Целият жизнен път на човека е прикачен към тялото му.

Тялото е онова нещо, заради и чрез което имаме условията, да разгледаме уникалността на малки отрязъци от време-пространството, но то, неусетно ни прихваща здраво завързани към него, изисквайки, изисквайки, изисквайки.

Тялото е толкова претенциозно и егоистично - с изградената физиология и психични настройки, че дори умирайки в края на жизненият си път - мислим и страдаме за него и неговите капризи, вместо да си спомним: кои сме и, че сме дошли тук, само за кратко развлечение, след което, да се върнем от избраната дестинация обратно у дома.

В егоизма си да бъде номер едно, тялото стига до там, че изключва притока на Космичната Жизнена Енергия, заради което постепенно остарява, разболява се и стига до край, наречен смърт.

И когато знаете нещо, не си мислете, че сте изключителни.
Други го знаят същото, но познанията им са насочени в друг аспект от това "нещо".
Дори да знаете две и три и пет неща за даденото "нещо", това далеч не означава, че знаете всичко. "Всичко", като духовно понятие не съществува, защото е БЕЗКРАЙНО!
Дори ние човеците, не сме например само (да речем) пет души в стая, въпреки че със сетивата си само толкова възприемаме.
Знаете ли защо?
Защото ние имаме много тела, безкрайно много тела и всяко тяло е живо и обитавано от частица на душата ни. Някои от телата ни са тук, някои в паралелни светове, някои в други нива.
Така че не са пет телата в стаята - ние не знаем колко са!
Затова когато спорите, или по-точно оспорвате дадена теза, не бъдете крайни, а предложете и вашия вариант на осъзнаване, което в никакъв случай няма де е грешен.

Включете съзнанието си в действие - престанете с очакването, да ви казват, как да живеете!

Радвайте се, щом сте помогнали някому и той вече е добре!
Радвайте се, за щастието на друг, ако то не пречи на останалите!
Радвайте се, че имате тази възможност, защото Радостта е причината, да сме в това измерение!

ПОСВЕТЕН и ПРОСВЕТЛЕН...

Какво означава Посветен и какво Просветен?
В древността е имало твърде много ПОСВЕТЕНИ. Посвещаването е нещо, което се дава. Посвещаването е ТАЙНА - ЗАТВОРЕНА система, където строго подбрани личности се посвещават в окултни знания, с които в последствие манипулират останалите. Какво да се манипулира? Почти всичко! От тук идва и силата на Посветените. Те използват усвоените знания с цел, управление на масите. Посветените с удоволствие демонстрират "странни" неща, създавайки условия на разграничаване, поставящо ги над останалите. А и народа е увенчавал съвсем доброволно с власт тези самозванци, като е поддържал доброволно властта им.
И така, това посвещаване продължава да съществува до ден днешен. Първата, най-важна цел на посветените е, функцията "разделение" чрез държави, етноси, нациите и всичко надолу по стълбата, което се вкарва в тези затворени общества.
Случва се понякога народа да издигне свой кандидат за държавен глава и успява. Но не след дълго, всичко се променя - този човек го няма. Какво е станало? Прост отговор - ПОСВЕТЕН е как да управлява!
При Посвещението всичко е разрешено, стига да се постига основната цел - властване, което обикновено се облича с "красиви" думи за МОРАЛНОСТ и ЗАКОННОСТ.
Значи, ПОСВЕЩЕНИЕТО е дейност с начало от дълбока древност, което съществува до ден днешен под различни форми.
Бих допълнила, че всеки принадлежащ към държава е ПОСВЕТЕН - тоест, в съзнанието му е имплантирана програма за "правилно" и "неправилно".
Естествено всеки индивид се самоопределя съвсем несъзнателно, поставен в насилствено и целенасочено ПОСВЕЩЕНИЕ в детската градина, училището, университета, чрез радио, телевизия, отскоро електронните медии в лицето на Интернет и обществото като цяло. Ако индивида прояви определени наклонности, дарби - допълнително бива ПОСВЕТЕН, чрез създадени и добре смазани механизми за захранване на Системата.
Живота на хората протича в подредена матрица на ПОСВЕЩАВАНЕ и мърдане нямаше.
Кервана върви - кучетата лаят.
ПОСВЕЩЕНИЕТО има сила, огромна сила, забулена в човешки ЗАКОНИ - даденост за цял живот.
ПОСВЕЩЕНИЕТО е различно - според мястото на индивида в обществото.
ПОСВЕЩЕНИЕТО е, неотменна част от пътя на човека върху тази планета.
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО
Какво означава ПРОСВЕТЛЕНИЕ и има ли разлика от ПОСВЕЩЕНИЕТО.
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО е естествен механизъм на съзнанието да контактува с Духовния Свят, от където черпи природните си дадености.
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО се осъществява, когато човешкото съзнание достига до вибрации, даващи възможност, за разбираем контакт с Духовния Свят или по ясно казано с Божественото Съзнание (БС).
Човека получава ли информация от БС, това е вид ПРОСВЕТЛЕНИЕ, означаващо, че е преминал границата на човешкото и получава знания от божественото.
ПРОСВЕТЛЕНИЕТО е нещо, което всеки любещ може да постигне, следствие собствените си усилия, без да бъде зависим от човешки обстоятелства и условности - престава да бъде роб на Системата. Причината е, че всичко му се доставя от Духовният Свят - тъй като съзнателно е тук и сега, затова може да види и усвои благодарение хармониращи си вибрации с това, "всяко нещо".
Затова казвам: точно за това идва Христос чрез посредници, а също много други ВЪЗДИГНАТИ Светли Учители – да ни ПОСВЕТЯТ как да се ПРОСВЕТЛИМ.
Успех!

