49 мин. · 

Продължение от темата: "ВСЕКИ СЪС СВОЕТО СИ" - 3-та част

Щастлив е този, който оцелее!

Казахме в предните части от темата, че всеки от нас черпи от собствената си банка.

Какво да правим, ако потенциално сме натрупали негативен капитал?

Простичко е решението - бъдете Любещи, прощавайте, приемайте, помагайте!

Така вие ще започнете да измествате или по-скоро постепенно да неутрализирате негативното в себе си с положително отношение, което ще ви се предоставя, когато се нуждаете от допълнително рамо.

За съжаление през хилядите проявления, не само в това, сме създали доста тежки енергии, които не само, че няма да ни помагат, а напротив ще ни вкарват в по-трудни и тежки ситуации.

В последни времена забелязваме, че зачестяват случаите на тежки ситуации, от които човек е на косъм от смъртта, но оцелява.

Ето за тези обстоятелства ми се ще да поговорим!

Щом душата е решила, че тялото би могло да оцелее, това ще рече, че има програма, да преживее опитността в този си живот, за преминаване в по-горно ниво на Творението!

Но сама за себе си, душата не би могла да направи всичко - нужна и е подкрепа от нас!

При трудни, екстремни, опасни, непредизвикани от нас ситуации, в които имуществото ни, близките ни и най-вече тялото ни е застрашено, но въпреки тежките поражения оцеляваме - идва най-върховния момент на урока-изпитание!

Как ще реагираме?

Как ще постъпим?

Какво решение ще вземем?

Какво е отношението ни към случилото се?

Как ще се отнесем към този, който е причинил "злодеянието"?

Това е един велик космически момент на трансформация и преображение.

Ние сме оцелели!

Ние сме живи!

Ние сме тук в телата си и може да продължим съществуването си!

Велик момент на втори шанс!

Ще благодарим ли на Висшият си Аз за играта, в която ни е вкарал и ще продължим ли по неговия сценарий, или ще продължим по чисто човешки: с гняв, омраза, отмъщение, ругатни и зли намерения прямо онзи, чиято душа се е съгласила, да бъде нашият най-строг учител тук?

Как ще постъпим?

Като дребни човешки същества, готови да отмъстят на часа за случилото се, отказващи да направят многомерния обзор или като Богове - осъзнали играта на Великото ни Аз!

Ще се възползваме ли от даденият ни шанс с един единствен жест на Любов да трансформираме неимоверно много негативни налепи по нашата същност в красиви енергоинформационни форми на Любов или ще затвърдим с негативната си реакция, която считаме за напълно "справедлива", за още дълго време създаденото до този момент тъмно енергийно поле?

Това е велик космичен момент за един бог, въплътил се в човешко тяло и с един единствен жест на Божествена Любов, заличава досегашните си негативни натрупвания в кармическия запис на акаша!

Момент, в който през широко отворените небесни порти за нас, всички любещи ни небесни обитатели, трепетно наблюдават реакцията ни, която ще определи, дали ще се завърнем към Себе Си!

19 часа · 

Продължение от темата: "ВСЕКИ СЪС СВОЕТО СИ" - 2-ра част
Ако сте я прочели, ще имате в предвид, че всичко се отпечатва в нашата лична банка и трупаме съответните енергии.
Какво искам да добавя?
Бях писала, че "понеже онова, което си е наше, то никога не ни напуска, не е учудващо защо ни се случва това или онова".
За това "наше" става въпрос!
Всичко, всичко, всиииииичко, което минава през нас оставя отпечатък в контейнерчето със лични запаси.
И не си мислете, че само деянията ни са валидни!
Нашите емоционални състояния, независимо кой ни ги е причинил също са силни енергии, дори много силни.
Да разгледаме един пример:
Някой ме е наранил по индиректен начин. Например е блъснал колата ми с голяма скорост, докато съм спряла на светофар и я направил на мекица. Аз съм пострадала както физически, така и психоемоционално. Но този човек, не само, че е по негова вина, но например ми вдига скандал, защо съм спряла рязко, при положение, че аз изчаквам на светофар. Целта му е да прехвърли отговорността върху ми и то по най-арогантен начин.
Как би реагирал един нормално статистически човек при тези условия? Ами най-малкото в този стрес от удара, от унищожената си кола и наглостта на нарушителя, би го нашамарил, напсувал, или ако има пистолет да го застреля.
Ето разбирате ли, това означава, че аз изпадам в този случай в крайно ниско вибрационна емоционалност, страдам, мразя, ненавиждам, и още, и още ниски вибрации.
Е, какво си мислите, че вселената има избирателност и преценява дали да впише излъчените от мен енергии или да не ги запише, защото в случая аз съм потърпевша?
Няма такова нещо - всичко е в запис, без значение причината!
Може би от тук идва и онзи доста неразбран израз "...обърни и друга буза".
Каква е ползата от бурната и омразна реакция хора! НИКАКВА! Само вреди!
По скоро аз например, след като се поуталожат нещата и без значение, че виновника не е дошел да ми се извини, ще е добре да отида при него и да го попитам "как е"! Просто едно човешко "а ти добре ли си?".

