Годините минават, отлитат и всичко е пепел.
Нищо не остана от тогава.
Живота е, което те задържа и кара да бъдеш.
Глас, познат глас в слушалката и пролетта се завръща.
Ти ли си, приятелю?...
Не очаквах, забравих, стъпвах в пепелта.
Облаци от прах и нищо...
Сега отново е пролет.
Отново Живота чука на вратата...
Любов!