Един стол върши много работа: - да седнеш, да се облегнеш, да подпреш нещо с него, да сложиш нещо върху му или просто да го вдигнеш и да строшиш нечия глава.
Ноооо ПАРИТЕ, ах, тези пари, те са средство да си купиш стола!

Никога, никога няма да се променят условията на живот, докато се бори човека чрез средствата на Системата.

Не може ли да се осъзнае, че всичко, което сте научили е: от самата Система!

Не може ли да се осъзнае, че няма как да я надхитрите, защото тя ви е създала!

опитвате се да няма партии (безпартийна система), да променяте битието чрез революции, чрез дебаркиране, чрез създаване на нови държави!

Иии какъв е резултата?

От зле - по-зле!

Защо?

Защото действате с техните прийоми!

Не, така не става, не е ставало и няма да стане!

Нужна е друга промяна, която да започне от вътре, от всеки индивид и да се разширява тази промяна на вън.

До сега чрез привнасяне от вън, никой не е постигнал нищо, освен да свие още повече въжето около врата на хората.

Докато не се "потопим "обратно в Извора, от където сме дошли, ще си живеем все на "сухо" - чрез подаяния и "благоволение" на определен - малък кръг от "избрани".

Аз не ви карам да се биете, да проливате кръв, да викате по площадите, протестирайки пред тези, които уж ви служат!
Казвам ви, да направите усилие, да се промените (изчиствайки страха, притесненията от привнесените задушливи форми на властване), за да разберете: кои сте, за какво сте тук и какво е нужно да постигнете чрез тази промяна!

Докато не разберете в какво са ви превърнали и от къде сте дошли - няма как да постигнете, която и да е светла мечта в живота - нито за себе си, нито за идното поколение.

Никъде по планетата ни няма държава, такава, каквато е изградена в съзнанието на хората - това е измислено понятие. Властват шепа, чрез подставени лица, наречени държавници и народът слушка.

Не поставяйте граница между духовното и физическото в себе си - те са толкова свързани помежду си, както петте пръста към дланта ви!

Чувате ли ме?
Никой не ме чува - никой!
Кажа ли нещо, се започва едно обяснение за собственото си преживяване, че това, което съм казала, явно НИКОЙ НЕ Е ЧУЛ!
Чувате ли ме....

Чуваме ли?
Изобщо чуваме ли какво казват:
- децата
- възрастните
- другите...
- Природата
- Слънцето
- Вселената?
Чуваме ли, възприемаме ли, осъзнаваме ли някой, нещо, освен брътвежа на собственият си глас?
Изслушайте, не бързайте да говорите - слушайте, за да събудите заспалата част в себе си!

Знам, има какво да кажете - всеки има какво да разкаже от опита на многобройните си проявления.
Но вашият разказ за болката е зов за помощ! Зов към Бога!
Колкото по-силно боли, толкова по-силно викате и призовавате, да ви се помогне.
А чувате ли зова на другите?
Чувате ли зова на животните, когато са в капан - също като нас, вият и насочват глави към небесата!...
Светът ни е болен! Време е да утихнем и да слушаме!

Време е да разберем, че сме частици на един общ организъм, но някой ни е разпилял на милиони парченца и ни накарал да се спасяваме поотделно, отчаяно и невярващо.
Някой ни принудил да забравим, че сме разумни частици на единно величаво съзнание, към което сме затворили кранчето за приток на Сила.
Гърчим се и се боричкаме помежду си като врагове, неосъзнаващи колко нужни сме си един на друг.

