ЛЮБОВ И БОГ

Космичен ритъм, всемирен пулс - 

прииждащ, пронизващ и жив.

Идея без тяло, без образ - виновник,

причина в безкрайния свят.

От къде си? Кой те създаде?

Дали си Бог, или Бог е Любов?

Ти, извор животворен,

за слепия - Светлина и път, 

и Вечността - свещеният ти плод!

Върховен свят сътвори;

- космична,

- общочовешка,

- и лична Любов.

Ти си огън и лед - творящ, проникващ навред.

Вълшебство - докоснало всеки човек.

Водиш световете безброй,

по своя програма, път, в тишина.

Незнайно начало и край...

Къде сме сега?

Никой, никой не знай!

- Ще има продължение -

чух Гласът да казва.

- Мястото, където животът 

е днес -

е кръстопът,

от критично значение!

* * *

- Не, не е точно така -

голяма част от скръбта,

е по вина на Любовта! - отсече

представител на земния свят.

- Скръбта е човешко творение! -

вмъкна се Гласът съвършен.

- Тъй също, болестта и смъртта -

това е вашето падение!

А Любовта, създава живот обновен!

* * *

Пулс на човешко сърце.

Души, тела, светила,

звук, дъх, топлина,

от теб дошло всичко ... така.

Любов, ти;

- закриляш,

- подкрепяш,

- въздигаш

- и радваш!

От Земята до небесата -

гласове много на радост и жал.

Но света завинаги би осиротял - 

ако липсваха на Любовта чудесата!

18 ноември 2008 г.

 автор: Катя Петрова