9 април в 12:22 · 

О, мой покровителю, пазителю, водителю, създателю, Ти, който не случайно си решил да Съм, имам въпроси!
- Докога и защо са тези човешки мъки - визирам себе си!?!
- Ще има ли край?
- Ще има ли преображение?
- Ще живея ли спокойно, без грижи за оцеляването ми, за храната ми, за знанията ми, за безопасността ми, за щастието ми, за спокойствието ми, за приятелите ми, за хората, които обичам и ме изоставят?
- Ще ми се даде ли възможност да знам, защо е всичко това мъчение и какво ще правиш с него, след като си подложил човешкото ми съзнание на изпитания?
- Кога ще бъда себе си и това да не ме вкарва в поредната беда?
- Питам, а ти мълчиш ли мълчиш!
Обещания! Преход! Че аз съм в него от както съм се родила!
Хиляди години преход, за да чакаме следващия космичен зодиак след Водолей?
- Кой ще бъде след Христос?
- На кого ще се кланяме?
- Каква е твоята игра и защо е чрез мъките на тялото и психиката ми?
- Защо ни превръщаш във фанатици, унищожавайки се помежду ни?
- Как можа да измислиш толкова несправедлив свят?
И не приемам за отговор: "всичко е в теб", "ти си създаваш мъките", "потърпи още малко", "погледни каква красота има около теб", "живота е прекрасен", "чрез страдание ще се въздигнеш"!
И да знаеш, мнението ми е, че си създал отвратителен експеримент, вкарвайки себе си, чрез моята форма в тези изпитания. Защото на теб ти е лесно, не участваш директно в играта, а само се самоизследваш, изувайки се за сметка на мъките ми!
Сега пиша от мое име, другите може да мислят и преживяват по различен, удовлетворяващ ги начин краткият си земен живот.