Мнозина се вълнуват, каква нова реалност ни очаква!
Писали сме, чели сме, но някак все не ни е ясно, какво ще е точно това ново битие, в което душите ни ще се разположат и ще съществуват.
Едно от немногото неща, в които съм убедена за новият свят е, че от съзнанието ни ще изчезнат ниските вибрации, предизвикващи негативните отношения и преживявания.
Защо ще е така - каква е причината изведнъж да се отърсим от злобата, недоимъка, болестите, омразата, смъртта?
До скоро хората изграждаха външните отношения - стремежа им беше да оправят света, в който съществуват.
- Мечтаеха да живеят сред добри, послушни хора - изпълняващи желанията им,
- да притежават всичко, което им харесва и дори не им харесва, но другите го имат,
- някой да им върши работа, особено да помита след тях онова, което са замърсили.
- искаха да бъдат създатели, но откъснати от Силата, даряваща ги с Живот,
- искаха да живеят в мегаполиси, огромни, лъскави, светли, да има "звезди" на които да се кланят и възхищават,
- някой да ги забавлява и да прави живота им щастлив,
- искаха да вдъхнат живот на роботи, служейки им безусловно. Защо роботи? Защото "робот", идва от думата РОБ - а няма човек, който да не знае значението на тази дума.
- стремяха се да създават изкуствен интелект, заглушавайки собствените си естествени възможности.
Ето долу-горе това е досегашният свят - стремеж към външна изява!
Какво ни предстои?
Предстои ни същото, само че развитието ще е навътре в нас. Ще изграждаме жив свят чрез съзнанието си, но който ще е лично наш и ще касае нас.
Представете си, че се намирате в невидим балон. Каквото създадете - то ще остава вътре в този балон, никой друг няма да се ползва от вашата продуктивност. Ще създавате свят, ще се разраства, ще става голям, може да стане много голям, колкото нашия, че и по-голям, а е възможно да си живуркате в мъничък свят, толкова мъничък, колкото ви разрешава съзнанието да го оформите и естествено да сте си доволни в него, или пък напротив, света, който създавате няма да расте, защото ще ви убие, ще ви унищожи - да вас, Твореца на собствения си свят! Защо? Защото това създавате - ниски вибрации, а те ще са си за вас и на вас първо ще въздействат!
Ще кажете:
- Ама чакай малко - хора няма ли да съществуват в тези светове? Нали тези хора са с души, а душите са доби, тоест, ние ще обитаваме новосъздадените светове!
Правилно, съгласна съм, точно това е истината - ние ще бъдем там - във всеки новосъздаден свят!
Само че, ще бъдем такива, какъвто е света - ще проявяваме онзи аспект от себе си, който активира нашият нов Творец - тоест всеки един от нас, който ще заеме позицията на Създател.
Разбирате ли сега, какво ни предстои - да създаваме свят, наш свят, на който или ще се радваме или ще ни убие.
Че в какъв свят до сега сме живели?
До сега живеехме в свят на ДУАЛНОСТТА - всичко беше разрешено - ние го наричаме "добро" и "зло".
Е, драги, за да станем Творци, ще трябва да се придвижим в по-високите вибрации, и там вече от нас зависи как ще живеем, какво ще създадем и дали изобщо ще ни има в по-високите плътности на Мирозданието.
Великия Универсален Ум е предвидил всичко, включително и това: ние да станем Творци, също както да речем нашия Татко Абсолют.

Не водете излишна борба със себе си! 
Не си налагайте да харесвате или да отхвърляте неща, които по естествен начин приемате или не приемате!
Не налагайте "правилно" и "неправилно" на личността си!
Не се страхувайте от това, какво ще каже еди кой си!
Единственото, с което да се съобразявате е Любовта. 
Дори да се разделите с някой, направете го с Любов, което е много по-добро, отколкото да търпите нежелан контакт.
С храната е същото - не се насилвайте да ядете или да не ядете продукти - приемайте само онова, от което тялото ви се чувства добре.
Работете това, което ви доставя удоволствие и радост - но работете.
Не се лишавайте от нужната почивка!
Слушайте биологичният си часовник, а не, какво ви е наложила системата.
Не наранявайте никой за сметка на вашия комфорт!
Не отнемайте насилствено - помолете и ако ви се откаже, просто намерете начин да се примирите или търсете алтернатива - помолете висшите Сили да ви съдействат.
Освобождавайте се от товарещите ви ненужни и излишни вещи и контакти.
Живота е много по лек, ако повярваме, че има Сила (защото наистина има), която никога не ни изоставя, а напротив постоянно ни помага. Нека и разрешим да ни подкрепя в не лекия материален свят!

Стотици, хиляди годни са превъртени в присъствието на човешките същества.
Няма епоха от трето измерение, в която хората да са били изцяло щастливи и доволни от битуването си.
Смърт, болести, беднотия, властници, насилници, стремеж към богатство, разделение - все условия за поддържане на ниски енергийни състояния.
Хора, не се ли научихме вече, че злото - зло привлича и със зло, никога не сме постигнали нищо положително в живота на народите, нито пък в личен план!
.....................
От доста време се празнува денят на ПРОШКАТА - за съжаление фиктивно и лицемерно.
Докато прощаваме - "кроим шапката на опрощавания".
Ядосваме се! И.... какво постигаме чрез ядосването?
Ненавиждаме! По-леко ли ни е станало!
Връщаме заслуженото (в Италия го наричат "вендета"), и по-ли щастливи ставаме?
Крадем! По-богати ли ставаме?
Лъжем, мразим, ненавиждаме, противопоставяме се! Къде са добрите резултати от тези ни състояния?
Скачаме от болка в болка, работим до откат и си мислим, че по друг начин не може да се съществува.
.................
А опитахте ли да бъдете любещи, внимателни, приемащи, неагресивни, неотмъстителни!
Ще можете ли да осъзнаете, че единствено ЛЮБОВТА е Силата, която ще спаси светът ни!
А тя, тази Любов, трябва да я вложим в себе си, в душата си, в думите си, в действията и намеренията си - само тогава ще видим благодатни резултати.
....................
Не чакайте да ни спасят от вън, защото дори да стане това, ако ние сме, завистливи, зли и отмъстителни, злото и мъстта постоянно ще ни следват!
Няма време да се колебаем в изборът си - настъпил е момента, в който да се трансформираме, за да не изгорим от високите вибрации, които изпълват планетата ни!

