Е В О Л Ю Ц И Я

     ЕВОЛЮЦИЯ

Човека „опитоми” животното, вкара го в хомота и го накара да работи заради него. Това обаче не му беше достатъчно – той го изяде и реши, че е твърде вкусно и питателно. От тук натам човека се превърна в роб на животното. За да изяжда него и децата му, се впрегна да работи наравно със животното, осигурявайки му храната и подслона. Колкото повече човека ядеше месото на животното, толкова на езика му ставаше по-вкусна животинската плът.   

Изкореняваше горите на планетата и разораваше земята, където сееше семена, които след много труд и време се превръщаха в храна за животните. Животните трябваше да се хранят, за да  изяде после той тях. Когато някой  се умореше да робува на животното, отиваше в града, за да си купи от друг  човек готово, отгледано животно – умъртвено, разфасовано, дори аранжирано. Доставяйки постоянно месо на търбуха си, му трябваха пари, ето защо отново продължаваше да работи като вол, за да яде от плътта  на вола.

На людете не и̉м беше достатъчно  само да ядат животното.  Започнаха да искат  и вещи за свое „удобство” – много вещи. На пазара излизаха все нови и нови – „по-модерни”, „по-съвременни”. Те  купуваха и това и̉м харесваше. Човека продължаваше да работи като животно, за да си осигури „комфортно” битуване. Технокрацията имаше широки крачки. Прилъстяваше човека постоянно с изобретенията си. Но парите не му достигаха да си достави последния писък на модерното. Той неуморно работеше. Работеше  често на две места, за да си плати данъците, ипотеката и останалите заеми за новите вещи. Дори по някога тайничко си "взимаше" от чуждото.  

Човека изяде животното, а то го превърна в РОБ.

Роба създаде вещите - те го превърнаха  в СВОЙ  РОБ.

Два пъти роба, на животните и вещите, през това време ненаситно искаше още. Угаждаше вътрешно и външно на тялото си, без да си дава сметка, че е жертвено агне.

Когато печелеше  пари, той разбираше, че те му дават власт над останалите роби. Колкото повече пари и богатство, толкова повече възможности да управлява. Това му харесваше. Разбра, че само с физически труд няма да успее и тогава започна да използва целия си потенциал, за да изнамери нови форми как да трупа много пари. Получи се. Използваше безпардонно лъжата, кражбата и лихвата. Така се създадоха държавата, престъпниците и банките.

Отдавна превърналия се човек в роб на собствените си страсти, все повече потъваше във робството на своите събратя роби.

Роба не спря до тук, в името на собственото си „добруване” измисли не само оръдието на труда но и  ОРЪЖИЕТО, което унищожаваше останалите „непокорни нему” роби. Това му хареса. Той започна да произвежда все по-съвършени оръжия, с които бе възможно да унищожава едновременно милиони животи.

Един ден, направи малко, красиво, червено копче. То беше малко, но страшно. Вярваше, че чрез него ще се приравни с Бога, затова го свърза с "най-върховното си творение" сеещо смърт. Детето на властелина-роб тайничко реши, да си поиграе с него. Натисна го и...  РОБА заедно с  ЖИВОТНОТО и ВЕЩИТЕ изчезнаха завинаги от лицето на Земята.

Земята въздъхна и каза:                                                     
                    - "Еволюцията" на човека спря. Благодаря! Моите гори отново могат да растат на воля.

28 Януари 2010 г.

Катя Петрова
Запазвам си правото на допълнителни корекции.                                                                                                 автор: Катя Петрова

Ц И Г А Р И Т Е !!!

     ЦИГАРИТЕ

Ето, така наставлява чистия разум на природата:

Химията на организма се нарушава от никотина!  

Когато проумееш, тоест стигне до съзнанието ти,                                че цигарите са нечестен ортак на джоба ти,                                             че рушат божественото ти тяло невъзвратимо,                                      че този който най-много обичаш, започва да се отдалечава по необясними причини от теб,                                                                               че си твърде неудобен когато пушиш в общество, в което искаш да се интегрираш,                                                                                                то знай, че вече е дошло времето, да се разведеш с тях. 

