За пореден път днес мия кухненски съдове и прибори в мивката и си се чудя, докога ще отлагам да купя миялна машина. Оглеждам кухнята отново и поглеждам към мястото, където съм решила да я монтирам. Да, ама там няма все още миялна, а седи един шкаф.
Мия аз чиниите и се сещам за едно послание на Отец Абсолют. В него, той ни каза, че ние, хората, сме бъдещи Абсолюти!
Ха така - казвам си аз - я по усърдно мий чиниите, Кате, че като станеш Абсолют, ще има да си спомняш как си правила тези неща.
После се замислям за вас! А вие, бъдещи Абсолюти, какво правите в този момент? И започвам да си представям различни ситуации, случващи се около вас.
Каквото и да си мисля, че правите, то е все нещо от тримерния свят.
Всеки от вас е един бъдещ Абсолют! Може ли да ви го побере човешкият ум? За мен е доста далечно все още, но като се замисля за нашия Творец си казвам: - че какво толкова - ще ми се отвори съзнанието, ще стана Себе Си и готово - действам като Абсолют!
Докато миех чиниите, поглеждам през прозореца (той е поставен точно над мивката и гледа към съседната къща) и забелязвам как комшийката Абсолют, говори през оградата с една приятелка Абсолют. Двете ръкомахат и активно коментират нещо. Разбира се, че не ги чувам, ама си казвам, че ако бях малко по-духовна ще чувам и през прозорците.
По едно време минава един мъж Абсолют с торби в ръцете - ходил до магазина. Мина човека Абсолют и подмина, носейки се по улицата и пръскайки мислите си навред - дано са Светли!
Подир него гледам автомобил - в него няколко Абсолюта! И те за някъде тръгнали!
Така, измих чиниите и забравих за миялната машина.
Може би не съм готова да се "поглезя" или пък има друга причина, но си дадох обещание, преди да се превърна в Абсолют да имам в кухнята си съдомиялна, че да ми е по-лесно!
После си помислих, а другите Абсолюти имат ли такъв уред. Едва ли всичките - отговорих си сама на себе си и им пожелах, ако имат желание, да си купят при първа възможност!
По темата Абсолюти ще говорим и друг път!
Мия аз чиниите и се сещам за едно послание на Отец Абсолют. В него, той ни каза, че ние, хората, сме бъдещи Абсолюти!
Ха така - казвам си аз - я по усърдно мий чиниите, Кате, че като станеш Абсолют, ще има да си спомняш как си правила тези неща.
После се замислям за вас! А вие, бъдещи Абсолюти, какво правите в този момент? И започвам да си представям различни ситуации, случващи се около вас.
Каквото и да си мисля, че правите, то е все нещо от тримерния свят.
Всеки от вас е един бъдещ Абсолют! Може ли да ви го побере човешкият ум? За мен е доста далечно все още, но като се замисля за нашия Творец си казвам: - че какво толкова - ще ми се отвори съзнанието, ще стана Себе Си и готово - действам като Абсолют!
Докато миех чиниите, поглеждам през прозореца (той е поставен точно над мивката и гледа към съседната къща) и забелязвам как комшийката Абсолют, говори през оградата с една приятелка Абсолют. Двете ръкомахат и активно коментират нещо. Разбира се, че не ги чувам, ама си казвам, че ако бях малко по-духовна ще чувам и през прозорците.
По едно време минава един мъж Абсолют с торби в ръцете - ходил до магазина. Мина човека Абсолют и подмина, носейки се по улицата и пръскайки мислите си навред - дано са Светли!
Подир него гледам автомобил - в него няколко Абсолюта! И те за някъде тръгнали!
Така, измих чиниите и забравих за миялната машина.
Може би не съм готова да се "поглезя" или пък има друга причина, но си дадох обещание, преди да се превърна в Абсолют да имам в кухнята си съдомиялна, че да ми е по-лесно!
После си помислих, а другите Абсолюти имат ли такъв уред. Едва ли всичките - отговорих си сама на себе си и им пожелах, ако имат желание, да си купят при първа възможност!
По темата Абсолюти ще говорим и друг път!
Няма коментари:
Публикуване на коментар