Раждане
Когато нещо ново се ражда, то е крехко и нежно.
Казвам "нещо", защото това правило е валидно за всичко.
Да родиш, означава да проявиш.
Да проявиш, означава да твориш.
Да твориш... а, кой твореше? Бог! Да, Боговете творят, проявяват и раждат!
Вие сте дарени да бъдете Творци и вашите рожби имат право да живея!
Един направил пейка - създал, творил, родил и проявил своята идея!
Друг поставил къщичка и купичка с вода за кучета до градска спирка, че като минават хората, който има възможност да отчупи парченце храна или да долее водица в купичката на животинката, за да се нахрани и утоли жаждата си.
Майките раждат нас! Благодарим!
Слънцето ражда светлината, следствие триенето на фотоните с частиците в околоземното пространство.
Всички са радостни на светлината, защото тя успокоява болките, дава възможност да наблюдаваме пространството, топли ни, храни ни.
Из недрата на майката Земя излизат ручеи, извира блага вода за поддържане на нашия живот и на останалото в природата.
Мъжът ражда по свой начин, като създава дом, осигурява средства и подкрепя по-слабите и нуждаещите се.
Всеки в живота си многократно, постоянно ражда нещо - списъкът е с безкрайно продължение!
********
Но както казах в началото, всяко родено е крехко и се нуждае от грижи, внимание, опазване и съхранение на вида му, формата му и всичко онова, което му подсигурява условия да се развива или просто да съществува.
Ето и един малък пример на моето неправилно отношение на онова, което родих тази сутрин и какво се получи, което не обградих с нужното внимание!
***
Беше пет и половина, отворих широко очите и разбрах, че вече е приключил сънят ми.
Пожелах си да имам много светлина през настоящият ден и слънцето да грее. Да, казах си, ще грее, но въпреки това е нужно да почистя снега на двора. Още от ранна сутрин се захванах да върша тази работа. Ринах по малко сняг, спирах, прибирах се на топло да почина и отново излизах. Рина и пресмятам какво количество сняг ще прехвърля през ръцете си с греблото. Така, казвам си: долу горе мястото, което чистя е около ... и пресмятам квадратурата на площадките и пътеките ... аха, то е някъде около стотина квадратни метра, да, никак не е малко. Навеждам се да премеря колко е дебелината на снега с румица - знаете какво е румица - това е разстоянието между палеца и показалеца като си разперите пръстите. Отчитам на око, че е някъде около 16, 17 сантиметра. Умножавам 100 по 016 и установявам, че това са 16 кубика сняг. Доста е, казвам си - ще почивам и така на няколко пъти всичко ще изчистя. Не са 16 тона, а 16 кубика - самоуспокоявам се аз.
И така, усещам, че кръста ме заболя. Изправям се и просто казвам думата "ЛЮБОВ", с насочена мисъл в областта на кръста. Долавям как на секундата, сякаш се отлепи от там болката и ми стана леко и добре.
Ето, това беше едно раждане от моя страна - сътворих чудото чрез мисълта си на изцелението.
Да, ама мястото в областта на кръста е съвсем прясно излекувано и е нужно да го пощадя, за да свикне отново да е здраво.
Аз обаче хванах здраво греблото и продължих акуратно да чистя доста мокрия сняг по пътеките. Не минаха две три минути и кръста ми отново "пропищя".
Реших, че ще се изцеря със същото средство - Любов, но не, нещата вече станаха доста по-трудно.
Изправих се, насочих Любов към разсърденото място, но там никой не ще да реагира. Добре, казвам си - отново ще го направя. Така няколко пъти и постепенно облекчението настъпи. Знаех си аз - Любовта е мощна сила за всичко.
Урока ми е усвоен! Сега не бързам да рина сняг - седя пред комютъра и описвам одисеята си с раждането на идеята и как не я съхраних, а оставих нехайно да загине.
********
Раждаме, да, ние постоянно раждаме по нещо, а после, после как постъпваме с роденото, без значение е, дали е наше или друг го е родил?
