Процес
За каквото и да се досетите, то участва в някакъв процес!
Хора, къщи, растения, животни, вода, облаци, емоции, чувства, планета и всичко, всичко останало е участник в един, два,че и повече процеси.
Ние съзнателно или несъзнателно сме участници и наблюдатели в дадени процеси.
Един човешки живот, също е процес.
Процеса има начало, но има и край.
Често края на един процес е толкова незабележим, че го подминаваме като нещо, което се прелива в друго действие, предмет или живот.
Според предпочитанията си или предварително начертани програми, ние участваме в наши и чужди процеси. Те са форми на уроци, познания и трупане на духовен капитал.
Сам по себе си, процеса не е нещо самоволно, произволно и хаотично.
Всяко нещо в нашият свят е подвластно на кодове, програми и комбинация от тях.
Ние сме тези, които избираме как да преживеем даден процес, но както и да предпочетем да бъде, то той във всички случаи ще бъде, независимо какъв избор правим.
Замислила съм се за живота на моята майка!
Нея я имаше, но остана само усещането в мен за нещо, което е било.
Имаше - няма я!
Имаше, е изражение на един житейски процес, в който и аз съм участва!
Няма я - остава винаги за мен вечното СЕГА. Продължение на "имаше я" е, "няма я", защото процеса на нейният живот, за мен, сега, е приключил. Да, този процес е продължил много години, но приключи. И нищо, нищичко не може да се направи, за да се поднови или по някакъв начин да се възстанови този процес.
Какво следва от това! Как да реагирам аз? Как да продължа?
Лесно е, приемам красивия и приключил вече процес и го поставям в златното хранилище на спомените. Там, където всичко остава за винаги, защото то за мен може да е приключило, но това далеч не означава, че повече не съществува на едно друго ниво.
Аз не съм в състояние да изживея отново този процес, но той стъпка по стъпка, миг лед миг съществува в успоредни, паралелни реалности и продължава да е в безкрайността.
Има начини, технологии, чрез които човека е в състояние да посещава тези реалности и тогава ще се убеди, че моята майка е жива и всеки миг от живота и е вечен и запечатан.
Същото това е с мен, с вас и с всяка тревичка и молекула.
Така стоят нещата с ПРОЦЕСИТЕ в нашите проявления - начало, край и продължаваме да наблюдаваме или участваме по начин, според нашия личен избор. Може да се радваме, да сме щастливи, да сме удовлетворени, но може и да ги преживеем от друга перспектива - мразейки, изпитващи нетърпимост, нервност и болестни състояния.
Всичко това е наш избор.
Ние също сега сме в грандиозен процес.
Сами избираме как да участваме в процеса на космическата и земната трансформация - може да го правим едновременно, но може и да не го правим - въпрос на избор!
Но в тримерният свят, всеки процес има начало и край, така че който участвал - участвал, който го проспал - проспал.
За каквото и да се досетите, то участва в някакъв процес!
Хора, къщи, растения, животни, вода, облаци, емоции, чувства, планета и всичко, всичко останало е участник в един, два,че и повече процеси.
Ние съзнателно или несъзнателно сме участници и наблюдатели в дадени процеси.
Един човешки живот, също е процес.
Процеса има начало, но има и край.
Често края на един процес е толкова незабележим, че го подминаваме като нещо, което се прелива в друго действие, предмет или живот.
Според предпочитанията си или предварително начертани програми, ние участваме в наши и чужди процеси. Те са форми на уроци, познания и трупане на духовен капитал.
Сам по себе си, процеса не е нещо самоволно, произволно и хаотично.
Всяко нещо в нашият свят е подвластно на кодове, програми и комбинация от тях.
Ние сме тези, които избираме как да преживеем даден процес, но както и да предпочетем да бъде, то той във всички случаи ще бъде, независимо какъв избор правим.
Замислила съм се за живота на моята майка!
Нея я имаше, но остана само усещането в мен за нещо, което е било.
Имаше - няма я!
Имаше, е изражение на един житейски процес, в който и аз съм участва!
Няма я - остава винаги за мен вечното СЕГА. Продължение на "имаше я" е, "няма я", защото процеса на нейният живот, за мен, сега, е приключил. Да, този процес е продължил много години, но приключи. И нищо, нищичко не може да се направи, за да се поднови или по някакъв начин да се възстанови този процес.
Какво следва от това! Как да реагирам аз? Как да продължа?
Лесно е, приемам красивия и приключил вече процес и го поставям в златното хранилище на спомените. Там, където всичко остава за винаги, защото то за мен може да е приключило, но това далеч не означава, че повече не съществува на едно друго ниво.
Аз не съм в състояние да изживея отново този процес, но той стъпка по стъпка, миг лед миг съществува в успоредни, паралелни реалности и продължава да е в безкрайността.
Има начини, технологии, чрез които човека е в състояние да посещава тези реалности и тогава ще се убеди, че моята майка е жива и всеки миг от живота и е вечен и запечатан.
Същото това е с мен, с вас и с всяка тревичка и молекула.
Така стоят нещата с ПРОЦЕСИТЕ в нашите проявления - начало, край и продължаваме да наблюдаваме или участваме по начин, според нашия личен избор. Може да се радваме, да сме щастливи, да сме удовлетворени, но може и да ги преживеем от друга перспектива - мразейки, изпитващи нетърпимост, нервност и болестни състояния.
Всичко това е наш избор.
Ние също сега сме в грандиозен процес.
Сами избираме как да участваме в процеса на космическата и земната трансформация - може да го правим едновременно, но може и да не го правим - въпрос на избор!
Но в тримерният свят, всеки процес има начало и край, така че който участвал - участвал, който го проспал - проспал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар