5 януари в 07:36 · 

Виждали сте стара барака, стара къща, стар замък. Забелязали сте колко тъжни гледки са!
Колкото и стабилно да са строени, те, момент след момент започват да се "разглобяват".
Бавно, но сигурно се оформя техният край!
Когато обаче се поддържат постройките от човек, то те удължават живота си и това може да продължи дълго, неопределено дълго.
В тези случаи човека се явява нещо, като духът на сградата. Оживотворява я чрез присъствието си и с грижата за нея.
Значи, веднага след построяването на съответната сграда е нужно да се полагат грижи, за да не започне да се разсъхва и да рухне.
********
И ние си имаме дом - нашето тяло!
Бихме могли да го поддържаме дълго младо, силно и жизнено, ако се грижим адекватно за него.
Всички знаем, какво "да не" и какво "да" правим с него и за него!
Оживотворяваме ли го постоянно?
Грижим ли се за него адекватно?
Ползваме ли го по предназначение или се опитваме да го натоварим в повече?
Ценим ли си тялото?
Обичаме ли го?
Е, защо тогава сме допуснали да е в сегашният му вариант?
Къде и какво сме пропуснали?
*********
Никога не е късно да направим нещо за тялото си, щом имаме волята, да се свържем с Духа и да го помолим за съдействие!