Снимка, една снимка, направена днес - Великден, 8.4.2018, привечер, преди залез слънце, на брега на морето в Сарафово, Бургас!
И какво искам да кажа, като описвам с такава подробност точното място, където е направена снимката?
Да се знае, това е брегът на България - Али луя, колко важно нещо обяснявам!
Хм, като че ли цялата планета е лишена от такива брегове, вода, пясък и мидички, че ... както и да е, за едни е гордост, за други - все им е едно.
Да видим сега, какво ще коментирам за тази снимка! Какво усещам, какво виждам!
Да се знае, това е брегът на България - Али луя, колко важно нещо обяснявам!
Хм, като че ли цялата планета е лишена от такива брегове, вода, пясък и мидички, че ... както и да е, за едни е гордост, за други - все им е едно.
Да видим сега, какво ще коментирам за тази снимка! Какво усещам, какво виждам!
Виждам един застинал миг от безбройните мигове на Творението.
Пяната от морската вода и пясъчния бряг са очертали една граница между себе си, която ще си стои тук на тази снимка, докато свят светува.
Виждам мокър пясък, създаден през хилядите години от натрошени скали, минерали, черупки на морски видове. Хиляди, а може и милиони земни години, Творението се е трудило да направи този великолепен пясъчен килим, за да се радват живите твари на тази земя. А водата, виждате ли я в каква пухкава красавица се е превърнала, нежно измива пясъчната постеля, за да е чисто, за да е свежо, за да има влага, която превърнала се в още по-лечебна, поради солеността си и в съчетание със слънчевите лъчи, изцелява хората, идващи по тези места.
За хора, за всеки човек, без значение дали има пари в джоба си, водата и пясъка са готови да взаимодействат помежду си и да даряват радост, здраве, удоволствие, разбира се, без да са собственици на банкови сметки, в които да се трупа парично богатство, от техния вечен труд.
Един замръзнал миг, образувал граница между сушата и водата!
Ето, приятели, точно това сме ние тук в този свят - един замръзнал миг на материя, тела, емоции, чувства, радости, държави, граници, езици и земни закони.
Този миг се намира в един отделен балон от Творението, в който се живее по нечии правила.
Балона е толкова голям, щото хората нямат никаква представа за съществуването му и си мислят, че това е света, това е Мирозданието, това е бог, и все останало.
Нищо подобно, в нашият чувал или балон, както го сравних, съществуването ни е точно като този замръзнал миг от снимката.
Сега, гледайки тази снимка, съзнанието ни може и е в състояние да създаде нови светове, нови правила, нови проявления, различно от всичко досегашно.
Може, да, защото имаме Съзнание, а точно то, Съзнанието е творящата част от нас, защото ние сме Съзнание!
********
Докато мислим по старому, докато не променим гледните си точки, докато се изживяваме като ограничени човешки същества, тази "граница" между Великото Творение и нашият "балон" винаги ще съществува.
Пяната от морската вода и пясъчния бряг са очертали една граница между себе си, която ще си стои тук на тази снимка, докато свят светува.
Виждам мокър пясък, създаден през хилядите години от натрошени скали, минерали, черупки на морски видове. Хиляди, а може и милиони земни години, Творението се е трудило да направи този великолепен пясъчен килим, за да се радват живите твари на тази земя. А водата, виждате ли я в каква пухкава красавица се е превърнала, нежно измива пясъчната постеля, за да е чисто, за да е свежо, за да има влага, която превърнала се в още по-лечебна, поради солеността си и в съчетание със слънчевите лъчи, изцелява хората, идващи по тези места.
За хора, за всеки човек, без значение дали има пари в джоба си, водата и пясъка са готови да взаимодействат помежду си и да даряват радост, здраве, удоволствие, разбира се, без да са собственици на банкови сметки, в които да се трупа парично богатство, от техния вечен труд.
Един замръзнал миг, образувал граница между сушата и водата!
Ето, приятели, точно това сме ние тук в този свят - един замръзнал миг на материя, тела, емоции, чувства, радости, държави, граници, езици и земни закони.
Този миг се намира в един отделен балон от Творението, в който се живее по нечии правила.
Балона е толкова голям, щото хората нямат никаква представа за съществуването му и си мислят, че това е света, това е Мирозданието, това е бог, и все останало.
Нищо подобно, в нашият чувал или балон, както го сравних, съществуването ни е точно като този замръзнал миг от снимката.
Сега, гледайки тази снимка, съзнанието ни може и е в състояние да създаде нови светове, нови правила, нови проявления, различно от всичко досегашно.
Може, да, защото имаме Съзнание, а точно то, Съзнанието е творящата част от нас, защото ние сме Съзнание!
********
Докато мислим по старому, докато не променим гледните си точки, докато се изживяваме като ограничени човешки същества, тази "граница" между Великото Творение и нашият "балон" винаги ще съществува.
Сега разбирате ли колко е илюзорно съществуването ни! Пяна! Пяна! Пяна!
Замръзнал миг на ПЯНА, в чието тихо припукване на балончетата, чувам: "аз съм лека пяна, която може да превърнете във всичко, всичко каквото пожелаете"!
И "границата" в умовете ни ще е все така, докато вярваме на досегашното, докато не се замислим над въпросителната: защо по дъното и бреговете на океаните и моретата е само скали, камъни, минерали и ... пясък!
Замръзнал миг на ПЯНА, в чието тихо припукване на балончетата, чувам: "аз съм лека пяна, която може да превърнете във всичко, всичко каквото пожелаете"!
И "границата" в умовете ни ще е все така, докато вярваме на досегашното, докато не се замислим над въпросителната: защо по дъното и бреговете на океаните и моретата е само скали, камъни, минерали и ... пясък!
Снимка: Peps Pascoff
Няма коментари:
Публикуване на коментар