Филтър
Хората по планетата Земя са вкарани в енергиите на разединението и противопоставянето.
Така сме устроени, че постоянно отделяме енергия за реакциите на другите, но не, като приемащи станции, а като коректори.
Всяко излъчване от страни, го прекарваме през филтъра на собственото си осъзнаване и според нивото на духовното ни развитието, от своя страна, проявяваме своето излъчване.
Тоест действието поражда действие и така ехото отеква в безкрайността.
Изключително сме загрижени или отделяме внимание на "как другите реагират спрямо нас" - постоянно сме на пост и преценяваме кое ни пасва и кое не ни удовлетворява.
Опънали сме мрежата около себе си за улавяне на "недобронамерените" слова и дебнем ли дебнем, как се отнася светът към нас.
Какво губене на време!
Каква загуба на енергия!
Какъв пропуснат личен потенциал!

Даваме ли си сметка, че реално никой не се интересува от нас самите, а от себе си, точно както ние го правим?
Някой казал нещо - добре, казал!
И осъзнаваме ли какво действие е създал чрез казването този човек?
Всъщност той проявява себе си сред околните, независимо причината за повода на коментара му.
Дали цитира стихове или ругае, дали хвали, плаче, дали пее или се смее - все едно - този човек излъчва себе си към другите.

Защо си равнявате часовника чрез реакциите на другите?

Всеки има свой изначален, божествен филтър и добре ще е да го използва към своите мисли, думи и действия. Всяко свое намерение да прекарва през своят си филтър, който до сега е използвал за сито на чуждите деяния.

- Научим ли правилно да прилагаме филтъра спрямо нас
- осъзнаем ли, че ни е даден само един филтър, на който сме променили функциите и предназначението му
- осмислим ли, че този филтър е творение от Любов и за Любов
- прекарваме ли през филтъра на Любовта себе си -
Знайте, че промяната е приключила!
Ние сме станали деца на Светлината, на Любовта.
Унищожили сме собственият си затвор.
Премахнали сме от себе си длъжността "надзирател" на другите.
Превърнали сме се в равноправни жители на космоса!

Знайте, че обстоятелствата, които се случват с вас, винаги имат цел и тази цел е да ви служи.
Архангел Гаврил

Да се почувстваш излъган!
Болезнено е състоянието, в което изпитваме предателство, лъжа и некоректност.
Някой, нещо обещал - а не изпълнил!
Защо?
Нима не е знаел, че очакваме, че се надяваме, че сме се подготвили и подредили живота си за обещаното?
? ? ? ? ? ? ? ?
И ... горчивият привкус ни обхваща, разпуска пипалата си на яд, укор, недоволство, закани и отхвърляне!
Казваме си:
- Той е предател!
- Той престъпва думата си!
- Той е несериозен!
- Той не ме уважава!
- Той не заслужава моето внимание от тук на там!
И боли, и страдаме, сякаш светът се е сринал!

Да сте чували някога, че Вселенският Разум, че Божественото Съзнание се проявява в абсолютен ЗАКОННОСТ и РЕД!
Дали нещо е случайно?
Не, няма такова понятие "случайност", в който и да е свят!

Във всички случаи - бъдете благодарни - някой ви е предпазил от непредвидени ситуации, в които бихте забавили развитието си за дълго време, а може и до следващото раждане.
Вие СТРАДАТЕ, защото ОЧАКВАТЕ конкретни неща!
Но как е възможно дори да си помислите, че нещо ще се подреди по очаквания от вас начин, след като сте във физическия свят, където освен ограничените ви сетива, нищо друго не сте развили за възприятия.
Припомнете си, колко пъти самите вие не сте успявали, да изпълните обещаното намерение!
Душата ви най-добре знае, кое е правилно и безопасно за вас, но вие слушате егото си, което в случая се е взривило заради обида!
Кой кого е ОБИДИЛ?
Нима има някой на този свят, който преднамерено и злонамерено да предприема обиди?
Вашата душа и душата на обещалия, но не изпълнил обещанието, са сестри и те най-добре знаят какви синхронности да създадат, че да ви запазят от непредвидени и неочаквани от вас опасности!
Знаете ли колко пъти до сега щяхте да сте умрели, ако душата ви и приятелите ви на духовно ниво не ви пазеха?

Та, докато сме човеци с ограничено мислене, е нужно да не си режем мостовете и връзките с хора, които "са ни излъгали".
Нека да не забравяме, че и те са като нас и също страдат заради неизпълненият ангажимент!

Ние сме тук да се научим, да слушаме душата си и да осъзнаем, че единствената реалност е Божествената и тя е Силата, която ни направлява, независимо как се чувстваме в даден момент!
И ако подходим с Любов към обстоятелството, вероятно ще летим от щастие, защото осъзнаваме, че има Висши същества, които бдят над нас!

Делфинът ни казва:
"Вие сте хора и ще лягате да спите - телата ви се нуждаят от почивка, защото докато са в покой, те се възстановяват и сутринта когато се "събудите", ако сте си задали преди лягане оздравителна програма, то тя ще бъде осъществена с помощта на освободената ви душа от влиянието на егото.
Ние, делфините не спим, но също почиваме понякога.
Не умираме, освен когато ... човека се намеси.
Сега се усмихнете както аз на вас, за да превърнете нощта в училище за духовно въздигане.
И знайте, че ние сме тук, за да поддържаме вибрационното ниво на Земята и вашето, защото Любовта ни е винаги с вас."

