тези мисли и побързах да ги увековеча на страницата. Всичко е процес на промяна и развитие. Силно се надявам да вкарам себе си в тези нови понятия по-скоро. Още по-силно се надявам и хората да поемат своето пътуване по този път. :)

------------------------------------

Началния текст наистина за сега предизвиква доста силен енергиен удар върху съзнанието ни. Всеки "нормален" човек би казал - глупости! 
Глупости, ама никак не са глупости, след като сме се захванали за ПИСМАТА и не се разделяме от тях днес и нощес.
В тях има един много важен момент, който ни съпровожда при медитациите - текста от молитвата или както искате така я наричайте. Аз съм склонна да го нарека СЪБЕСЕДВАНЕ или ИЗЖИВЯВАНЕ.
Краткото изречение от там е: "Знам, моята крайна цел е да те изразявам".

Какво представлява БС? Какво върши то? Какво ни дава? Как ни подкрепя? Как ни изцелява? Какво ни е осигурило за съществуването ни? Иииии...... много важният въпрос:
- КОЛКО МУ ПЛАЩАМЕ за всичко това?????
Хм, аз до сега нищо, освен когато се сетя да БЛАГОДАРЯ. А вие? 
То БС не очаква от нас потупване по рамото, не очаква похвали, не очаква възнаграждения, не се притеснява когато не се сещаме за него, дори не го познаваме, пренебрегваме го от вси страни, присвояваме си заслугите му, че даже се опитваме да ги продаваме. 
Помислете си: водата се продава, земята се продава, въздуха се продава, топлината се продава, плодовете се продават, животните се продават, че и хората се подават - техните органи, деца.  Печалбари - душички!

Съзнанието ни, съз-на-нието ни е пропито от грешно оформени представи и определения за съществуването на това ниво, в тази реалност. Вихри се разделение и разединения по всички нива на битието ни и ги подкрепяме тези разделения всячески. Благославяме се, пожелаваме си най-най-хубавите неща, ама не и да споделяме, давайки. А, това вече е абсурд - моето си е мое и толкова! Иначе дума, дупка не прави нали? 

ОБИДАТА - ІІ част

Продължавам с коментар върху състояние на съзнанието, поради което са създадени твърде много нещастия в живота на човека, с единствената ми цел - преосмисляне определението за "обида".
До сега всеки човек, който чувства ОБИДА, я приема като начин, средство, с което някой се опита да му втълпи грешка, нежелан модел, вина, глупост, изопачаване, неправилни разсъждения, отхвърляне, порицание, подигравка, пренебрегване, омаловажаване, излагане, насилие, агресивност и други черти, които са болезнено прикрепване и отношение към него – обидения човек.
Обидата е мор, чума, смърт на хиляди и хиляди невронни окончания в тялото на човека. Обидата опустошава душевното състояние и не допуска градивни мисли до момента в който ОБИДАТА се трансформира.
Първата реакция, която ОБИДАТА създава в човека е ОТХВЪРЛЯНЕ. Това е начин на егото за съхранение, извинение, спасение, защита на личността.
Мнозина коментирайки ОБИДАТА, прилагат към обяснението за нея, определения като: СЪГЛАСЯВАНЕ, ОЧАКВАНЕ, ПРИЕМАНЕ, ОТХВЪРЛЯНЕ, ПРОМЕНЯНЕ.
Нито един от горе упоменатите варианти не омекотява удара от ОБИДАТА
----------------
ОБИДАТА влиза в категорията СИТУАЦИИ.
Ситуацията сама по себе си е нещо неутрално, то просто съществува, плувайки във време-пространството, докато не му обърнем внимание чрез нашето досегашно, налично ОСЪЗНАВАНЕ на ЖИВОТА.
А най-големия парадокс на Творението е, че ЖИВОТА няма смисъл. Смисъла се появява едва тогава, когато му предадем чрез съзнанието ни СМИСЪЛ.
---------------------
Човека е в състояние да забележи каквото и да е извън себе си, само при едно условие – ако вибрира на същата дължина на вълната. И тази вибрация се възприема според неговото осмисляне на ситуацията – добро, лошо, красиво, градивно, подигравателно, дразнещо, омразно, нервно, притеснително, смешно и т.н. според усвоените и осъзнати представи в човешкият му ум. Значи НИЕ сме тези, които създават/проявяват БИТИЕТО чрез собствените си вибрации.
В безкрайно многото перспективи на съществуванието седи и тази позиция, която възприемаме в дадения момент на нашето лично осъзнаване на съответната ситуация. Тя е неотменна, поставена там, има я. И точно този човек, вие, вижда/те ситуацията точно от тази позиция на съзнанието си в която съществувате сега.
Не случайно се казва - колкото зрители, толкова мнения. Всеки вижда абсолютната истина от личната си позиция. Нищо не е изопачено, нищо не е лъжа, нищо не е повече или по-малко. То е там и съществува.
Да повторим - всяка ситуация е неутрална. Съзнанието е онова нещо, което и дава съдържание. Съзнанието е безкрайна константа в която е вложено цялото творение. Но тъй като човешкия ум не е в състояние да прояви всичко едновременно, то той го разглежда от определена страна, позиция, перспектива, ниво, състояние, настроение, и всичко останало което му е познато. Непознатото няма как да се осмисли от човешкия ум.
Възприема се само онова, което хармонира, резонира, отговаря на личните ни вибрации. ПРОМЕНИМ ли вибрациите и тази "обида" автоматично остава в страни, минава покрай нас, тя не е в състояние да разстрои която и да е част от съществуването ни. Значи ние сме отместили перспективата на възприятия и гледаме на "обидата" като проявление на някой друг, а не на наше отражение.
Не ОТХВЪРЛЯЙТЕ, не ОЧАКВАЙТЕ, а ПРИЕМЕТЕ ситуацията НЕУТРАЛНО, като явление, което е частица от голямата картина на реалността, като нещо, което е реален вариант на ТВОРЕНИЕТО, който обаче не касае ВАС.
ОЧАКВАНЕ, може да си разрешим само когато се обърнем към БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, защото знаем, че То е единственото, което знае най-добре, кое за нас е оптимално ПРАВИЛНОТО на този етап от пътуването ни в безкрайността на Всемирното Съзнание.
В следващата статия ще се постарая да ви предам техника, метод, чрез която бързо да се освобождавате от натрапчивото чувство но ОБИДАТА. Важното е да осъзнаете определението за обидата – ОБИДАТА е продукт на личното ни СЪЗНАНИЕ