Приятели, лесно е да благодарим с най-най-най-хубавите и благодарни думи:  красиви изживявания и благодатни мигове, на тези, които са се сетили за нас на рождени дни, на Коледа или някой друг празник.
Особено когато някой ни е помогнал - бихме могли да сме му "вечно" благодарни - евентуално!
Но!
Имаме ли сили да пожелаем с любещи думи, добри и хубави неща на тези, които са ни забравили, обидили, наранили или презрели?
Можем ли да се досетим, че точно тези хора са нашите учители, които създават "сложните" ситуации, от които си правим живота не лесен, но пък учебния процес протича на пълни обороти, учейки се, осъзнавайки "обратната страна на монетата", без която, монетата няма как да съществува.
Можем ли да дарим Любов на тези, които не познаваме, тези, които са "зли", тези, които ДИШАТ СЪЩИЯТ ВЪЗДУХ, който и ние дишаме, тези, които Бог не убива, въпреки "лошотията" им!
Ще намерим ли сили в нас, да се променим и да създадем светлина около ни, въпреки всичко?

Долавям сигнали напоследък, че ние не се познаваме, ама никак не се познаваме!
И как да се разпознаем?
Сега ще кажа, какво е влязло в човешкият ми ум!
Казват, че Бог също изучава себе си чрез мислите, думите, действията, намеренията и проявяването на своите части (сред тези части е и нашето индивидуално съзнание).
Ето един начин как да се разпознаем!...
Просто наблюдавайте какво мислите, какво говорите, какво излъчвате, какво правите! Това са детайлни отговори за това - какво сте вие! Нали така постъпва и Бог!
Не се харесвате такива?
Добре - променете вътрешните и външните си модели на излъчване и готово - може пък да се харесате, може да ви харесат и останалите! А когато се случи това, да знаете, че сте готови да осъзнаете, че сте се настанили в пето измерение!

Отнасяйте се към всеки така, че все едно зависи живота ви от него! (защото наистина зависи)
Питам:
Ще го нагрубите ли?
Ще го унизите ли?
Ще го наругаете ли?...
Ще го обидите ли?
Ще го подиграете ли?
Ще бъдете ли надменни с него?
Ще го поучавате ли с високомерие?
Ще му причините ли бока?
Ще го изнудвате ли?
?..........?..........?.........?.........?........?

Има една Сила, която дава Живот на всички ни и на всичко.
Тя интересува ли се от нас какво мислим за нея?
Тя е източник на съществен космичен закон, който гласи следното:
Каквото излъчваш, това се връща неизменно обратно към теб!
!..........!..........!..........!............!...........!...........!..........!
Та преценете как да се отнасяте към другите - всички са божии творения и в тях седи същата тази Сила Живот и никак, ама никак не е нужно, да се чувстват наранени!
Време ни е да влезем в ЛЮБОВТА!

Цитирам приятел и коментирам, какво мисля по този въпрос.
Marin Niram:
- Който си прави добри дела нека си прави, без да се хвали. Иначе похвали ли се - губи се моментът на добрината и отиваме вече на подхранване на егото и изтъкване на Аза, "виж ме аз какво направих, а ти нищо не правиш".
Това е моето мнение....
......................................
Дали е прав?
До сега сме мислили като него и за повечето от нас е прав в мнението си!
......................................
Сега обаче ще коментирам от друга перспектива и да видим как ще възприемем новата ми позиция.