Може да използваме различни думи или изрази за каквото и да е. Всяка случка, връзка, действие, бихме могли да я осветлим от различни страни. Като художници да я украсим и като архитекти доизградим по начин, който да е привлекателен. Дори с гирлянди да я окичим и песни да запеем в прослава, но...
Какво е това "но"?
Има нещо, на което скоро съвсем няма как да въздействаме и това е вътрешното ни усещане за случващото се. Както и да е описано - ние чувстваме, имаме лични възприятия и ако страничните думи не хармонират с душевността ни, може със замах да отхвърлим, защото долавяме нечистота, предлагане на изкривена реалност, различие от сетивните ни реакции.
Описаното току що, ще се случва все по-често и ще се учудваме, как така до сега сме се примирявали с това, което с омайни думи ни се представя за "истина". Слепи ли сме били, спали ли сме, къде изобщо сме били, та не сме доловили фалшивите вибрации, които са ни тикали към неразбирателство и противопоставяне.
Дори ще станем коректори на сами себе си, на досегашните ни модели на говорене, поведение, действие.
Все по-малко хора ще има излъгани, все по-малко изявите на негативни, ще ни залъгват с "розови вълшебства".
Няма да мине много време и към доловен нечист акт, ще отреагираме по начин, с който спираме захранването му, тоест ще се отдалечаваме от невярното, от лъжата, от постановките, които ни вкарват в заблуда и робство.

1021 приятели!
Голяма цифра е 1021!
Не знам дали познавам толкова много хора в живота си, а и дали бих могла да ги нарека "приятели".
Разбира се, не всички участват с мен в общ виртуален живот и дори са забравили, че са ми приятели. 
Не се сърдя, то е нещо като родните, които не са толкова добронамерени към нас, но въпреки това си остават роднини.
Благодаря ви на всеки от вас, че е пожелал да стане мой приятел, защото вярвам, че за да го е направил, е намерил нещо на моята страница, което го е привлякло, харесало му е, удовлетворило го е!
ПРИЯТЕЛИ!
Хубава дума!
Когато преди години моята приятелка Албена ми направи профила във ФБ и дори ми дари няколко свои приятели, за да започна, през ум не ми е минавало, че ще дойде този момент, в който ще отчета такова голямо присъствие.
Благодаря ви, приятели, че ви има и поддържате огънчето в моето огнище - всъщност да, то е и ваше!

Какво разбираме ние?
................
Когато ни е уютно!
Когато сме нахранени!
Когато сме доволни!
Когато сме облечени!
Когато имаме дом!
Когато има кой да обичаме!
Когато усещаме Любовта на другите!
Когато можем да разговаряме и от този разговор сме удовлетворени!
Когато отворим очи и сме сигурни, че няма да има неприятни изненади от никъде!
Когато имаме възможност, да отидем където желаем!
Когато сме здрави!
Когато не остаряваме!
Когато ни уважат точно толкова, колкото уважаваме и ние!
Когато има за какво да благодарим и да ни благодарят!
.................
Разбираме, че живеем в реалност, от която не бихме искали да си отидем!

Нямаме никаква полза от страданието, което допускаме, че ни се причинява от другите.
Та нали "другите", в крайна сметка това сме ние!
Хора сме, поддаваме се на емоционалността си, изискваме, боли ни понякога, когато не ни обръщат внимание (а не се интересуваме каква е причината), може да намерим милион условия да сме в лошо настроение.
Е, и каква е ползата?
Днес е слънчево, погледнете слънцето и се усмихнете!
Просто се усмихнете и ще разберете колко сме наивни, когато страдаме поради привнесени причини!

Като че ли нищо не седи на мястото си. Мислиш едно - случва се друго.
Променяш плановете, някой вземе, че отново ти ги промени!
Стабилност ли? Къде е тя?

Скъпи, приятели, наистина е настъпила финалната права към крайната промяна.
Има една поговорка: "Власите се давят на края на Дунав"!
Със загриженост ви пиша, че в тези времена ще се появяват различни индивиди, които "по тънката лайсна" старателно ще смъкват вибрационното ви ниво. 
Знам, че всяко повдигане на духовната вибрация е за сметка някаква "жертва" от тримерният ни живот. 
Полагате огромни усилия и сте тръгнали към неизвестното - там, където се обещават немислими за нашето измерение неща, но никой от вас не е бил с това си тяло и не знае какво е!
Вярата ви е колосална, за да тръгнете по пътя на просветлението!
Любовта, с която подхождате към себе си и останалите - също!
Затова ви призовавам, да не се поддавате на разни "пеперуди", които елегантно се вмъкват в живота ви (особено тук в Интернет), опипвайки почвата и старателно разрушат "дигите", които сте изградили срещу тримерния свят.
Тези "невинни", по всевъзможни начини опитват, да ви насочат обратно в дуалността. Не им отговаряйте, не ги насърчавайте, защото по този начин им давате "храна" и те стават по-сигурни и по-силни. Не допускайте да ви върнат обратно в ниските нива на съществуване!
Какво да правим с подобни "добронамерени"?
Просто се отдалечете, не ги провокирайте или ги премахнете от "приятели", а такива, които не са ви приятели - блокирайте ги!
Тези хора също носят душа и когато им дойде времето, неизбежно ще тръгнат по пътя на просветлението, но за сега имат да учат още от уроците на тъмнината, затова не ги съдете, но не бъдете полигон на техните уроци!
Колкото до близките във физическия живот - за това не еднократно вече е писано и са ни давани съвети от духовните светли приятели.

Има смях и смях!
Има здравословен смях, но има и ехиден смях. 
Ехидността се ражда тогава, когато изразяваме себе си, перифразирайки странично мнение по непочтен начин, не вникващи със сърцето си там, от където идва информацията.
Първият смях не дразни околните, напротив той обогатява не само човека, който се смее, но и излъчва заразително добронамерени енергии към останалите, които също биха се разсмели, подарявайки си младост и лекота.
Вторият смях е зловреден, както за този, който го излъчва, така и за хората, които са около него. Пазете се от хора, предпочитащи да се смеят подигравателно и завистливо - те са отрова, която прониква дълбоко в съзнанието.