23 часа · 

ВСЕКИ СЪС СВОЕТО СИ
Колкото повече време минава, спомените избледняват - остават хубавите неща, а лошите отшумяват!
Защо изобщо е нужно да имаме лоши спомени?
Наистина болката намалява, но това далеч не означава, че нещо се е променило в отпечатъците на акаша.
Всяко нещо завинаги е отбелязано в точните му параметри и винаги съществува - нищо не остава скрито или заличено.
И понеже онова, което си е наше, то никога не ни напуска, не е учудващо защо ни се случва това или онова.
Ако сме творци на добри неща, ще оставяме в своите записи тях и съответно, точно те ще бъдат генераторите и филма, който ще ни се прожектира в най-неочаквани моменти през живота ни.
Ние сме си алфата и омегата!
Няма как да вършим зло и да зовем Бог да ни помага!
Той черпи от нашата банка и каквото има там, с това ни помага!

12 април в 05:10 · 

Осъждането е болестно състояние -
пуска метастази и обхваща съзнанието на човека, неосъзнаващ, че вреди на себе си!

12 април в 05:03 · 

Осъждането е перфектен начин, да покажем собствените си недостатъци, прехвърляйки ги на друг!

12 април в 05:01 · 

Когато представяте реални факти, това не означава осъждане!

12 април в 04:58 · 

Хора, които си разрешават да осъждат деянията на други, по какъвто и да е начин и благовиден претекст - не заслужават доверие!

11 април в 08:40 · 

Всичко е взаимно свързано
Говорим за връзката ни с духовният свят чрез нашите мисли, думи и дела. Знаем, че всяка наша реакция се отразява в космическото пространство и влияе на други светове.
Това, което току що написах почти всеки го е осъзнал, или поне за онова, което наричаме "карма" - каквото излъчиш, това получаваш в ответ.
Накратко, светът е едно голямо огледало и всичко се отразява обратно чрез него към нас.
До тук сме си научили урока що годе и това в общи линии е напредък.
Да видим сега какво означава великата фраза: "каквото горе, това и долу"!
Същото действие, но с тази разлика, че отзвука от нашите мисли, думи и дела отиват обратно към нас, към тялото ни, чрез което съществуваме в това ниво на Творението.
Ние, всички, имаме физически тела, през които душата ни влиза и излиза в света на материята. Накратко: това е къщичката, превозното средство, защитното устройство, с което сме в състояние да съществуваме на нивото на текущите тримерни вибрации.
Без тялото ставаме невидими и душата може да се рее, колкото си иска из тези нива, но не е в състояние да участва физически в жизнените процеси и да трупа опитност.
Тялото е много съществен елемент за съществуването ни.
Тялото обаче е подвластно на нашите мисли, емоции, думи и действия. То реагира на всичко, което сътворим и преживяваме.
Тялото е огледалото на онова, което излъчваме и ни го връща, точно както външния свят ни отразява.
Ако сме гневни, неспокойни и други подобни състояния - автоматично го предаваме на телесните клетки, чрез нервната система, жлезите с вътрешна секреция и кръвоносната система.
При тези условия, клетките се стресират и свиват, защото всяко злодейство от вън ни прави да заставаме в отбранителна позиция, свити до там, че започваме да дишаме повърхностно, колкото да не умрем. Ясно е при какви условия започват да работят клетките и как им се отразява подобно състояние.
Колкото по-дълго сме в ниските вибрации, толкова по мъчителни условия изпращаме и осигуряваме на нашите телесни клетки. Те започват да се обезобразяват, и променят не само енергийно, но и физически изпитват затруднения при работата си - което води до тяхното бързо износване, тоест остаряване.
Но, ако сме в състояние на Любов, Радост, Удовлетвореност, Увереност и други подобни състояния, то: същото ще се предаде и на телесните ни клетки. Тяхната работа се осъществява в ритмичност и благоразположение. Те работят и пеят. Те са щастливи, защото великият Аз е щастлив! Отпускат се свободно и дават максимума от себе си! Не бързат да приключат с дейността си, а напротив, готови са да ни служат до безкрайност. Както психическото ни състояние, така и клетките ни разцъфтяват в единство с него. Те блестят от удоволствие, че изграждат тяло, което е обичано и обгрижвано.
И какво всъщност се получава "долу"!
В единия случай, тялото бързо се износва, грохва и е с неприятен външен вид, а в другия случай, тялото ни е силно, здраво, енергично, готово да ни служи всеотдайно и с Любов! Тогава тялото ни, не се защитава от нас самите, а извършва всяко действие, което получава като външно нареждане, защото му е добре!