На кратко отговорих Marin Niram следното:
"Остави ги ти тези шаблони. Аз не съм милионер или милиардер, че да се дуя със дар от няколко милиона за "добри" каузи.
Ние сме "малки" хора и нашите думи не са хвалби, нито очаквам някой човек или пък Господ, да ме потупа по рамото - просто споделяне.
Чакай малко, затова ли по телевизията в новините съобщават само злодеяния и лоши неща, защото хубавите ще изглеждат като "хвалби"?
Не, не съм съгласна - ще се радвам, всеки да прави по нещо добро на непознати или пък близки хора и да го съобщава, че да увлича и други, а не, да му трием сол на главата, че егото му било голямо.
Ти, например, няма ли да си щастлив, да споделиш как си помогнал на някой в беда? Няма ли да си щастлив, ако хората се зарадват, че има и такива като теб и да те последват?"
А сега още малко по темата:
Матрицата ни е вкарала във разбиранията, че добрите неща трябва да са под сурдинка, да не се съобщават, да мълчим за тях, да ги крием едва ли не, да се правим, че сме невидими и е позорно, когато разкажем за нещо добро, което сме свършили.
Ай, ай, ай! Ииии какво ни остава да говорим тогава?
Ами ще си говорим кой какви злини е свършил, да, разбира се, че за другите, защото рядко ще се намери човек, който да разкаже за собствените си злонамерени мисли и действия.
Така, говорим си за Злото до откат, говорим и разказваме за смъртта, за болката, за омразата, за изоставените деца, за ... а, има какво да си говорим в това отношение - лошотиите в трето измерение нямат край.
И като говорим и подновяваме вечната тема за злото, какво създаваме ????????????? Ами Зло!
И защо не си говорим за Доброто? Не, не може, защото това е Егоцентризъм, това е фукня, това е грях!
Аз съм на мнение, че:
Нито едно Добро не е грях, независимо дали е тайно или явно.
Правете ДОБРИНИ, Хора и се "ХВАЛЕТЕ", както искате разказвайте за това, само правете по-често истински ДОБРИНИ и обичайте!
        

Всяко нещо, което те кара да го преповтаряш е РУТИНА.
Рутината е затъпяване!
Рутината е еднообразие!
Рутината е забрава кой си!
Рутината е отнемане от свободния избор.
Рутината е задължение!
Рутината те вкарва в коловоз и ти фанатично го отстояваш!
Рутината е спирачка на развитието ти!
Рутината е сивота, монотонност и безразличие!
Рутината е условие, да не се чувстваш жив!
..............
Излез от РУТИНАТА и осъзнай БЕЗКРАЯ НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ СИ!
Ти не си рутина, ти си ТВОРЕЦ!

Казвам:
Христос възкреси!
Ще се радвам, ако ми отговорите така:
И аз възкръсвам в Христососъзнанието!
Така да Е!...

Източника на енергията за болката и радостта е общ.
Енергията е неутрална! По своето същество ситуациите са неутрални.
От нас зависи с какъв цвят ще ги оцветим, за да ги преживеем по един или друг начин.
Както и да се нарича онова нещо, което ни кара да преживяваме по някакъв начин ситуациите, в основата си то е енергия - неутрална енергия.
Съзнанието ни е подвластно на досегашни изградени модели и автоматично реагира на ситуациите. ...
Чрез съзнанието си създаваме вътрешните си изживявания.
Съзнанието също е енергия и влиза в съприкосновение с външната енергия, която е неутрална и я сътворява според собствените си възприятия за света.
...................
Имаме ли волята, да се променим, така че да превръщаме болката в състояние, което ни върши полезна работа, в добро, в странични наблюдатели, да неутрализираме и не разрешаваме да отнема всеки път частици от живота ни?

Годините минават, отлитат и всичко е пепел.
Нищо не остана от тогава.
Живота е, което те задържа и кара да бъдеш.
Глас, познат глас в слушалката и пролетта се завръща.
Ти ли си, приятелю?...
Не очаквах, забравих, стъпвах в пепелта.
Облаци от прах и нищо...
Сега отново е пролет.
Отново Живота чука на вратата...
Любов!

Когато боли - болката е само твоя.
Сподели я с близък, далечен, дори непознат - тя, болката си остава твоя.
Защо болката е твоя, нали я споделяш?

Ваятелю, на болки - защо болката остава все твоя?!?

Ами Слънце! Какво толкова - Слънце!
Така ли си помислихте?
Слънце, да, но има и още!
Я да видим сега какво ще напишат пръстите ми. Те са поставени на клавишите и ето - натискат ги!
Студено ми е, включих радиатора, че да стопля малко ръцете се.
С ухото си усещам светлината, идваща през прозореца. От дясната ми страна е, там е поставен и радиатора.
Бавно загрява, усещам го, топля си ръцете.
Гледам през прозореца - небето е синьо и тук там има белезникави облачета. Слънцето виси, кацнало там, високо и си седи тихичко.
Коя е тази сила, че да го задържа горе. Не виждам нищо, за което да се е захванало, да е приседнало както аз на стола.
Стои си във пространството и дори не се клати - стабилно е.
Радиатора - започнах да го усещам и с тялото си - колко велик е човешкия ум - измислил радиатор - топли ме.
За едно радиаторче, малко радиаторче, което не е в състояние да стопли стаята ми съм седнала да пиша, а Слънцето, хм, то не иска да му се плащат всеки месец сметки, не иска благодарности и заплати.
Айя яаа, какво благородство!
Дребните човешки мозъчета, как все още не са го вкарали в кош, че да ни пускат от кранчето по мъничко лъчи, по мъничко светлина, по мъничко топлина, по мъничко живот - през кабели, през тръби или как не са се сетили да сложат мрежа над главите ни и да отварят нещо като малки шлюзчета и да ни продават късчета от Слънцето, като парчета от пица?
Как си го поръчвате, моля - придружено с мазна усмивка(?) с топлина, или със светлина или с мъничко Живот - ама нали знаете, че Живота е много скъпо нещо, не е за всеки джоб!
Сърцето ми пулсира - усещам го на върха на пръстите си. Светлината е заместила отдавна електрическата лампа и ми свети безплатно. Изключвам радиатора - слънцето ме сгря - няма да плащам.
Спокойна съм - снощните притеснения отшумяха заедно с първите слънчеви лъчи. Весело ми е - ще свърша един куп работа.
Здравей Слънце, което и да си - обичам те - обичта е безплатна!
снимка: Л Аргирова