Мисля си за мнозинството от хората, че не осъзнават до колко са свикнали да ги управляват. 
С болка премина през умът ми, колко народ се изразява шаблонно, с готови изрази - чули, прочели, някой казал и край, това е правилото за тях.
Страшен нагар от чужди закони е полепнал по същността ни.
Аз не отричам правилата на другите, но те са за тях добри, някак с тях живеят, защото им вършат работа.
Моите правила, за моят живот (например), трябва да ми легнат, да се слеят с мен, да ги изживея и да ми доставят радост.
Затова, колкото и да учим от страни, ние ще бъдем в света на принаденото, изкуственото, ако то не "заспи" с нас - ще вървим по чужди пътеки, не по нашите.
Вярно, така са ни втълпявали хиляди години - "спазвай правилата", "учи", "върви в пътя, който ти показваме", "няма друга истина освен моята" и прочие готови неща от раждането до смъртта, от семейството до държавата, от читанката до световните закони, изковани от "гении", налагани ни за верую, живеейки - направлявани от чужди умове.
Това е, което имам да кажа. Време е, да се научим - просто е дошло времето, да бъдем себе си, като не забравяме, ама в никакъв случай да не забравяме, да работим за благото на цялото.

Как мислите, кое е по твърдо, по-стабилно, по-устойчиво, по-компактно - планетата ни или Небесата? 
Дали има разлика в същината им и къде седи тя?

Ние сме събирателни личности. 
Черпим от различни източници знания, похвати, всевъзможна информация и я прекарваме през ситото на собствените си усещания. 
Това е подготвителният период на нашето въздигане.
Когато спрем да се кланяме на който и да е, а го приемем като равен, когато осъзнаем, че всяко усвоено знание всъщност идва от самите нас, защото няма как, не е възможно да приемем каквото и да е, ако не вибрираме на неговите честоти, то тогава ще разберете, че сте богоподобни.
Уважаваме Учителите, но целта ни е в един момент, да разперим криле и да станем Учители на себе си!
И когато това се осъществи - о, Небеса - ние сме свободни!

Как да осъзнаем причината, за физическото и/или психическото ни страдание?
Мнозина не са на ясно защо се разболяват или са наранени по някакъв начин. Не разбират фактора, не проумяват какво е основанието за станалото. Обикновено си казват: "какви ли грехове имам в предишен живот, че сега изплащам".
Да, възможно е, да е и от друго наше проявление, но вероятността да сме нарушили вселенските закони в този си живот, е с много по-голяма вероятност.
И така, предлагам един от вариантите, как да узнаете за себе си основателната причина за страданието си.
...................
Считаме, че Бог знае всичко, той е всевиждащ и всемощен, но трудно стигаме до неговите съвети. Как да постъпим, че да ги чуем?
Правя малко отклонение, като искам да уточня, че за нас Бог е нашият Висш Аз, нашата Майка Душа - тя е онази Сила, която ни напътства, пази, изпратила ни е, да изучим тримерни уроци и си ни прибира обратно обогатени.
.....................
Отпускате се, освобождавате се от странични влияния и внимателно, с Любов се обръщате към Майката Душа.
Мисловно навлизате в нея, просто се преливате и се съединявате с нейното съзнание.
Задавате също мисловно въпроса си: защо, "еди какво си" (задавате за конкретното нещо въпроса) се е случило с вас, какво не знаете, какво сте допуснали, че да навреди на вас или на другите.
Отговора идва светкавично, ако добре сте се справили с първата част. Отговора изплува като мисъл в главата ви, може да е кратък, може да е с повече обяснения, но е отговор, който е точният и ако се съобразите с него, всичко си идва на мястото в живота ви, възстановявате божественото си изначало, поне в това отношение.
Разбрахте ли как да узнавате онова, което с човешките си разсъждения не е възможно да осъзнаем?
И-и-и не забравяйте да БЛАГОДАРИТЕ, да НАПЪЛНИТЕ С ЛЮБОВ СЪЩНОСТТА СИ - та нали сте били в лоното на своя Бог!
След това от вас зависи, как ще действате по-натам!
От мен с Любов към мен и вас - моите отражения!

МислИ за другите с Любов, както искаш да мислят за теб!
ГоворИ на другите благо, както искаш да говорят на теб!
НаправИ услугата на другите по начин, както искаш да я направят на теб!
Дай на другите най-доброто, което искаш да ти се даде и на теб!

Случват ни се разни неща и си казваме - "ех, пак не внимавах, затова (например) паднах"!
Мили мои, приятели, нужно е да осъзнаем, че на този етап минаваме през космическото "сито".
Падаме, нараняваме се, обиждат ни, отхвърлят ни, ядосваме се, губим контрол, губим от дребни вещи до жилищата си, или чупим скъпи за нас неща, и най-вече болката, къде по-силна, къде по-слаба.
Добре е всяка "болна" за нас ситуация, да я прекараме през сърцето си и да измием с Любов причината за случилото ни се. Ако го правим, ще ни се прилага проверката от "сито" по- рядко, по-рядко, докато напълно се изпълним с Любов и се превърнем в любещи същности.
В противен случай, има вероятност да не може да преминем безопасно през "портите" на "ситото" и да се заклещим в някоя от тях. А знаете, че спрем ли движението - живота ни в това измерение приключва.
Нека не се плашим от срещата със ситуациите, а да благодарим, че ги преодоляваме и най-вече осъзнаваме причините им!

Получава се понякога: да ни кажат нещо, да видим или прочетем, а същевременно нищо не е останало в умът ни!
Важно е било за нашето развитие, но за съжаление не сме били в състояние на приемане.
Ето какво преценяват нашите приятели на фино ниво - те се стараят да хванат енергийният ни фон, когато можем да усвояваме знания и едва тогава ни ги спускат. 
Защото, един път дошла мисъл, ако не я уловим, тя отлита за винаги, оставяйки ни да чакаме "гълъбчето" без да знаем кое е то и какво представлява.
Ако ви подмине знанието в даден момент - не съжалявайте - значи още не ви е дошло времето, не сте енергийно узрели за него. То, във всички случаи ще бъде спуснато, когато излъчите съответните енергии на подобие.
Нали разбирате, че само подобното приема подобно - останалото се отразява в нас като в огледало и отлита.

Когато кажем "добре", далеч не означава, че обезателно сме възприели казаното като наше верую, а това, че уважаваме мнението на другия и го приемаме, въпреки различието в позициите ни.
Не е нужно да убеждаваме, защото резултата е нулев. Както и да наречем спора, той си остава такъв, независимо дали ще го облечем, например с думата "диалог". 
Мнението по даден въпрос, си е мнение и то може да се смени, не чрез налагане, а когато сме готови за това.