Когато нещо ново се ражда, то е крехко и нежно.
Казвам "нещо", защото това правило е валидно за всичко.
Да родиш, означава да проявиш.
Да проявиш, означава да твориш.
Да твориш... а, кой твореше? Бог! Да, Боговете творят, проявяват и раждат!
Вие сте дарени да бъдете Творци и вашите рожби имат право да живея!
Един направил пейка - създал, творил, родил и проявил своята идея!
Друг поставил къщичка и купичка с вода за кучета до градска спирка, че като минават хората, който има възможност да отчупи парченце храна или да долее водица в купичката на животинката, за да се нахрани и утоли жаждата си.
Майките раждат нас! Благодарим!
Слънцето ражда светлината, следствие триенето на фотоните с частиците в околоземното пространство.
Всички са радостни на светлината, защото тя успокоява болките, дава възможност да наблюдаваме пространството, топли ни, храни ни.
Из недрата на майката Земя излизат ручеи, извира блага вода за поддържане на нашия живот и на останалото в природата.
Мъжът ражда по свой начин, като създава дом, осигурява средства и подкрепя по-слабите и нуждаещите се.
Всеки в живота си многократно, постоянно ражда нещо - списъкът е с безкрайно продължение!
********
Но както казах в началото, всяко родено е крехко и се нуждае от грижи, внимание, опазване и съхранение на вида му, формата му и всичко онова, което му подсигурява условия да се развива или просто да съществува.
Ето и един малък пример на моето неправилно отношение на онова, което родих тази сутрин и какво се получи, което не обградих с нужното внимание!
***
Беше пет и половина, отворих широко очите и разбрах, че вече е приключил сънят ми.
Пожелах си да имам много светлина през настоящият ден и слънцето да грее. Да, казах си, ще грее, но въпреки това е нужно да почистя снега на двора. Още от ранна сутрин се захванах да върша тази работа. Ринах по малко сняг, спирах, прибирах се на топло да почина и отново излизах. Рина и пресмятам какво количество сняг ще прехвърля през ръцете си с греблото. Така, казвам си: долу горе мястото, което чистя е около ... и пресмятам квадратурата на площадките и пътеките ... аха, то е някъде около стотина квадратни метра, да, никак не е малко. Навеждам се да премеря колко е дебелината на снега с румица - знаете какво е румица - това е разстоянието между палеца и показалеца като си разперите пръстите. Отчитам на око, че е някъде около 16, 17 сантиметра. Умножавам 100 по 016 и установявам, че това са 16 кубика сняг. Доста е, казвам си - ще почивам и така на няколко пъти всичко ще изчистя. Не са 16 тона, а 16 кубика - самоуспокоявам се аз.
И така, усещам, че кръста ме заболя. Изправям се и просто казвам думата "ЛЮБОВ", с насочена мисъл в областта на кръста. Долавям как на секундата, сякаш се отлепи от там болката и ми стана леко и добре.
Ето, това беше едно раждане от моя страна - сътворих чудото чрез мисълта си на изцелението.
Да, ама мястото в областта на кръста е съвсем прясно излекувано и е нужно да го пощадя, за да свикне отново да е здраво.
Аз обаче хванах здраво греблото и продължих акуратно да чистя доста мокрия сняг по пътеките. Не минаха две три минути и кръста ми отново "пропищя".
Реших, че ще се изцеря със същото средство - Любов, но не, нещата вече станаха доста по-трудно.
Изправих се, насочих Любов към разсърденото място, но там никой не ще да реагира. Добре, казвам си - отново ще го направя. Така няколко пъти и постепенно облекчението настъпи. Знаех си аз - Любовта е мощна сила за всичко.
Урока ми е усвоен! Сега не бързам да рина сняг - седя пред комютъра и описвам одисеята си с раждането на идеята и как не я съхраних, а оставих нехайно да загине.
********
Раждаме, да, ние постоянно раждаме по нещо, а после, после как постъпваме с роденото, без значение е, дали е наше или друг го е родил?
Няма коментари:
Публикуване на коментар