А естествено, може и да не го правиш. Моля, продължавай да подпомагаш богатеенето на никотиновата индустрия и по-точно тези, които държат големия пакет за себе си, от производството и продажбата им.

Искаш  жълто и повяхнало лице? Или пък гласът ти да става все по-груб? Пуши! Докато в един момент, напред във времето, ларинкса ти така ще се разглоби, че ще се наложи да отворят дупка в гърлото ти. Да, в твоето гърло! Няма страшно, от там можеш да дишаш и да кашляш, издавайки нечленоразделни хърхорещи звуци, примесени със плюнки и лиги? 

Знам, знам, че си знаеш, но твоето божествено Аз ме помоли, да ти кажа. "Цигарите са многолики убийци". 

Ето, белите ти дробове се пълнят от всяка цигара със смъртоносен никотин. Нежните алвеоли, издути от утаилия се в тях катран, вече не са в състояние да изпращат живителния кислород към клетките на свещеното ти тяло. Често се налага да спиш полуседнал, за да дадеш възможност на тъй желания въздух, да влезе в тях, за да удължиш  живота в тялото си? Идва ден, когато твоят гръден кош е  стегнат с невидимо менгеме. При всяко вдишване чувстваш пареща болка. Трябва да си  ѝ благодарен, защото тя  означава, че все още си жив. Нещо в тебе се гърчи, рухоли, напъва да излезе навън. Ти кашляш ли кашляш, с надеждата да го изхвърлиш, за да осигуриш още място за мъничко кислород, примесен с още любими цигарени вдишвания. Не излиза през устата. 

Сега си ти:

- Няма значение, ето че се осрах. Редичко е, но така е по-лесно. Благодаря ти Боже, как ми олекна. А-а-а, пак излиза свободно от там! Нищо, ще си стоя в къщи и ще си пуша на воля цял ден.

- Сутрин е. Събудих се. Движенията ми са автоматизирани. Правя кафе. В това време вече дърпам с охота от цигарката. Разбира се, че как без нея ще отида до тоалетната, за да си излея чувствата. 

О, не, цигарите, цигарите ми, къде са? Нямам? Свършили са? Ужас!!! Мра-а-азя тези ситуации-и! 

- „Котенце” – чувам някой да ме вика. - Какво ти „КОТЕНЦЕ” бе? - Гледам сърдито, съскам злобно и хапя с думи. - Ааа, ето ги! Как се уплаших, че са свършили... Сега ми е... ох, думи нямам да изразя, колко ми е доволно. - „Мм-мм...” - мъркам вече в отговор на „Котенце” и се чувствам добре, добрееее.... 

- Разправят, че сме неосъзнати, че мозъка ни работел едва на 5-6 до 10 процента. Какви глупости! Глупав и тъп народ. Знаете ли, че аз съвсем осъзнато си харча парите, още по-осъзнато си руша здравето и с пълния капацитет на дима от цигарите си къпя мозъка на сто процента. Харесвам си ги. Влюбена съм в тях. Обичам си ги мноооого! Съвсем съм си осъзната, а ако трябва да избирам – тялото ми или душата ми – ще избера... ТЯХ.  Кой си ти бе, уланкоулу, дето ще ми кажеш кое е добре или пък не за моето здраве, за децата ми и/или пък за отношенията ми със съпруга ми? Ще си пуша на воля, колкото,  когато  и където си искам. Всички останали да вървят по дяволите.

- Съзнание ли? Имам си го! Аз съвсем съзнателно подкрепям световната икономика, с моя скромен принос от една, до две кутии на ден – плащам за тях и същевременно ги унищожавам чрез изгаряне, една по една, също както през средновековието - благодарение на Свещената Инквизиция - вещиците били изгаряни. Защо ли!!!? Ами нали на тях пише, че пушенето е вредно и води до смърт и то с много дебели, и черни букви. 

Сега разбирате ли, каква голяма полза има от мен! 

- Моля, когато благоговейно хвана цигарата и от нея излиза нежна струя дим, си представяйте, че пуша лулата на мира. Този тъй свещен символ на мъдри и древни народи, трябва постоянно да се пази жив. Естествено, за това се грижим твърде отговорно ние, пушачите.