Каквото сме направили - направили. Това, което си е наше - рано или късно се връща при създателят му. 
За да се поддържа баланса в природата - тъжното е, че по някога Творението създава не до там уютни условия за тези, които си присвояват чуждото, без да се съобразяват с равновесието на енергиите. Но такива са космическите правила, които, вярно, малко бавно работят тук, но работят!

Хората са тук за да бъдат видени, забелязани, та нали затова притежаваме форми!
Знаем, не знаем, важното е да кажем, да се покажем - да ни се обърне внимание, да отчете някой съществуването ни!
Колкото и да се афишира тишината и самотата, никой не желае да прекара по този начин живота си.
..............
Ние сме като вързани всеможещи. Досещаме се, за неограничените си възможности и същевременно осъзнаваме безсилието си в тези си тела.
Можем да направим много неща, но не знаем какви са методите на осъществяването им, а и не сме сигурни дали няма да създадем поразии както Никола Тесла с Тунгуския взрив.
Има и още нещо за тези, които са дарени. Мнозина от тях нищо не правят със способностите си, защото се чувстват неоценени.
Има хора, които могат да лекуват, други са в състояние да се свързват с невидими същества, трети да влизат в други реалности и да виждат какво е било или ще бъде, мнозина са в състояние да въздействат на водата, вятъра, дори на Слънцето и Луната. И още много надарени, но не развиват даденостите си, просто защото са хора, ограничени в тела и очакват възхваляване, а в замяна обикновено са порицани.
Знаем, че ни наблюдават от невидимите светове, но този коридор е еднопосочен - ние мислим, че знаем, а те наистина виждат - разликата е голяма.

Докато не разтворим съзнанието си, чрез Любовта, ще сме си все тези свити, недоразвити индивиди, управлявани от същества, надрасли ограниченията си!

Имаме на разположение видео за последната формация.
Наблюдавах го, слушах музиката многократно.
......................
Сега ще кажа няколко еретични мисли!
Питам се, защо тези добронамерени приятели, които разполагат със свръх технологии, които са преодолели гравитацията, имат познания и възможности стотици, не, хиляди пъти над нашите, ни правят на карикатури.
Аз съм повече от сигурна, че ако те искат да разбираме посланията им - ще направят формациите така, че да ги разбираме.
"А, не" - казват те - "ще си понапънете мозъците и ще гадаете"!
Представям си колко томове са изписани за тях, но:
- Каква е ползата?
Нима не знаят английски, руски или български, рисуващите по житните насаждения? О, знаят и то по-добре от болшинството говорещи съответният език!
........................
Та ние дори не знаем източника на писачите-художници!
Какви са посланията?
Какви енергии излъчват?
Кого информират?

Не са случайни, разбира се, и имат своето предназначение - но за кого?
............................
Особено тази последна формация ме накара да си поразмърдам мозъка в гореописаната посока.

Като от фуния наливат неразбираема информация и си мислим, радваме се, възхищаваме се, че нещо ни казват - умуваме ли умуваме.
Да, ама тази фуния излиза от Земята, а също се влива от небесата! И къде е Земята, а Небесата?
И къде точно е истината(?) - в няколко фигури вместени в трите отсечки-лъчи!
............................
Тук ние ли сме? Спим ли?
Знаете ли, неколцина обаче са наясно, защо са тези житни образувания и явно са доволни.
...........................
Струва ми се, че някой иска да ни каже колко сме безсилни и слаби, и беззащитни, след като могат да си пишат по земята, която обитаваме, а ние не сме в състояние, нито да разберем кой го прави, как го прави, защо го прави и изобщо има ли някаква смисленост, освен че фигурите са интересни.

Добре - спирам, защото като човек, със сигурност пак ще умувам над някоя следваща формация!

Знаем ли какво означава думата СВОБОДА?
Знаем ли какво означава думата НЕЗАВИСИМОСТ?
Знаем ли какво означава думата ОТГОВОРНОСТ?

Осъзнаваме сила си, само ако сме освободени от външно влияние!

Като се уплашим, от каквото и да е - причини безброй - помага ли ни тази емоция?

Аз пиша онова, което приемам за истина или просто ми харесва.
Вие правите същото!
Добре - защо тогава не прилагаме тази истина в живота си?
Думите, да, думите си имат своята енергия, но делата, те, делата ... без тях, думите са птици, които ще отлетят, ако няма на какво да кацнат!
Казват, че е дошло преображение!
Кога ще направим и личното си преображение?
Ако чакаме насила да стане, вероятно малцина ще оцелеят.
Ако обаче се преобразяваме сами, възможността да оцелеем е много голяма.
.....................
Ех, това его - много силно се държи за нас и ние за него!

Тук сме! 
Наистина ли сме тук?
Отново и отново, и отново стана светло - просто ден!
Родихме ли се - да!
Всяка нощ си заминаваме, но пак се завръщаме.
Като си ходим, какво правим, научаваме ли нещо, ставаме ли по добри или спим, както телата ни в леглото?
Случи ли се чудото тази нощ? За някои да - всъщност за всички!
Сега зависи как ще се възползваме от новите енергии, ще ги прилагаме ли или отново и отново ще се събуждаме сутрин както до сега!

Прекрасна снимка - дар от Вили (Виолета Христова)
Три дни се разгръщат невероятни енергии на Рила и Рилските езера.
Хора, изпълнени с надежда и Любов са там и правят всичко по силите си да се възобновят, за да могат да помогнат и на тези, които не са там.
Рила е планината-майка по нашите земи. Тя е изпълнена и наситена с чиста космична енергия, която се разстила към други енергийни точки по земята.
Рила, Пирин и Родопи - стожерите на планетата ни.
Те ни пращат благоволението си, а ние също им отговаряме с нашата Любов и благодарност, че сме тук, наблизо до тях!
Свещени дни, свещен народ, свещенодействие!
Така е било и така ще продължава - с чисти енергии и добри намерения!