Всичко се променя!
Ние никога не сме едни и същи!
Възползвайте се от този Закон на Творението и се старайте да се придвижвате нагоре по спиралата.
Не се плашете от онова, което сте сгрешили или онова, което сте пропуснали, просто така е трябвало да бъде.
Знайте, че винаги ви очакват нови преживявания, които може да оцветите с любимите си багри, които можете да слушате като любимата си мелодия, които можете да вкусите като най-желаното ястие....
Не съжалявайте, защото нищо не е както преди една секунда!
Няма минало - вие винаги сте нови и различни - всичко е:
Сега, сега, сега - различни и имате право на нови състояния, както на тялото, така и на психиката.
Решавайте, сега, какво искате да преживеете и го правете!

Така е, така е, "извиненията не винаги помагат"!
И знаете ли защо?
Защото се опитваме да "залепим" счупената чиния и да възпроизведем старият модел.
Не-е тази целта на извинението!
Извинението е стъпало, едно малко стъпалце на израстване и за двамата - посаждане на нови отношения върху вече изпепелените и не вършещи работа - стари.
Извинението е протягане на ръка и покана за нови изживявания, различни и по-красиви от досегашните.
Щом се е стигнало до извинение, значи все нещичко е скърцало преди това, докато се счупи чинията.
В света винаги ще се създават нови чинии - по-красиви, по-удобни, по-приемливи.

Не се чувствайте задължени никому!
Всеки от нас, дарява любовта безусловно и не е нужно да очаква награда.
Ако в духовното си пътуване усещате неразположение от нечие присъствие, опитайте деликатно и с любов, да обясните какво не понасяте.
Изчакайте!
Но ако отсрещната страна ви бомбардира с наизустени духовни фрази и по арогантен начин изисква от вас: да говорите, правите и мислите като него - не търпете подобни издевателства - вие сте отговорни за света и живота на своята вселена, затова, само ако хармонират енергиите ви с тези на други вселени или усещате радост в допълването ви - пътувайте успоредно - не се консумирайте един друг.
Давайте път на другата вселена, да продължава на където е тръгнала и не си позволявайте, да ви се снижава енергията.

Тези, с които е труден съвместният живот, не се натъжавайте от временното отдалечаване - ще бъдем заедно в по-хармонични енергии за съвместност.
Сега е нужно да се съхраним!
Ние, всички, пътуваме към Светлината, но често с различни методи, а това създава неудобства за крехките все още духовни тела.

На земно ниво - наистина има "по-голямо зло" и "по-малко зло"!
Скоро, ФБ приятелка пусна свои размишления по повод "топло-студено" - тя го нарече "дуалност", но мъдро обясни, че граница просто липсва.
Защо ми се струва, че и "дуалността" е измишльотина!
Защо ми се струва, че изобщо до скоро Доброто напълно отсъстваше, Светлината - също, Любовта - също (не говоря за редките случаи на посещения от Учители, с високи духовни вибрации)!
Като пияни "моркови", сме се въртели в илюзията на "добро-лошо" и сме очаквали да ни светне все някога.
Една светла душа, много добре е оформила това правило, като е въвела "Закон на Относителността". Всичко е относително (може да е така, ама може да е и така)
Е, сега се събуждаме, нали?
Сега вече можем да различим "светлина" от Светлина!
Да, все повече ще навлизаме в света на Любовта и все повече ще осъзнаваме какво значи Мир, Любов, Радост, Благоденствие, Безсмъртие, Здраве, Щастие!

Полярности!

Наистина ли, реално ли съществуват "полярностите" тук на планетата ни и кого обслужват те?
Вярно е, че в капана има различни места - среда, ъгли, стени, тавани, под, но то е за тези, които си мислят, че са на най-доброто място.
Капана си е капан, пък ако ще и със злато да е изкован!...
Полярностите са си полярности, но само за ориентация в капана на земляните.
Знаете ли, че постоянно текат енергии от Севера към Юга и обратно - нарича се взаимен обмен и самоподхранване.
Нарича се още ТОРУС.
А ние се пързаляме постоянно по тези торусоидни полета и си въобразяваме, че сме на подходящото място.
Полярност, Капан, Торус, Земя!
Красиво е тук нали?
Красиво, ама затвор!
Съзнанието ни е ЗАТВОР, драги хора, СЪЗНАНИЕТО НИ!
Сега се изгражда ново колективно съзнание и е добре да се насочим към него - то е в Светлина, то е в Любов, то изразява Свободата и Творчеството.
Всеки пробуждащ се и пробуден е добре, да насочи индивидуалното си съзнание към новото Колективно Съзнание на Светлината и Любовта!
.................
Само си помислете за Изтока и Запада! Нима всяка точка от планетата ни не е едновременно и Изток, и Запад?
Ами ляво и дясно?
Ами горе и долу?