Вие, ако желаете, може да продължите - темата е много обширна!

10 април в 12:35 · 

Благодаря, приятели за всяко послание, което получавам на лични, но би могло да го пуснете под някой пост на страницата ми.
Наистина, така няма да има начин да пропусна нищо.
Но не това ми беше в главата, за което ще ви напиша сега.
Всеки ден, всеки ден е "ден на нещо". Днес е бил ден да почитаме Богородица! Хубаво!
Струва ми се, че има нещо много по-съществено от това да имаме ден на прегръдката, на целувката, на овчаря, на войската, на, на, на...
Защо всеки ден да не почитаме Себе Си!
Защо всеки ден да не почитаме Божията Любов и да я вкарваме в действие чрез Себе Си!
Така ще имаме възможност да почитаме всеки и всичко, та нали съдържаме Цялото в Себе Си!
Притеснено ми е, че някой е изпуснал например да почитаме Кокичето, или пък Таралежа, или звездите! Също така има феички, които бдят над цветята, изворите, храстите, за тях какво да кажем!
Предлагам да имаме един ден и този ден да е днес - имайте в предвид, че винаги, винаги сме ДНЕС, в който да почитаме Всемирната Любов, от която сме създадени, тоест да почитаме Себе Си!

Всяко ДНЕС ще се обичам, ще се грижа да съм здрава, да ми е весело и удовлетворено, да пръскам Любов, че да получавам същото, ще ухая приятно, няма да преяждам, че да ми е леко - нали ми е ден, ще внимавам да не ме наранят, като същото правя с останалите, ще се свързвам с Небесата, че да ме благославят и да им казвам колко вяра имам в себе си и в тях, и понеже ми е празник, къщичката ми ще е подредена, светеща от чистота, тялото ми изкъпано и ще го поглезя с гимнастика и разходка, косата ми добре подредена, ще съм усмихната и доброжелателна - всяко ДНЕС!

