3 март · 

Не съм историк и нямам никакво намерение да бъда такава.
Сега ще говоря от позицията на моята индивидуална същност, на моето аз, на моите разбирания.
По народност съм БЪЛГАРКА в това ми проявление, и това няма как да бъде отречено.
Но нали всеки човек някъде се е родил и е с нечия народност. Взели сме от обичаите по нещо от народа, към който принадлежим и мнозина от нас се гордеят с тази принадлежност, но и мнозина се опитват да я отрекат.
Е, всеки според нагласата си и това лично мен не ме касае.
Друга ми е мисълта и друго искам да засегна сега.
Днес е 3-ти Март!
Днес българите празнуват своето освобождение от турско робство.
Добре, нека празнуват!
Но знаете ли, струва ми се, че хората празнуват или споменават тази дата, без да си дават сметка защо го правят.
От една страна да не се забравя, че е имало някога османско нашествие по тези земи и държавността е била в ръцете на завоевателите.
Хората са си били хора - било то турци, българи, евреи и други, населявали тези земи.
Били са "мрачни времена" - не го отричам, да, били са!
Имало е такива, които са си живеели добре, но и такива, които са били бедни и обругани.
Честно да си призная не виждам кой знае каква разлика от сегашното ни съществуване!
Казват, че Българския народ е древен, много древен, толкова древен, че може би е един от първите народи по земята.
Може и така да е - не съм помнещ свидетел.
Но да приемем, че българите носят в себе си онази изначална божествена искра, която е незаличима, неразтворима, каквито и експерименти да правят с рода човешки. Изминали са много, много хиляди години и българина се е скитал из планетата ни във вид на племена, на народ, на държава, на стадо ако щете, но се е съхранявал въпреки безконечните терзания, гонения, изтребление и което може би е най-непоносимото - борбата със самата Природа.
Хиляди години! Хиляди години подложени на всевъзможни препятствия и винаги успели да се съхранят, да оцелеят и не само това, но и да разнасят божията искра сред другите народи.
Е, питам се аз в реда на горните разсъждения - защо ни се налага да си спомняме само някакви си 500 години, в които сме били "подчинени" на друг народ? Пиша в кавички "подчинени" защото ако наистина беше така, сега България нямаше да съществува. В нас, в човека, в българина Искрата на Силата на Свободата, на Личността винаги е била Жива и никой и нищо не е в състояние да я унищожи.
Нима не сме страдали в опит да ни унищожат през по-раншните времена? О, било е, сигурна съм, но сме тук, и продължаваме да носим семето на ДУХОВНОСТТА!
Бих казала, че аз не се чувствам РОБ, независимо онова, което се истъква на тази дата. Сега също не се чувствам РОБ на мутренската държавност, независимо какво се опитват да ни обясняват.
Държава!
Държавата не е народа!
Държавата не са традициите!
Държавата не е духа на дедите ни!
Държавата е форма за управление на народа ни!
Държавата е оглавявана от себелюбиви индивиди, които ни налагат да им се подчиняваме чрез техните закони.
И ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, Историята никога и никъде на говори за хората, а за Държавата и за нейните Владетели.
За Хората - нищо, нищо, нищо!
**********
Днес аз съм горда, че СЪМ, че ме ИМА и се стремя към онази изначална идея, която крепи човечеството да БЪДЕ - ДУХОВНОСТТА.
За мен всички други прибавки, украси са с цел: да ни държат към нещо привързани и да не се разгръщаме в онази посока, от която най-много се страхуват поробителите, тъмните сили, властващите.
***********
За мен, примерно, 3-ти Март би могъл да е символ на свободния и вечно възраждащ се български дух, който благодарение връзката с Изначалното, е преодолял хилядолетни предизвикателства, затова вечно е жив!
Това разбира се, може да бъде за всеки човек по земята ни, защото го има, защото е тук и защото се стреми към вечността на Творението и защото има своята земна принадлежност.