вторник, 9 януари 2018 г.

Не си създавам илюзията, че в 12 часа тази нощ всички са били щастливи!
Живота е едно огромно платно, където се тъкат много и различни преживявания.
Това, че на нас са ни казали как да отчитаме времето, съвсем не означава Жизнен Закон.
Като се замисля, в този свят всичко е завързано за материята.
Доказателствата на науката, гравитират около материалното утвърждение.
Дори времето е закотвено към две видими космични тела, тоест въртенето на Земята около Слънцето. Пак нещо, за което говорим като материя!
В мен се таи един много съществен момент - Платното на Живота!
В това Платно са втъкани нишките на нашите преживявания.
Виждате ли го това Платно?
Едно огромно, безкрайно поле, което обхваща чувства, емоции, осмисляне, ситуации, обстоятелства, природа, тела, възрасти, полове, и океани от разнообразието на различни проявления.
Тази нощ мнозина от нас бяха вдъхновени и с надежда за по-хубаво в нашият Път.
Но тази нощ имаше и същества, които страдаха, които се прощаваха с близки или без да успеят да го направят, поемаха последната си глътка въздух.
Не само тази нощ, мили мои приятели - така е постоянно!
Радостта и мъката си преплитат енергийните пипалца и проникват дълбоко в платното на Живота!
И си мисля, че всичко това е, защото някой е вкарал в нашето съзнание идеята за граници, време - в този му вариант, понятието за ограничението на формите, като сме престанали да виждаме продължението на фините им тела в пространството, в безкрайността.
Ние сме изкуствено ОГРАНИЧЕНИ!
Ние допускаме да вярваме все още в затвора на материята!
Ние сме на прага на разгръщане на съзнанието и когато го направим, като от мощен взрив ще бъдем разтърсени, когато открием, че сме били на една ръка разстояние, не, били сме във вечността, но сме се САМООГРАНИЧАВАЛИ съвсем несъзнателно - някак доброволно. Точно както понастоящем избираме "доброволно" някой да ни управлява - и после роптаем срещу него.
Някога това е било добре премислено, с цел да ни закотвят за смъртта!
А какво е смъртта? Тя не е нищо друго освен внедрено в съзнанието ни понятие за граница, лимит на Жизненият ни Път! Каква ЛЪЖА! Нима Живота може да бъде ограничен!
Мисля, че това време отминава и ще се наложи да се събудим от този си СЪН!
За някои, вероятно ще бъде болезнено, но пробуждането е неизбежно!

Няма коментари:

Публикуване на коментар