Между хората постоянно
съществува разминаване или в повечето моменти се разминават по причина, че всеки се намира на своето си ниво. Всеки от нас е своето уникална и единствено Аз и се намира в онзи център, където никой друг не е в състояние да застане и да преценява по подобен начин странично обстоятелство.
Един казал нещо, но друг го чете или слуша и си мисли, че "не, не стоят точно така нещата, сега ще му кажа аз, къде е истината" и се започва едно обяснение-пояснение, което ако не огладняваме или да ни се доспи, вероятно ще се проточи във вечността.
Чудя се, защо не го осъзнаем този факт и разумно да приемем гледната точка на другите. Ако приемаме - благодарим, а дори може и да подкрепим. Ако не е в хармония с нас - подминаваме кротко.
Каква е причината да заемаме чуждото място под Слънцето, като за нас има предостатъчно места?
Защо си мислим, че ако го кажем ние, ще бъде най-вярното!
Вярно е хора, вярно е личното мнение, но е вярно за вас, за вашата гледна точка. Колко пъти съм обяснявала, че всеки е прав за себе си и е във истината?
Нима не разбрахте, че има милиарди и милиарди версии, вероятности, нива и поднива, успоредни реалности и такива от антисветовете.
Нима не разбрахте, че всички те имат място в Творението и са истинни, точно толкова, колкото и вашата истина по даден въпрос.
Защо си мислите, че мнението ви е абсолютно?
Къде е Интелигентността, на тези, които създават дисхармонични отношения?
Ами ако е така, просто не ми е ясно каква е причината да се занимаваме с другите подобни нам. Нали сме единствени по компетентност!
О, Човеко!
Има хора, близки по възприятия и осъзнаване. Те създават групи, приятелства, за да им е приятно, чувствайки се в зоната на комфорта. В такива групи от единно мислещи не е нужно да се вмъкват, които са на коренно противоположно мнение или просто говорят, говорят, говорят, създавайки объркване, защото възниква нетърпимост и конфронтация.
Нужно е да уважаваме мнението на другите, както бихме искали да се отнасят към нашето.
Ако една храна ни харесва и сме гладни - ядем я!
Ако храната не ни харесва, приготвяме си друго меню, но наше си, а не да посягаме постоянно към чуждото и да оспорвате вкусовите му!
Защото знайте, че всеки път, щом се конфронтирате с някой, вие задействате закона за следствията.
Чудя се, защо не го осъзнаем този факт и разумно да приемем гледната точка на другите. Ако приемаме - благодарим, а дори може и да подкрепим. Ако не е в хармония с нас - подминаваме кротко.
Каква е причината да заемаме чуждото място под Слънцето, като за нас има предостатъчно места?
Защо си мислим, че ако го кажем ние, ще бъде най-вярното!
Вярно е хора, вярно е личното мнение, но е вярно за вас, за вашата гледна точка. Колко пъти съм обяснявала, че всеки е прав за себе си и е във истината?
Нима не разбрахте, че има милиарди и милиарди версии, вероятности, нива и поднива, успоредни реалности и такива от антисветовете.
Нима не разбрахте, че всички те имат място в Творението и са истинни, точно толкова, колкото и вашата истина по даден въпрос.
Защо си мислите, че мнението ви е абсолютно?
Къде е Интелигентността, на тези, които създават дисхармонични отношения?
Ами ако е така, просто не ми е ясно каква е причината да се занимаваме с другите подобни нам. Нали сме единствени по компетентност!
О, Човеко!
Има хора, близки по възприятия и осъзнаване. Те създават групи, приятелства, за да им е приятно, чувствайки се в зоната на комфорта. В такива групи от единно мислещи не е нужно да се вмъкват, които са на коренно противоположно мнение или просто говорят, говорят, говорят, създавайки объркване, защото възниква нетърпимост и конфронтация.
Нужно е да уважаваме мнението на другите, както бихме искали да се отнасят към нашето.
Ако една храна ни харесва и сме гладни - ядем я!
Ако храната не ни харесва, приготвяме си друго меню, но наше си, а не да посягаме постоянно към чуждото и да оспорвате вкусовите му!
Защото знайте, че всеки път, щом се конфронтирате с някой, вие задействате закона за следствията.