По повод възрастта!
Раждате се, растете, младеете, стареете - умирате!
Едва ли са много онези, които мечтаят да са стари и умрели!
Бихте били щастливи, ако си останете млади, силни, можещи, независими, гъвкави - нали?
***
Геометричните фигури са онези форми, които създават по техен образ и подобие геометрията на видимия и невидим свят. Те са съвършени божествени проявления, можещи да творят неизброими комбинации от съдържания.
***
Числата са виртуални създания, които въздействат предимно на психичната настройка на хората. Числата могат да влияят на всичко за което се сетите, защото това "всичко" е създадено от нашите енергии, а те пък от своя страна се влияят от числата.
Никъде в космическото пространство, нито един космичен вид от по-горно ниво не използват числа във вида, в който те са въведени тук на планетата ни.
Числата са най-коварните методи за поставяне на ограничения, чрез невидимата си същност.
Числата са перфектното средство за контрол!
Помните ли каква поговорка има: "Пред цифрите и боговете мълчат"!

Във всяка област числата имат приложение. Навсякъде излъчват предварително насочващи програми, които чрез мисловна енергия си вършат съответната работа.
........................
Нека да разгледаме как интерпретираме числата по нашия жизнен път:
Раждане - 1,2 и 3 години - много малки деца, подлежащи на постоянен надзор.
Детство - 4, 5 до 12 години - деца, с които се борим за да ги превърнем в човешки индивиди.
Юношество - 13 до 18 години - малоумници, диваци, себе влюбени, своенравни, пробващи всичко забранено и опасно за живота.
Младост - от 19 до 40 години - време за издигане в кариерата, раждане и гледане на деца, покупка на автомобили и евентуално дом, пътуване в по-далечни дестинации, изневери, обич, раздели, повод за безкрайни коментари, пълна експлоатация на физическите възможности.
Средна възраст - от 41 до 60 години - време е човека да бъде разумен, да смени дрехите си, да бъде улегнал, да изглежда сериозно и да се подготвя за старостта - не може да подскача, не може да се люлее на детска люлка, не е разрешено да се смее от дълбините на душата си изобщо ако е възможно и дрехите да са по-тъмни, за да не привлича вниманието на "по-младите".
Пост средна възраст - 61 до 75 години - може да ги поставите в графа нужни да помагат, да гледат градинката, животните, внуците и да не претендират за удоволствия.
Старост - от 0 до 80 и няколко години - време, в което човека е оглупял, ненужен, в тежест и ако си отиде по-бързо няма да направи лошо на никой, освен ако пенсията му е твърде голяма и ще липсва на тези, които са се ползвали от нея.
......................................
За друго няма да коментирам числата, защото сега става въпрос за човешката възраст.
.....................................
Досещате ли се сега на къде водя размишленията ви?
Както и да изглеждате на външен вид, ако кажете на колко сте години, другите веднага ще вкарат в пространството програмата заложена за тази възраст - вие също!
Всяка година когато празнувате рожденият си ден, вие обявявате на всеслушание своята възраст и всеки дава мнение според разбиранията си, но това мнение се отразява на вас по някакъв начин.
Броите дните, броите годините, броите и ви омръзва да броите - струва ви се, че като сте на определена възраст - някой ви е задължен да ви прави метани. Добре, ще ви обслужват, но и вие ще си заслужите обслужването - болест, недъгавост, тежест и прочие причини, които сами си ги каните.
Срамувате се да ходите с къси панталонки когато надхвърлите определена възраст - защо?
Не смеете да подскачате по улицата - защо?
Стоите си в къщи и дебелеете - защо?
Одумвате комшиите или политиците - защо?
Не ви е удобно да запеете, че да ни ви чуят комшиите - защо?
Спирате да се влюбвате - защо?
Считате, че секса е за младите - защо?
И всичко това, защото имате някоя година на гърба си и нейната цифра определя какво да правите, как да мислите, къде да живеете и кога да умрете.
***
Страшни са програмите на цифрите и затова, ако ви е възможно старайте се да ги заменяте с нещо друго - не ги споменавайте и не ги ползвайте по начина, който са ни втълпили че ни вършат работа!

Забележете, когато бях дете, ходех на училище и тайничко си мечтаех: учителката да се разболее, че поне три дни да не посещавам училище. През ум не ми минаваше, аз да легна болна, защото това просто не се случваше.
Децата бяха здрави, учителите също!

Как така сега допускаме да сме зависими от болестите!
Има хора, които мечтаят три дни да са здрави, че да отидат някъде!

Защо допускаме да ни се клати психиката, здравето, Живота и не се осъзнаем, че сме отворили широко вратите за злонамерени индивиди, превръщащи ни в послушна биомаса?

Едно е да мечтаем, да говорим и съвсем друго е, да го приложим, да го живеем!

Много съм загрижена за човешкият вид!
Хората са свикнали да вървят по течението на наученото, познатото, усвоеното - пък ако ще то да е най-трудното, болезненото, некрасивото и нежеланото!
...................
Сега, в този момент Земята, заедно с нейните обитатели навлиза в пето измерение и промяната е постоянно активирана.
Тъжното е, че хората нищо, нищичко не забелязват, по причина, че карат по старому!
Не осъзнават какво се случва!
Не приемат идеята, че от тях зависи дали ще преминат в следващото енергийно ниво или ще изгорят като факли!
Имат си принципи, нищо, че им вредят и ги отстояват!

Прочели нещо, чули това онова от тук от там, в училище им промили мозъците, в семейството и държавата се отстояват традициите на: "ти си зависим", "аз командвам, защото съм силния", "ти с в домът ми", "ти ще слушаш дори да греша", "нямаш право", " ти не знаеш", " ти си лошия", "аз давам парите", "това е твоя работа", "нищо ти няма - преструваш се", "длъжен си", и "още" и "още" и "още" дуалности, причиняващи застой и желание за бягство!