ОБИДАТА

Стрелата на обидата, е много остра, болезнена и бърза. Тя пронизва едновременно тялото и психиката без предупреждение и подготовка.
Енергията се източва от тялото и ума се замъглява.
В устата идват думи, които никога не бихте изрекли, ако не сте в това състояние, думи, от които ще се срамувате след време.
Краката се активират и са готови за бягство. Бягство от ситуацията, от човека, от обществото, причинило болката от обидата.
Устата пресъхват, но това не се индикира от мозъка, което при много от случаите води до повишаване на кръвната захар.
Сърцето започва да бие ускорено и е готово да излезе извън ритъм, сякаш сте изпили два литра кока кола за кратко време.
Изчезва желанието за работа, и настъпва необяснима умора.
Нищо не е в състояние да промени настроението в продължение на поне един два дни.
Храната става безвкусна, но въпреки това се консумира в голямо количество.
Отсъства желанието за осигуряване на личен жизнен комфорт, дори той се избягва.
Тъмното помещение става убежище, в което непрекъснато, като на магнетофонна лента се превъртат обидните думи или ситуация в главата, до неопределен брой пъти.
Долавя се трудно преглъщане и дори болки в гърлото.
Лицето се изопва и помръква.
Човека е в състояние да влезе в конфликт при първи възможен контакт с хора от обкръжението си, или да ги отхвърли по неприятен начин.
Пушачите и тези, които употребяват алкохол увеличават приема им, което може да доведе до безсъзнание.

Припомнихте ли си вашите случаи от гореописаното?
На тази тема ще трябва да поговорим в няколко отделни статии, защото тя е вечно актуална и причина за доста проблеми в ежедневието ни.
Защо?
Една обида може да доведе до фатални последици. Една обида е в състояние да промени живота ви. Една обида притежава силата да промени пътя на цели народи.
За да се появи ОБИДА, трябва да има ОБИЖДАЩ и ОБИДЕН.
Значи никой не е в състояние сам да си причини и двете неща.
Така - всичко идва от човека за човека. Каква пародия!
Темата ще има продължение за съдържанието, как да не допускаме последиците и да не стигаме до гореописаното състояние. За сега е достатъчно като начало да се запознаем с образа на ОБИДАТА.

