Знам, има какво да кажете - всеки има какво да разкаже от опита на многобройните си проявления.
Но вашият разказ за болката е зов за помощ! Зов към Бога!
Колкото по-силно боли, толкова по-силно викате и призовавате, да ви се помогне.
А чувате ли зова на другите?
Чувате ли зова на животните, когато са в капан - също като нас, вият и насочват глави към небесата!...
Светът ни е болен! Време е да утихнем и да слушаме!

Време е да разберем, че сме частици на един общ организъм, но някой ни е разпилял на милиони парченца и ни накарал да се спасяваме поотделно, отчаяно и невярващо.
Някой ни принудил да забравим, че сме разумни частици на единно величаво съзнание, към което сме затворили кранчето за приток на Сила.
Гърчим се и се боричкаме помежду си като врагове, неосъзнаващи колко нужни сме си един на друг.