10 април в 08:07 · 

Чета и препрочитам посланието, диктувано от Сананда и се старая да вникна дълбоко в думите му. Това послание сякаш се появи в отговор на вчерашните ми въпроси - вик за помощ и подкрепа.
Красиви думи, ободряващи думи, надежда и вяра ни дават те!
Чета и някак в мен едно малко плъзгащо се зрънце се опитва да ме постави в другата част на везната - на съмнението, на отричането, на недоверието.
Драги, хора, приели пътя на Светлината, това се случва с всеки от вас, дори да го отричате, дори да не го забелязвате!
25 години, четвърт век, това е много време и никой не е наясно, изобщо ще му се отпусне ли още толкова жизнен лимит.
Как да бъдем факлоносци, ако дори едно мъничко, мъничко съмнение се промъква в същността ни?
Нужно е да сме на ясно, че посоката се знае, пътя е разкрит, но, не е с цветя и рози, не е с изобилие и отърсване от всички житейски грижи.
Значи, ако вие, ние и всеки друг, решил да се предаде на Висшият си Аз, във всички случаи ще се сблъсква и с доста остри ръбове, които ще му причиняват болка до кръв, но до колкото разбирам, Светлите приятели, винаги ще го пазят от крайности и да речем от смъртта.
Всъщност, имаме ли друг избор, хора, приятели на Светлината?
В коя посока бихме могли да поемем, че живота ни да стане по-добър?
В този тримерен човешки свят до сега намерихме ли покой и пълна удовлетвореност?
Дори когато децата ни порастат и поемат по своя път, ние отново оставаме в тежките енергии за лично оцеляване. До в момента, в който сме се грижили за своето поколение, не забелязваме шиповете, забиващи се в плътта ни, поради единствения стремеж да опазим рожбите си от тези шипове.
А след това? Сиво оцеляване и неразбиране от страна на обществото!
До сега е било все така. Колкото и да се връщаме назад в историята и да търсим хубави времена за цялото човечество, не, няма да ги отрием. Няма ги - те наистина не са съществували!
Какво ни остава? На където и да се обърнем виждаме все извървени кървави пътеки, които водят до никъде, до болката, до страданията, до властта на шепа хора, до безжизнените пари, определящи и безцеремонно остойностяващи всяка частица от живота ни.

Всеки от нас, прегърнал окончателно идеята за Новата Земя, явно ще е нужно първо да се изчисти напълно от онези зрънца съмнение, за да му е по-лесно, по-малко да се препъва в създаването на новите услония на живот.
Нищо не ни пречи да го направим, хора! Ние така или иначе сме тук и ако не го правим със сигурност ще боледуваме, ще остаряваме, ще се борим за оцеляването си и толкова. Но ако се обърнем с доверие към Висшият си аз, нашия Бог, вероятността да видим осъществено нивото на пето измерение е на лице - просто защото ще го правим, а не да чакаме някой да ни го поднесе на тепсия. Доколкото разбрах, явно от хората се очаква останалите 50% от работата, която е нужно да се свърши.
Да си помислим и ако се наемем, да "запретваме ръкави" и да действаме от сега и за винаги.
Само при това условие идеята за доброто ще ни достигне, защото ще отворим в себе си портите, то да навлезе и да го увеличаваме, до там, че да се разпространи в целият свят.
Мисля, също, че никой не е незабележим, който ще отдаде своята енергия за Светлината, защото Светлоносеца ще е подкрепян от Светлите Сили непрекъснато, защото те също имат интерес за това!

Единственото, което ще ви помоля, ако сте решили да поемете факела на Светлината е, не настоявайте, не бъдете строги и категорични, на се превръщайте във фанатици, бъдете тихи войни, а не военноначалници. Знайте, че никой човек не е съгласен да бъде наставляван и грубо воден, пък било то към неговото щастие.
Много внимателно! Деликатно! С такт и много Любов към всеки и всичко!
Иначе трудът ви, ще е изпразнен от смисъл и добри резултати!

