петък, 11 януари 2013 г.

В О Д А Т А

Дари ни зората в ранното утро,                                                          живителна влага - лечебна роса.


* * *

Когато водата потъне в Земята,                                                                       настава тревога - голяма беда.


* * *

Нито много, нито малко -                                                                          с точна мяра,                                                                                                                Бог създаде те за нас.


* * *

Ти, богатство необятно!
Дар от свежест, красота!
Плът създаваш за душата -
да е тука,
да се учи,
да присъства в доброта!

* * *
Тялото - с кръвта дарено -
благословена течност е една.
Тъй Земята със водата
се поддържа с живина.

* * *
Какво за всемира са десет -
сто хиляди земни години?
Миг в мига на мимолетно мигновение.
Повей да бъде почистено,
върховното земно творение.

* * *
Не мърсете водата -
съвършения дар от Земята!
Тя е живителна течност
на майката Гея!
За царствата земни - творяща природа!
За душата човешка - градяща подслон!

15 април 2007 г.

Запазвам си правото на допълнителни корекции.                                                                                                автор: Катя Петрова

Няма коментари:

Публикуване на коментар