Колко време е нужно за осъзнаване, че всеки е уникален и има неограничени възможности, които може да разгърне и да си осигурява желаното, в независимост от тези, другите "аз"!!
Колко време е нужно да се възприеме, че има само една Сила и Енергия, която може да ни направи можещи, знаещи - това е ЛЮБОВТА!
..............................
Хей, хора, няма да ни чакат до безкрайност, всичко тече, всичко се променя!
Тези, които се осъзнаят - ще вървят заедно с планетата и ще се радват на нови перспективи заедно с нея от разгръщането на Живота.
Тези, които се държат за старите парадигми - ще изоставят телата си и ще продължават да влачат душата си в ниските нива на Творението.
Толкова ли е трудно да правите онова, което ви харесва, да сте тези, които искате да сте, да живеете по начин, за който мечтаете?
Не гледайте другите, обърнете внимание на себе си и тръгнете по пътя на само усъвършенстването си, самоизявата си, само реализирането си, като САМО е нужно, да се осланяте на добронамерените си приятели от висшите духовни светове!

Не се страхувайте, че ще ви се присмиват, ще ви одумват или ще се опитат да се мислите за луди - напротив, Вие сте събудени и следвате правилната посока, която рано или късно ще поемат и онези, които сега се държат като гувернантки.

Единственото смислено нещо е, да осъзнаем МОМЕНТА във възможно повече перспективи. Колкото повече забелязваме това и онова, състава му, съдържанието му, цветът му, звукът му, формата му, излъчването му, колкото повече компоненти от онова, което ни заобикаля забелязваме и ги докосваме със сърцето си, дарявайки ги с вниманието си, толкова повече се разширяваме, разширяваме, разширяваме...
Това е пътя на възнесението - разширението на възприятията ни, осъзнаването им и интеграцията ни към останалото!

И идва момент, в който всичко досегашно отминава - радост и болка; мечти и желания; пътешествия и застой - всичко!
Този момент е вечен!
В един и същ момент сме в началото и в края на ситуациите, перспективите, желанията, игрите...
Къде са те!
Ще кажете: "току що, мислих, мечтах, работих, любих, смях се, страдах - току що, а беше толкова отдавна"
И идва момента, когато ще разберете, че всичко е СЕГА, но се разгръщаме енергийно, заменяме една енергия с друга енергия и така постоянно правим избор кои да сме, колко да живеем, как да живеем, на какво да обърнем внимание....
Ако е съзнателно - превръщаме се в можещи!
И идва момент - няма го - този момент е вечен, в който си въобразяваме, че протича живота ни!
Момента е един и бъдете внимателно какво създавате и го изпращате извън вас, защото "то", мигновено се връща към вас - просто това е момента!

Ако не обърнете внимание на нещо, това далеч не означава, че то спира да съществува, но за вас вече е без значение съществуването му, просто защото контакта между вас е приключен. Вибрациите ви се разместват и веригата е изключена.

Не се ограничавайте, не си поставяйте доброволно белезници.
Не ви ли е достатъчно, че сте се вкарали в материални тела - изискващи цялото ви време, сили, енергии и изобретателност, за да им дадете възможност да оцеляват и същевременно ограничаващи полета на душата ви; че сте се превърнали в роби, в света на човешките закони - спуснати от дракони и рептили; ами и допълнително се вкарвате в измислени, самоограничаващи постановки помежду си.
Давайте свобода на душата си - всеки миг, в който се досетите, че може да го осъществите, дори колкото просено зрънце да е! Подкрепяйте духовна моралност, дръжте се за Любовта и дарявайте добродетелността си.

Всички НИЕ, сме се съгласили или сме натикани, да участваме в една грандиозна ИГРА - постановка, където сме заложени като шахматни играчи.
Най-смешното е че, пешката има възможности колкото царя.
Но всеки иска да е цар!
Е , и ... като паднеш в края на играта от дъската - мислиш: "край умрях", но... това е привидно, просто до следващата игра.
Никой не знае кога и в коя фигура ще влезе в поредната игра и как ще се движи по дъската!
Давам примери от човешките ни понятия - с други не разполагаме засега - здраво се държим в затвора, наречен Земя!

Моля, не ме разбирайте, че се страхувам от Живота, Земята и останалото (те са наше и ние тяхно подобие) - просто разсъждавам, подкрепям, да го правите и вие, защото някъде, в/около себе си долавям, че има свобода.
..................
В градинката съм засадила пет чемшира. Това лято се разболяха (каква дума - "разболяха"?) и листата им опадаха. Станаха като изсъхнали коледни елхи - без листенца.
- Ще ги изкореня - казах вчера.
- Недей - отговаря ми - това е привидно - отново ще израстат листа, само изглеждат, че са изсъхнали!

И на Твореца не му е лесно!
Ако знаеше всичко, нямаше да се самоизследва чрез нас и останалото, което се проявява от Него. 
Той също иска да знае за какво е, кой е и какво е пълното му съдържание!
"Какво кощунство" - ще кажете вие - "как може да се пишат подобни думи, изобщо, как може да си позволяваш"!
Ами може - щом съм го написала, значи може, има го някъде и съм го уловила за "врата", и съм го поставила на тази страница.

Опитвам се, да бъда човек!
Правя усилия, да играя добре ролята си на човек!
Някой, нещо ме е изпратило в този свят, затова така или иначе е нужно да се справям с тялото си, с илюзията на присъствието, с материалния свят и времето.
Разбира се, че имам избор и мога на часа да се освободя от присъствието на настоящето, но не съм на ясно: по програма къде ще отида след това. Дали не е нещо, което още повече няма да харесвам?
Усещам, осъзнавам капана, капани, заложени във всяко нещо - дума, звук, поглед, идеология, форма ...
А отвъд тези капани какво ще намеря?
Дали ще открия свободата? На къде да вървя? Да вървя ли изобщо?
Навътре или на вън?
Кое е навътре - вътре в мен? Колко хора го разбират това "навътре"?
Дали "навън" е онова, което виждаме, или още по-навътре от онова което си мислим?