9 април в 12:22 · 

О, мой покровителю, пазителю, водителю, създателю, Ти, който не случайно си решил да Съм, имам въпроси!
- Докога и защо са тези човешки мъки - визирам себе си!?!
- Ще има ли край?
- Ще има ли преображение?
- Ще живея ли спокойно, без грижи за оцеляването ми, за храната ми, за знанията ми, за безопасността ми, за щастието ми, за спокойствието ми, за приятелите ми, за хората, които обичам и ме изоставят?
- Ще ми се даде ли възможност да знам, защо е всичко това мъчение и какво ще правиш с него, след като си подложил човешкото ми съзнание на изпитания?
- Кога ще бъда себе си и това да не ме вкарва в поредната беда?
- Питам, а ти мълчиш ли мълчиш!
Обещания! Преход! Че аз съм в него от както съм се родила!
Хиляди години преход, за да чакаме следващия космичен зодиак след Водолей?
- Кой ще бъде след Христос?
- На кого ще се кланяме?
- Каква е твоята игра и защо е чрез мъките на тялото и психиката ми?
- Защо ни превръщаш във фанатици, унищожавайки се помежду ни?
- Как можа да измислиш толкова несправедлив свят?
И не приемам за отговор: "всичко е в теб", "ти си създаваш мъките", "потърпи още малко", "погледни каква красота има около теб", "живота е прекрасен", "чрез страдание ще се въздигнеш"!
И да знаеш, мнението ми е, че си създал отвратителен експеримент, вкарвайки себе си, чрез моята форма в тези изпитания. Защото на теб ти е лесно, не участваш директно в играта, а само се самоизследваш, изувайки се за сметка на мъките ми!
Сега пиша от мое име, другите може да мислят и преживяват по различен, удовлетворяващ ги начин краткият си земен живот.

8 април в 20:06

Снимка, една снимка, направена днес - Великден, 8.4.2018, привечер, преди залез слънце, на брега на морето в Сарафово, Бургас!

И какво искам да кажа, като описвам с такава подробност точното място, където е направена снимката?
Да се знае, това е брегът на България - Али луя, колко важно нещо обяснявам!
Хм, като че ли цялата планета е лишена от такива брегове, вода, пясък и мидички, че ... както и да е, за едни е гордост, за други - все им е едно.
Да видим сега, какво ще коментирам за тази снимка! Какво усещам, какво виждам!

Виждам един застинал миг от безбройните мигове на Творението.
Пяната от морската вода и пясъчния бряг са очертали една граница между себе си, която ще си стои тук на тази снимка, докато свят светува.
Виждам мокър пясък, създаден през хилядите години от натрошени скали, минерали, черупки на морски видове. Хиляди, а може и милиони земни години, Творението се е трудило да направи този великолепен пясъчен килим, за да се радват живите твари на тази земя. А водата, виждате ли я в каква пухкава красавица се е превърнала, нежно измива пясъчната постеля, за да е чисто, за да е свежо, за да има влага, която превърнала се в още по-лечебна, поради солеността си и в съчетание със слънчевите лъчи, изцелява хората, идващи по тези места.
За хора, за всеки човек, без значение дали има пари в джоба си, водата и пясъка са готови да взаимодействат помежду си и да даряват радост, здраве, удоволствие, разбира се, без да са собственици на банкови сметки, в които да се трупа парично богатство, от техния вечен труд.
Един замръзнал миг, образувал граница между сушата и водата!
Ето, приятели, точно това сме ние тук в този свят - един замръзнал миг на материя, тела, емоции, чувства, радости, държави, граници, езици и земни закони.
Този миг се намира в един отделен балон от Творението, в който се живее по нечии правила.
Балона е толкова голям, щото хората нямат никаква представа за съществуването му и си мислят, че това е света, това е Мирозданието, това е бог, и все останало.
Нищо подобно, в нашият чувал или балон, както го сравних, съществуването ни е точно като този замръзнал миг от снимката.
Сега, гледайки тази снимка, съзнанието ни може и е в състояние да създаде нови светове, нови правила, нови проявления, различно от всичко досегашно.
Може, да, защото имаме Съзнание, а точно то, Съзнанието е творящата част от нас, защото ние сме Съзнание!
********
Докато мислим по старому, докато не променим гледните си точки, докато се изживяваме като ограничени човешки същества, тази "граница" между Великото Творение и нашият "балон" винаги ще съществува.

Сега разбирате ли колко е илюзорно съществуването ни! Пяна! Пяна! Пяна!
Замръзнал миг на ПЯНА, в чието тихо припукване на балончетата, чувам: "аз съм лека пяна, която може да превърнете във всичко, всичко каквото пожелаете"!
И "границата" в умовете ни ще е все така, докато вярваме на досегашното, докато не се замислим над въпросителната: защо по дъното и бреговете на океаните и моретата е само скали, камъни, минерали и ... пясък!

Снимка: Peps Pascoff

ЛюбовПоказване на още реакции

Коментар