Тема във връзка с религиите.

Историята е оставила достатъчно ярки примери и уроци, да осъзнаем какво означава РЕЛИГИЯ плюс ФАНАТИЗЪМ.
Някога, Великата ИНКВИЗИЦИЯ е, върлувала безогледно спрямо всеки НЕУДОБЕН - дълго време е изсмуквала упорито и настървено, кръвта на Светли Души.
Когато обаче Инквизицията спряла вакханалията си - никой от нейните членове не бил наказан. Защо ли?
Настръхвам, само като си помисля за Кръстоносните походи - първи, втори и прочие нашествия за грабежи, вандализъм и безсмислени убийства.
Сега Историята се преповтаря, само че този път с Исляма-Шериат. Под призива, че Аллах е Един, тези кръволоци нахлуват в личното пространство на човечеството и вандалстват - отново безогледно.
Когато всичко това спре, защото разбира се, това няма да продължава до без край - ще има ли потърсена отговорност на тези, които организират бедствието по планетата ни спрямо голяма част от хората и!?!

Знайте, че масовите бедствия, причинени от хора, не са случайно самосъздадени. Винаги има Тъмни Сили, които се възползват от полуидиотите и ги впрягат, да им свършат мръсната работа.

Удивена съм, не съм сърдита!
Земята е планета-затвор, където аз, заедно с останалите осем милиарда вегетираме.
Изключително много лъжи и манипулации се изсипват ежедневно върху мозъците ни.
Ние нямаме никаква представа за планетата си, камо ли за слънчевата система или останалата част от космоса.
Третират ни като генетичен материал, на който му се разрешава да работи, да се залъгва с някакви хартийки, наречени пари и да се изживява на подиума като мода, политика, наука, медицина, история, география, физика и семейство.
Създали са "икономика" и ни баламосват днес и нощес.
Създали са фалшив свят, в който ние си мислим, че е реалност.
Играят си с нас, като ни принуждават, да се надскачаме помежду си, боричкайки се до безкрайност.
********
Много, много се надявам и вярвам, че на този мръсен тримерен пъзел ще му дойде края!

Знаете ли какво означава "балансираност"?
БАЛАНСИРАНОСТ е онова състояние на същността ни, в което винаги сме на нулево положение - там където седи Всемирния Съзнателен Ум.
Няма положителни и отрицателни енергии, няма болка и страдание, няма и еуфория. Това е пълна хармония със заобикалящото ни.
Каквото и да чуем, видим и разберем - да оставаме в спокойно състояние, като водите на високо планинско езеро. ...
Не е въпроса да се плашим, да изпадаме в състояние на тревога, когато разберем нещо, а да го възприемем с разбиране и без емоционалност.
Ще се научим ли?
Нужно е!
Иначе все ще сме си тук като вечния експеримент.
Защо пиша това?
Защото тепърва ще се сблъскате с реалностите на света, който обитавате, а те никак, ама никак не са лицеприятни!
И за да не се налага да се връщаме все в първи клас, е нужно да се подготвим психически, да устоим на неща, които ще ни се сервират от .... ами не знам точно кой ще ги съобщава.

Спим!
Не, сънуваме!
А какво става с тези, които се пробуждат?
Сънуващите не разрешават! Противят се! - казват:
- спи, спи, я колко хубаво е да спиш - и те смъкват обратно на земята, или:...
- продължавай да спиш, пречиш на сънуването ми, сега точно сънувам толкова розово, почтиии всииичко ми е наред".
Спим! Не, сънуваме!

И да знаете, че на много просветените, светнатите и въздигнатите - уроците никак, ама никак не са щадящи!
Ускорението при тях е в пълна сила.

Въпреки всичко... - да обичаме!
Ще се справим ли?

Избрахте ли влака, в който искате да пътувате за по-натам?
Композициите напуснаха гарата и релсите се отдалечават!
Ако сте осъзнали, че сте сгрешили посоката - имате последен шанс, да се прехвърлите на друг влак - все още може!
Много скоро ще бъде почти невъзможно и дори да искате да промените курса.
Ускорението ще е толкова голямо, че все повече ще ви засмуква новият свят, към който сте се устремили.

Наистина има хора, които не се спират пред нищо.
За тях няма думата "моля", "може ли", "ще е удобно ли".
Те просто влизат в личното пространство и дори се чувстват обидени, ако не им отвориш вратата.
Хора, съществата тръгнали по духовния път, далеч не означава, че са длъжни някому. Те имат свой неприкосновен свят и знайте, че все още са от плът и кръв със своите малки тайни и загадки.