- Не ми разправяйте, че ще ме хване рак, туберкулоза или някакви си сърдечни заболявания, защото си го знам! Знаете ли какъв герой съм аз в очите на медико-фармацевтичната индустрия? Аз ги спасявам от глад и банкрут! Така де, хората няма да страдат заради липсващи болнѝци! Е да, не забравяйте и медицинските заведения, строителите, проектантите, производителите на всички основни и помощни материали, и медикаменти! Ами  енергетиците доставящи електричество, още топлофикациите, администратори, има си и министерство на здравеопазването, здравна каса... От всички споменати нуждаещи се до тук, се събират данъци за държавата! И... да изреждам ли още на колко народ съм полезна! Ако наистина цигарите не бяха нещо добро, то държавните механизми с тяхната неограничена власт отдавна щяха да ги забранят, но не го правят! 

- На нас, пушачите пантеон трябва да ни изградят, за себеотрицание и героизъм, а вие какво; „не пуши, та не пуши”!  

- Кой сега е престъпника, спъващ икономическото развитие на държавата ни?

- Но какво е това, дето излиза от долния изход? Ужас!!! От мен изтича катран, примесен с плътта ми!

 - Спирам! Боли! О, не, БОЛКААА?!!! Ама тя наистина съществувала?!!! Защо червата? Никой не ми е казвал за тях! Какво, не-кро-ти-зирали!? Проклети да са всички! Проклети и вие, че за тях не бяхте ми казали! Проклети да са държавите, цигарите и икономиките! Пооомощ! 

Завесата падна.

 вторник, 15 Ноември 2011 г.

Запазвам си правото на допълнителни корекции.                                                                                                 автор: Катя Петрова

В О Д А Т А

Дари ни зората в ранното утро,                                                          живителна влага - лечебна роса.


* * *

Когато водата потъне в Земята,                                                                       настава тревога - голяма беда.


* * *

Нито много, нито малко -                                                                          с точна мяра,                                                                                                                Бог създаде те за нас.


* * *

Ти, богатство необятно!
Дар от свежест, красота!
Плът създаваш за душата -
да е тука,
да се учи,
да присъства в доброта!

* * *
Тялото - с кръвта дарено -
благословена течност е една.
Тъй Земята със водата
се поддържа с живина.

* * *
Какво за всемира са десет -
сто хиляди земни години?
Миг в мига на мимолетно мигновение.
Повей да бъде почистено,
върховното земно творение.

* * *
Не мърсете водата -
съвършения дар от Земята!
Тя е живителна течност
на майката Гея!
За царствата земни - творяща природа!
За душата човешка - градяща подслон!

15 април 2007 г.

Запазвам си правото на допълнителни корекции.                                                                                                автор: Катя Петрова

           ЛЮБОВ И БОГ

Космичен ритъм, всемирен пулс - 

прииждащ, пронизващ и жив.

Идея без тяло, без образ - виновник,

причина в безкрайния свят.

От къде си? Кой те създаде?

Дали си Бог, или Бог е Любов?

Ти, извор животворен,

за слепия - Светлина и път, 

и Вечността - свещеният ти плод!

Върховен свят сътвори;

- космична,

- общочовешка,

- и лична Любов.

Ти си огън и лед - творящ, проникващ навред.

Вълшебство - докоснало всеки човек.

Водиш световете безброй,

по своя програма, път, в тишина.

Незнайно начало и край...

Къде сме сега?

Никой, никой не знай!

- Ще има продължение -

чух Гласът да казва.

- Мястото, където животът 

е днес -

е кръстопът,

от критично значение!

* * *

- Не, не е точно така -

голяма част от скръбта,

е по вина на Любовта! - отсече

представител на земния свят.

- Скръбта е човешко творение! -

вмъкна се Гласът съвършен.

- Тъй също, болестта и смъртта -

това е вашето падение!

А Любовта, създава живот обновен!

* * *

Пулс на човешко сърце.

Души, тела, светила,

звук, дъх, топлина,

от теб дошло всичко ... така.

Любов, ти;

- закриляш,

- подкрепяш,

- въздигаш

- и радваш!

От Земята до небесата -

гласове много на радост и жал.

Но света завинаги би осиротял - 

ако липсваха на Любовта чудесата!

18 ноември 2008 г.

 автор: Катя Петрова