Вчера, след обяд, не издържах да чакам повече и без много да мисля, щастлива подкарах колата право към магазина, където разглеждах скоро уредите за рязане на теракотени плочки.
Влизам в магазина и от този момент, до като изляза от него, все нещо не беше наред.
Гледам управителя на близо около мен и аз му казвам:
- Добър ден, искам да ми дадете консултация за един уред.
Този човек сякаш не беше там, а на Марс. Обърна се и отиде към щанда, където обикновено седи. 
Добре викам си, сама ще се справя. Отивам при него и питам:
Машинката за рязане на плочки, която е изложена, нея ли да взема или ще ми дадете опакована?
Той:
- Тя е последна - вземи нея!
Връщам се обратно, взимам най- скъпата, която беше изложена - 102 лева и я нося на щанда. Питам:
- Има ли опаковка?
- Има, иди и си я вземи!
- Ама аз не знам къде е! - отчаяно отговарям.
Донесе ми той една опаковка и каза, ако искам да я взема (опаковката), ако не, те щели да я изхвърлят.
- Ще я взема - отговарям с надеждата, че останалото си е наред.
Плащам парите и занасям опаковката в колата заедно с уреда.
Гледам на опаковката - същия код като върху уреда, ама с цена 97 лева. Поглеждам вътре - няма никакъв документ. Връщам се обратно на касата и питам:
- Защо има разлика в цените между опаковката и уреда?
Той ми отговаря, че опаковката била от някаква друга машинка, но с две рамена, а и по-малка.
- Добре, а защо няма никакви документи, гаранция има ли за нея?
- А, тази е професионална и за тях документи не се дават - те професионалистите разбират всичко. Колкото до гаранцията - една година!
Гледам удивена, а той продължава: "срещу касовата бележка е гаранцията - ако има нещо нередно, идвате тук в магазина"!

Боже, Боже, викам си наум, какъв свят. Излизам от магазина, проверявам отново опаковката - картинките едно към едно, като машинката - пожелавам си: "дано всичко `и е наред", и си тръгвам ощастливена от новата придобивка!
Какъв свят! Прелест!

Тези дни срещам една позната и тя ми се оплаква, че това лято комарите са много нападателни. Едни такива големи -
ми казва тя - и където ме ухапят се изривам. Много е неприятно, защото се зачервявам и сърби.
После повдигна блузката си около кръста и показа големите червени петна.
Наистина беше неприятна гледка.
- А и децата са изядени от комари - продължи да се оплаква от нападателите тя.
Предложих и да се маже с оцет - това ми дойде в ума като идея. Досетих се за нещо друго, но си замълчах пред нея - щеше да изглежда като кощунство.
Не бях обърнала внимание до сега, че тази година още не съм виждала комар, нищо, че живеем наблизо.
В моята градина, или в стаята, или пък под навеса, където стоя вечер на светнала лампа комари няма.
Да, на един два пъти преди дъждовете имаше мухи, които доста силно хапеха, но толкова, повече насекоми не съм видяла.

Сега искам да кажа защо разказвам този случай. Ще кажете: "нищо интересно".
Може и да не е интересно, но се замислете - как така при едни има комари, а при други няма!
Нима това не са вече части от различни реалности, в които живеем.
Да, различно е, и все по-различно ще става на всеки в реалността, която избира да съществува. Няма значение, че все още се виждаме и разговаряме понякога, но в моя свят, например, вече не обитават комари. Не бих се учудила и през зимата да не ме нападат мишките, както обикновено, когато се прибират от полето и търсят храна в мазетата.

Събуждам се, а в главата ми се върти въпрос, като от недовършен сън:
Защо ни оставиха да продължим човешката раса?
Има ли причина да не бъдем унищожени, както предишните раси и каква е тя?
Задавам си и въпроса:
Хората дали разбраха, че 2012 година се разминаха на косъм от тоталното им заличаване?
Къде е разковничето за божествения дар, който ни се предостави без много шум, без адмирации от някъде, които да ни спукат тъпанчетата на ушите - просто тихо и с неизразима Любов.
......................
Има, има причина и това е: в нас се е събудил, за да се разгърне, онзи божествен потенциал, който единствено може да съществува в безкрайността.
Хората, колкото привидно да изглеждат зли, неблагодарни и объркани, в тях е поникнало семенцето на Светлината, Мирът и Любовта.
Това е тя причината - ще се превърнем отново в онова, което сме били - щом боговете ни оставиха да бъдем, значи наистина човешкия вид ЩЕ БЪДЕ!
.....................
Даваме ли си сметка кой е Пътя, по който може да продължим?
Той е само ЕДИН!
И за да имаме право да стъпваме по Него, е нужно добре да отмием от себе си всички ненужни налепи на отминаващите дуални времена и се превърнем по чистота, като капката вода, която е на снимката.

Решаваме духовните и енергийни проблеми на ляво и дясно, а за в къщи все време няма. 
Днес бях в един магазин за строителни материали, домашни потреби и какво ли още, само зеленчуци и готова храна липсваше.
Гледам на едно място различни технически приспособления. Едно от тях се оказа, че е машинка за рязане на теракотени плочки. Гледам машинката, побутвам я от тук от там - не хапе.
Да, ама те са няколко вида, тоест от 30 лева, та чак до 102 лева. Чудя се, дали да не си купя една и да взема да залепя някоя плочка и аз по стълбите, че съвсем се разбиха от както съм ги правила.
Имаше една, която можеше и да изрязва кръгове в плочките.
После едни такива с по две кръгли рамена - плъзгачи, а най-скъпата с квадратен профил. Гледам, гадая кое за какво е и накрая си тръгнах - оставих си за домашно да мисля и разсъждавам над новата ми опитност.

Осъзнавате ли, какво означава думата ОБИЧ?
О-бич?

