Не разбирам, защо не се даде шанс на майка ми!
Не разбирам, защо след като беше абсолютно здрава, за няколко месеца се отне жизнената и програма!
Не разбирам, защо душата на майка ми е избрала да стигне до прехода и да не го извърви докрай!
Не разбирам, защо все още не мога да знам къде е и как се чувства душата и в по-финото и тяло!
Нали се стремим към духовност!
Нали се сливат световете!
Нали толкова много Любов има между мен и майка ми!
Нали живеем във времена, където завесите падат!
Защо съм в неведение за нея все още?
Аз я молех, аз си го пожелавах, да преминем с телата си в пето измерение и тя беше съгласна и много, много искаше да се случи това!
О, момо, едва сега разбрах какво значи душевна болка!
О, мамо, едва сега разбрах колко много съм те обичала!
О, мамо, вероятно си тук и галиш с нежната си усмивка и добрата си душа мен и всеки, който чете тези редове!
Благодаря ти, мамо, за всички мигове на радости и сиво ежедневие, но благодаря, че сме били заедно и сме плували в енергиите на твоята Любов!
Аз не искам да се връщам в миналото - то вече го няма!
Но много ми е трудно да запълня с друга Любов настоящото пространство, в което липсва твоята земна Любов!
Ще се справя, ще утихне бурята в мен - знам и го искам, защото така много боли, мамо!
Не разбирам, защо след като беше абсолютно здрава, за няколко месеца се отне жизнената и програма!
Не разбирам, защо душата на майка ми е избрала да стигне до прехода и да не го извърви докрай!
Не разбирам, защо все още не мога да знам къде е и как се чувства душата и в по-финото и тяло!
Нали се стремим към духовност!
Нали се сливат световете!
Нали толкова много Любов има между мен и майка ми!
Нали живеем във времена, където завесите падат!
Защо съм в неведение за нея все още?
Аз я молех, аз си го пожелавах, да преминем с телата си в пето измерение и тя беше съгласна и много, много искаше да се случи това!
О, момо, едва сега разбрах какво значи душевна болка!
О, мамо, едва сега разбрах колко много съм те обичала!
О, мамо, вероятно си тук и галиш с нежната си усмивка и добрата си душа мен и всеки, който чете тези редове!
Благодаря ти, мамо, за всички мигове на радости и сиво ежедневие, но благодаря, че сме били заедно и сме плували в енергиите на твоята Любов!
Аз не искам да се връщам в миналото - то вече го няма!
Но много ми е трудно да запълня с друга Любов настоящото пространство, в което липсва твоята земна Любов!
Ще се справя, ще утихне бурята в мен - знам и го искам, защото така много боли, мамо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар