10 април в 12:35 · 

Благодаря, приятели за всяко послание, което получавам на лични, но би могло да го пуснете под някой пост на страницата ми.
Наистина, така няма да има начин да пропусна нищо.
Но не това ми беше в главата, за което ще ви напиша сега.
Всеки ден, всеки ден е "ден на нещо". Днес е бил ден да почитаме Богородица! Хубаво!
Струва ми се, че има нещо много по-съществено от това да имаме ден на прегръдката, на целувката, на овчаря, на войската, на, на, на...
Защо всеки ден да не почитаме Себе Си!
Защо всеки ден да не почитаме Божията Любов и да я вкарваме в действие чрез Себе Си!
Така ще имаме възможност да почитаме всеки и всичко, та нали съдържаме Цялото в Себе Си!
Притеснено ми е, че някой е изпуснал например да почитаме Кокичето, или пък Таралежа, или звездите! Също така има феички, които бдят над цветята, изворите, храстите, за тях какво да кажем!
Предлагам да имаме един ден и този ден да е днес - имайте в предвид, че винаги, винаги сме ДНЕС, в който да почитаме Всемирната Любов, от която сме създадени, тоест да почитаме Себе Си!

Всяко ДНЕС ще се обичам, ще се грижа да съм здрава, да ми е весело и удовлетворено, да пръскам Любов, че да получавам същото, ще ухая приятно, няма да преяждам, че да ми е леко - нали ми е ден, ще внимавам да не ме наранят, като същото правя с останалите, ще се свързвам с Небесата, че да ме благославят и да им казвам колко вяра имам в себе си и в тях, и понеже ми е празник, къщичката ми ще е подредена, светеща от чистота, тялото ми изкъпано и ще го поглезя с гимнастика и разходка, косата ми добре подредена, ще съм усмихната и доброжелателна - всяко ДНЕС!