Познато ли ви е?
Има ли някой, който да не е преминал подобен завой?
Познато и непознато!
Като Живота!
Виждаме какво има пред нас, но не знаем какво има зад завоя!
Хиляди завои сме преодолели и сме живи - защото живота е вечна въпросителна, на която търсим отговор!
Колко още неизвестни, ала привидно познати завои ни чакат - ще видим!
Ще се откажем ли? Не! Нали това е Живота - завой след завой и винаги очакваме чудо, докато се научим, че то е това, което Е - нашето творение!
Снимка Ivan Mihov Ivanov

Приемане

Когато някой каже "не отхвърляй" това би означавало "приеми"!
Какво да приема?
Как да приема?
Мнозина биха казали: "Не искам да приемам, защото не ми харесва"!
Каква дилема между физическия и духовния свят!
Има стотици неща, които не харесваме, не ги желаем да са покрай нас, дори да ги виждаме не желаем. Добре, но тях ги има и Творението ги е създало в този им вид!
Как да се справим с подобни ситуации?
Не харесването не означава да оспорваме съществуването на нещо, да го ненавиждаме и отхвърляме. Приемането е начин да се съгласим с Творението, че това нещо има право на съществуване. Да, нека си го има, но ако нашите енергии не хармонират с него, ние не сме задължени да създаваме връзка и да се преструваме, че сме "щастливи".
Приемаме фактите, разбирайки, че няма как да ги заличим, дори да се вдигне цялата армия на НАТО срещу тях, тъй като те СА и винаги ще СА!
Без да си хабим и един неврон се съгласяваме със съществуването, мнението, реакциите, мирогледа и каквото и да е и стоим настрана, или го пропускаме покрай нас.
За мен това е ПРИЕМАНЕ, нещо, което в никакъв случай не бих се превърнала в него, но не бих си разрешила да го обиждам или ругая, ако не и нещо по-лошо, с което да си навредя, защото съм създала в себе си разбиране.

"Който иска да промени света според желанието си, е обречен на провал. Светът се определя от Пътя, а не от човека. Опиташ ли се да го промениш, ще го увредиш. Опиташ ли се да го овладееш, ще го загубиш."
~Лао Дзъ
Благодаря, Sevda Hinkova!
Как разбирате този текст?
На пръв поглед не излизат ли всички наши стремежи да променим себе си - ялови!
Нима света, това не сме ние?
...........................
Помислете как да интерпретираме горния текст, защото времето не съществува, няма древност, той е писан тук и сега,но в различни вибрационни условия - въпроса е как го разбираме.

Почти всеки от вас е гледал филми на тежки отмъщения, заради причинената смърт на някой, който е близък някому.
Разгръщат се пред погледа ви едни сценки - етюди, подсилени с тъмни нюанси и злокобна музика, дебнене, смърт, след смърт, кръв, закани, зловещи изобретения и брилянтно причинена смърт. 
Така филма няма да има край, защото всеки е роден от майка, баща, всеки има близък, който да отмъщава и така до безкрайност в необозримо бъдеще.
Да, ама нещата не стоят така!
В даден момент всичко спира, прекратява се, изоставят отмъщението и слънцето започва да грее отново над враждуващите страни.
Какво се е случило?
Любовта, ех тази Любов пак си пъхнала пръста между тях.
Двама млади се влюбили, но те били деца на враждуващите.
Тайничко се събрали и създали дете - рожба на тяхната Любов.
Ето ви основателна причина - един плод на любовта да помири вековни омрази. Това е то - просто ЛЮБОВ!

Обичайте днес - не чакайте утре!

Преди повече от два три месеца, ми бе зададен въпрос:
"Ако някой убие детето ти - ще го обичаш ли!"
Изтръпнах, като прочетох въпроса, защото сам по себе си е казан по зловещ начин! Онемях, замълчах - не бях готова за отговор.
.............
Нека тръгнем малко по отдалеч и да стигнем до същината на отговора.
Сега ще попитам така:
Ако някой убие човек, който не познаваме, живее в друг континент и в друга времева линия - обичаме ли го?
Можем ли да правим разлика между смъртта, която се лее по време на война и да възхваляваме победителите, ако са от нашето племе, или от нашата вяра и смъртта, която ще е причинена от същите тези "противници" но с обратен знак за нашите деца?
В първия случай ще сме горди убийци, а във втория случай ще сме покрусени роднини.
Нима всеки човек не е нечия рожба? Нима всеки от нас не е роден от майка?
Ако някой убие (не дай Боже), аз трябва ли да престана да обичам?
Знаете ли, когато човек обича, когато човек е тръгнал по пътя на Любовта - той обича и люби без да избира обекта - така постъпва Твореца, такива са и хората, които са като него!
Питам: ако намразя убиец, какво ще постигна с омразата си?
Ще променя ли убиеца?
Ще върна ли убития?
Ще направя ли нещо добро за себе си, за близкия или за цялото?
.........................
Отговора ми е: ще обичам, защото само Любовта е способна да претвори убиеца в любещ човек.
Омразата, отмъщението и войните, до сега на нито един човек не са помогнали - напротив - ставало е по-лошо и по-лошо, и по-лошо!
Точно аз ли трябва да го трансформирам? А кой друг? Аз съм потърпевшата, от мен е нужно да дойде Светлината - иначе се превръщам в следващият убиец, тъй като спомагам да се увеличат ниските вибрации в този престъпен човек и вероятността да посегне върху живота на детето, на тази, която ми зададе въпроса (не е изключено) или на чието и да е друго дете от хората, които са прочели зададеният ми въпрос.
Италианците го наричат "вендета" и истината е, че по-далеч от "под кривата круша" не са стигнали!
.........................
Не бързайте да ме оспорвате - първо внимателно вникнете в думите ми, като не пропуснете да направите разлика между човешка - земна обич и духовна обич, и после говорете!
Ако станем такива, както описах по-горе - ще има ли изобщо убийци? Те ще могат ли да съществуват в новият свят на високи вибрации? Защото обратно: ако сме готови да мразим и отмъщаваме, то вселената така ще организира събитията, че да ни предостави повод да мразим и отмъщаваме - тя никога не ни отказва, за което сме готови да преживеем!

И последно - ако искате (забележете: само ако искате), да отмиете замърсено място, което да придобие изначалния си блясък - каква вода ползвате - мръсна или чиста?