ОБРЕЧЕНИТЕ
Съзнава ли човечеството или не съзнава, какво е принудено да преживее и какво му предстои за по-натам, следствие настоящите събития?
Съзнанието на много от хората седи в тъмната част, което е и причина да не проумяват кардиналната постановка на всевъзможни негативни структури, организирана от човешки същества.
От дълго време се подготвя тоталния хаос сред хората на планетата. Сега ние - всички, сме в казана на дълго обмисляната смес, в която играем ролята на мезе.
До такава степен е разцентровано състоянието на умовете, че всяка минимална искра на противодействие е в състояние да създаде непредвидими пожари.
Попаднали сме във водовъртежа на изкуствения ХАОС, и не разбираме, че този водовъртеж всъщност се поддържа от самите нас.
Хората са тези, които се сърдят, обиждат, крадат, убиват, упрекват, съдят, нараняват, изоставят, пазят богатите, служат на богатите, слугуват на богатите, вярват във величието на парите, завиждат и се стремят към върховенство. Хората правят всичко това и същевременно се упрекват един друг постоянно, като постановка на перпето мобиле.
Обречени на самоунищожение, ние злорадстваме, псуваме, подлагаме крак на ближния, не разрешаваме на никой да свети.
Морала е грях, а да обичаш родителя, е смешно - това се насажда в нашето човешко общество!
Говорим за Светлина, а през това време наставляваме, по начин, който е недопустим за Светлината.
Рядко ще срещнем радост в сърцето на човек, предизвикано от щастието на друг.
Обречени да живеем в ниските вибрации, изпитваме космически оргазъм, да се оплакваме, да протестираме, да упрекваме.
Обречени, обричани, обричаме се сами!
А колко е хубаво да не създаваме предпоставки, да се оправдаваме, да крием, да лъжем.
Време е да спрем да бъдем обречени и да вдигнем поглед към звездите - там има щастливи същества, които са избрали да не бъдат обречени.
Може ли да променим нашия КОЛЕКТИВЕН избор от обречени - нещастни, в обречени - ЩАСТЛИВИ?
Можем, щом съм се сетила да го напиша, това означава, че МОЖЕМ!
Съзнава ли човечеството или не съзнава, какво е принудено да преживее и какво му предстои за по-натам, следствие настоящите събития?
Съзнанието на много от хората седи в тъмната част, което е и причина да не проумяват кардиналната постановка на всевъзможни негативни структури, организирана от човешки същества.
От дълго време се подготвя тоталния хаос сред хората на планетата. Сега ние - всички, сме в казана на дълго обмисляната смес, в която играем ролята на мезе.
До такава степен е разцентровано състоянието на умовете, че всяка минимална искра на противодействие е в състояние да създаде непредвидими пожари.
Попаднали сме във водовъртежа на изкуствения ХАОС, и не разбираме, че този водовъртеж всъщност се поддържа от самите нас.
Хората са тези, които се сърдят, обиждат, крадат, убиват, упрекват, съдят, нараняват, изоставят, пазят богатите, служат на богатите, слугуват на богатите, вярват във величието на парите, завиждат и се стремят към върховенство. Хората правят всичко това и същевременно се упрекват един друг постоянно, като постановка на перпето мобиле.
Обречени на самоунищожение, ние злорадстваме, псуваме, подлагаме крак на ближния, не разрешаваме на никой да свети.
Морала е грях, а да обичаш родителя, е смешно - това се насажда в нашето човешко общество!
Говорим за Светлина, а през това време наставляваме, по начин, който е недопустим за Светлината.
Рядко ще срещнем радост в сърцето на човек, предизвикано от щастието на друг.
Обречени да живеем в ниските вибрации, изпитваме космически оргазъм, да се оплакваме, да протестираме, да упрекваме.
Обречени, обричани, обричаме се сами!
А колко е хубаво да не създаваме предпоставки, да се оправдаваме, да крием, да лъжем.
Време е да спрем да бъдем обречени и да вдигнем поглед към звездите - там има щастливи същества, които са избрали да не бъдат обречени.
Може ли да променим нашия КОЛЕКТИВЕН избор от обречени - нещастни, в обречени - ЩАСТЛИВИ?
Можем, щом съм се сетила да го напиша, това означава, че МОЖЕМ!