Сега и в момента.
Ще дойде такъв момент в живота ви, че наистина всичко съществено ще е сега и в момента.
Онова, което ви е нужно, ще се появява в момента - всичко останало няма да съществува.
Ето един пример.
Вие сте били добри с някой човек, в някой от моментите. Разказали сте му (споделили сте) нещо за себе си, пожелали сте му хубаво прекарване за през деня и разговора е приключил....
Но, минало е време (много моменти, в които вие имате много други преживявания) и отново правите контакт с този човек.
И започвате да го питате какво стана с онова нещо, което сте му споделили.
Знаете ли какво ще стане? Отсреща ще ви гледат неразбиращо и странно.
Защо? Защото съществува само този момент за него, както и за вас.
Затова, отново ще трябва да споделите онова, което ви вълнува и да питате възпитано, как би могъл да ви помогне, ако наистина имате нужда от помощ, а не само ей така, да си "чешете" езика от приказките.
Това е, хора - всеки МОМЕНТ е пълно изживяване и съзнателно състояние на същността ни.
Ще е нужно да се учим, да ценим моментите от живота си (своите и на другите), тъй като те си отиват безвъзвратно.

Ще успеем ли да се отърсим от "човешкото" в нас?
Ще успеем ли да изоставим света, в който сме съществували и да се насочим към новите простори на Любовта?
Ще разберем ли, че всичко, на което са ни учили, всичко което сме чули и прочели е порочно и единствената му цел е, да ни държи завързани в тази нечиста и трудна система?
Ще успеем ли да изчистим мръсотията от вкоренените навици за послушание, да вярваме на управляващите, да следваме "науката" или да се закотвяме в религиите, с убеждението, че те са посредника с Божественото, защото сме греховни?
Ще успеем ли да надвием себе си, страхът си, привързаностите си, грешно изградените си принципи?
Ще успеем ли да се преборим със себе си?

Спим - от един сън, в друг сън!
На някои им е добре, на други - не!
После става обратното!
Всеки спи - добре ни е в пашкула!

Какво пропускаме?

Докато сме в тримерието - тялото ни постепенно ще става все по-немощно и по-тромаво.

Годините ще отминават и в някой момент ще се видим различни от тогава, когато сме си мислили, че сме вечни.

Какво пропускаме?

Дали ще доживеем момента, в който ще се осъдим, че не сме създали подходящи условия, да съществуваме щастливо, когато снега в косите ни остане за постоянно?

Задавали ли сме си въпроса: от какво се нуждаят възрастните ни родители, комшии, приятели? Ако нещо им липсва, защо не е било помислено в годините на можене?

- Достатъчно ли Любов даваме, че да изискваме?

- Осигурихме ли си битовите удобства за съответната възраст?

- Повярвахме ли и съобразяваме ли се като млади във Вселенските Закони, за да разчитаме на тях по-късно?

- Ще се упрекнем ли един ден, че сме тровили тялото си със ЛСД, алкохол, цигари, претоварване, недоспиване, емоционални изригвания, гняв, завист и надменност.

- Разбираме ли, че докато сме в това измерение, сме подвластни на времето и сме ограничени от пространството?

....................

А подготвяме ли се за преминаването ни към следващото ниво на съзнание и съществуване на тялото ни?

Осъзнаваме ли, че нашата планета няма да бъде повече като същество от трето измерение, че тя, е наш дом и за да получим ключ за този дом, за да имаме право да го обитаваме, ще трябва да се променим спрямо него, а не както до сега - строим дом, според изискванията ни на физическите тела.

********

Пропускаме ли нещо? Ако да - нека го наваксаме, за да не съжаляваме в даден момент за пропуснатите мигове!

Хората се събуждат от сън, в който са вкарани насилствено.
Хората започват да осъзнават, че са значими същества - с право на изобилие, дадено от Природата, на радостен, вечен и любещ Живот.
Хората осъзнават постепенно, че всяко живо същество е, дарено от Творението и е с равни права спрямо останалото.

Всеки път, когато имаме повод да осъдим някой или нещо, е нужно да СПРЕМ, преди да кажем каквото и да е!
Та нали точно в тези случаи, ни се предоставят идеалните УРОЦИ, как точно не бива да говорим, правим или се отнасяме към останалото!
Всеки, който ни тласка към негативни усещания и ние осъзнаем неговите намерения, това означава, че сме пораснали достатъчно, за да не се поддаваме на странични сили, а просто да го пропуснем покрай нас и да го благословим с Любов, за да се осъзнае в Светлината?
Всеки път, когато нещо не ни харесва, е нужно да си го запишем със златни букви в съзнанието и НИКОГА ДА НЕ ГО ПРАВИМ И НИЕ!
Но!
Ако ОСЪЖДАМЕ - повярвайте, още сме твърде далеч от Любовта.

Напоследък се нищи темата за "капаните на духовното"

Няма, не може да съществуват духовни капани само при едно условие:

- Прави на другите това, което искаш да правят за теб!

И във връзка с последното изречение, най-същественото е да мислим, говорим и действаме от позицията на Божествената Любов във ВСЯКО отношение.

Не е сложно и трудно, нали!