Болката!

Има различни видове болка!
Сега ще говоря за онази невидима душевна БОЛКА, която може да ни съпровожда през по-голямата част от ежедневието, а дори да отнема и от съня.

Живеейки, хората носят болката със себе си непрекъснато. Най-трудно преодолима е ПСИХИЧНАТА БОЛКА.
Когато човек е ощетен, наскърбен, обиден, изоставен, ограбен, руган, пренебрегнат, подигран, самотен, болен, изгонен, преследван - се организира в душата му магнитно-емоционален стрес, изразяващ се във вид на ПСИХИЧНА БОЛКА.
Какви са симптомите на този вид болка?
Ето част от тях:
- Трудно дишане
- стягане в гърлото
- постоянна ангажираност на мислите и отклоняване от текущите ангажименти
- невъзможност за концентрация
- отнемане времето на приятелите с цел дълги и монотонни обяснения за личното психично нараняване
- търсене на съчувствие
- лошо отношение към любими и добри хора
- лична защита чрез поемане на повече храна, а от там и натрупване на излишни килограми или отслабване на тялото до отблъскваща неузнаваемост на човека.
- безсъние
- отпадналост
- нежелание за работа
- избягване на места, където радостта се лее
- лицето помръква
- силите намаляват
- с негативната нагласа се привличат негативни събития в живота
- енергийните портали на тялото са незащитени и първите нападатели са вируси, бактерии, и отключване на неизлечими заболявания
- нежелание за спорт, хубави дрехи и разходки сред природата
- към всичко се променя отношението, заради негативната настройка на съзнанието
- постоянно мърморене към човека, причинил БОЛКАТА, без той да присъства и дори не знае или вече е забравил какво е причинил.
Уморихте ли се да четете?
Това са реалните факти и състояние за всеки, който е завързан здраво за ЕГОТО си и не е в състояние да приеме чуждо мнение, което не е в хармония с неговите психични вибрации.
Хайде сега да си спомните, дали някой от вас, поне веднъж в живота си, не е причинил на живо същество подобни състояния!
Егото работи в две посоки. От една страна не се вълнува изобщо дали ще ви накара да нараните нечии чувства, а от друга, когато са ви засегнали ви докарва, до горе описаните състояния.
Човека иска да е щастлив, да е защитен от ПСИХИЧНА БОЛКА, да грее вечно слънце в душата му - и напълно правилно го иска!
Кой обаче ви причинява подобни състояния на ниски вибрации, водещи до срив на свещеното ви тяло! Човека? Да, човека!
Всички ние, ако се съобразяваме, какво бихме създали с евентуалната ни нетактичност, нервност, несъобразителност и избухливост към другите, никога, никога няма да го направим.
И най-важното, което оставям за накрая - не бива да се ЗАБРАВЯ, че всяко наше действие с положителен или отрицателен заряд организира така събитията, че се връща със същата сила, че и по-голяма, обратно при нас!
Аз бих предпочела да върша добрини, за да идват при мен добрини!
А вие, какво предпочитате да вършите?

ОСЪЗНАВАНЕ

Осъзнавате ли смисъла на понятието ВЕЧНОСТ?

Вечността е нещо, което няма начало, няма и край!

За да може човешкият мозък да стигне до някакво осъзнаване, е вкарал в рамка това понятие.  Хората са поставили начало, което са нарекли "Големият Взрив". Аз няма да отхвърлям това, просто защото не помня точно как беше. :)

Ние - човешките същества, сме проявление на СЪЗНАНИЕТО. 

Съзнанието съществува във вид на ЕНЕРГИЯ.

Енергията има безкрайно много проявления, за които човека е открехнал за сега много малко капака на знанието за тях.

Едно обаче е абсолютно сигурно -  ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ И НИЩО НЕ СЕ ГУБИ.

В тази промяна сме включени и ние.  

Още нещо е абсолютно сигурно - ние сме тук и никой, и нищо не може да направи срещу това. НИЕ СМЕ ВЕЧНИ. Ние сме от самото начало и така ще бъде докато това НАЧАЛО съществува. 

Красив и правилен е само онзи избор на съзнанието, който хармонира и удовлетворява съществуването на останалия свят - това е закон на Мирозданието и е валидно за човека - всичко останало води до проблеми, за които човека плаща в настоящето си! 

2. 4. 2015г