ПРОСТОТА

Спирам се на произхода на думата "простота", нейното минало, деградация и осмисляне.
Какво разбираме под думата ПРОСТОТА!
Давам примери:
ПРОСТО това е – ти наистина си добър!
Наистина, ПРОСТО нямам думи за това, което така силно ме развълнува!
О, каква чистота, ПРОСТО уникално!
ПРОСТО – човек!
Те толкова се бяха уморили, че ПРОСТО нямаха сили да се засмеят (разплачат) от изненадата.
Какъв залез! ПРОСТО нямам думи!
От горните примери, вмъквайки думата ПРОСТО – несъзнателно се вмъква идеята за; естествено, нормално, истинско, първично, чисто, опростено, редно.
Но тази дума се използва и в негативно отношение. В процеса на инволюция (снижаване на духовните вибрации), човека опорочил думите и променил твърде много смисъла на техните понятия, като им прикачил негативни определения.
Чрез техническата революция на механиката, електрониката, роботиката и др. - хората постепенно са УСЛОЖНЯВАЛИ живота си, влизайки в сложния свят на вещите, което особено ясно е изразено в големите градове.
Отдалечавайки се от простотата на естествения живот сред природата, сме започнали да считаме тази, изразяваща живота простота за простотия, невежество, глупост. Раздробили сме думата ПРОСТОТА в прост, простак, просташко.
Да видим когато някой каже на някого, че е простак, какво влага в думата?
Мъж харесва жена и казва:
- О, маце, колко си готина, имаш страхотни крака! Искаш ли да пием кафе?
А, тя отговаря:
- Простак! И за да е по убедителна – Простак с простаците!
Човешка психика и нагласа. Какво вижда мъжа? Една привлекателна жена, дарена от природата и го оповестява на глас, защото е мъж и добре знае, че жената е очакваща, приемаща и пасивна. А, жената какво разбира в думите му? Счита го за прекалено директен, тя иска по-красиви думи! Ами те думите сами по себе си са красиви и то твърде красиви, въпроса е как се възприемат от нея.
А сега да обърнем внимание, какво наистина е казала с израза: „Простак с простаците!” Дълбоко в съзнанието ѝ има заложена асоциация на благодарност и приемане, защото дори опорочена, думата означава – ти просто казваш самата истина, защото моята природа наистина е чиста, женствена, страхотна (не страховита).
Инволюцията в съзнанието ни през годините е променила смисъла на думата ПРОСТОТА и я облякла с негативни определения. Време е да си върнем простотата и когато казваме на някой „простак”, да осмислим, че той не ни е провокирал от малоумие, а е бил напълно естествен и чист. Въпроса е, ние как сме го приели в този момент.
Ако някой греши, върши нередности – спрете, преди да го наругаете и помислѐте, дали не е прав за себе си и дали не прави тези неща, защото е естествен и твърде близо до Природата в своето изявяване по най-опростения начин. Но за това се иска да проявим истинска ИНТЕЛИГЕНТНА ЛЮБОВ и едва тогава ще проумеем смисъла на ПРОСТОТА.
И така – селяните не са простаци, те просто не са имали възможност да усложнят живота си в големия град. Гражданите от големия град не са деградирали, а са вървели по естествения път на урбанизацията и са се отдалечили от природата. Сега е време всички ние, да преосмислим понятието ПРОСТОТА, защото наистина е дошъл момента да осъзнаем този факт.

"Самотните"

Има човешки същества, които се чувстват самотни сред хората. Те имат осъзнаване, разбиране и изявяване извън "нормалния" ход на живота на заобикалящите ги. Тези хора са с едно, две, а понякога и с повече десетилетие напред във възприятия, мироглед, осъзнаване и възможности. Тези "самотници" полагат усилия, за да имат приятели и спокойствие в живота си. За жалост често са отхвърлени от обществото като "непасващи" за останалите. Гонени, пренебрегвани, уязвявани и наранявани, те непрекъснато дават на другите, без да бъдат поощрявани или възнаградени. Те дават, защото притежават много повече от всеки останал. Тях, дребнавите ги изследват под лупа и никой не пропуска да ги нарани при първи удобен случай.
Въпреки това, тези самотни напреднали същества, трасират пътя по който ще минат другите след доста време. Достатъчно време, да бъде "забравено" какво са направили и казали, и някой друг да си присвои активите за откритие, което му е било дарено когато той не е имал и представа за подобно нещо.
Тези "самотници", вече не изпитват онази тъга и болка за неразбраност, както преди години. Те имат разширено "зрение" и долавят многомерността си. Те знаят, че завистливите, ограничените, на които искат да помогнат, не са единствените в техния свят. Откриват безброй начини, да не са самотни и контактуват чрез разширеното си съзнание с духовни същности по свой уникален начин. Може да ги видите, да разговарят с отритнати от обществото индивиди. Те все повече живеят с разширеното си съзнание в духовни измерения. Те прощават и си заминават.
Тези "самотници" знаят как да изглеждат и да се чувстват млади, как да бъдат задоволени с нужното им във физическия свят, те са пъргави и силни, с възможности над биологичната си възраст.
Тези "самотници" са надарени с възможности да виждат ясно, да боравят с енергии и да лекуват психиката и физиката на обществото.
Те вървят с широки крачки към освобождаване от оковите на материалния свят, което още повече дразни поизостаналите им събратя.

Драги приятели от ФБ и навред в интернет, дарявам Ви  
най-реално действащата приказка за човечеството!

ВСЕКИ вариант на робство, съществуващо на планетата ни, винаги е започвал с представяне на ДОБРИ намерения. Определени личности, възползвайки се от нечия СВЕТЛА идея, започват да я предлагат на обществото, за добруване на всяка индивидуализирана душа. Постепенно ТЕ започвали да се ограждат с привърженици и последователи. С времето, идеите изкристализирали, ставали взискате...лни сами по себе си, налагащи се и обграждащи се с нови идеи, чрез неусетно, деликатно вкарване на правила. Безобидни на пръв поглед правила като начало - докато се свикне с тях. Нооо, правилата ставали все по-сериозни и в момент, когато идеята е обхванала достатъчно заблудена човешка маса, се въвеждат закони. ЧОВЕШКА ЗАКОННОСТ!!!
На преден план излизат ВОДАЧИ (лидери, които до този момент са се спотайвали в сянка и от там са направлявали другите, докато им свършат работата), след тях (винаги се появяват продажни подлоги за следващия етап) - ЗАЩИТНИЦИ на водачите, ПАЗИТЕЛИ на водачите, ЗАКОНОТВОРЦИ на идеите на водачите, ПАЗИТЕЛИ на реда, ЗАТВОРИ и СМЪРТ за непокорните, и накрая - НАРОДОНАСЕЛЕНИЕ.
После, има ПРИВЪРЖЕНИЦИ - ЗА и ПРОТИВ. Точно тези противопоставящи се привърженици, поддържат ЖИВА всяка СИСТЕМА, чиито водачи се хранят от енергията на човешката маса.

Ето това е всяка човешка СИСТЕМА (духовна, икономическа и политическа), започнала с ДОБРИ намерения и свършила с експлоатацията на душите и телата на огромни маси народ.
Зад всяко добро намерение, щом е от човек създадено, има УЛОВКА. Крайната цел на тази уловка е ВЛАСТ.
Но за моя радост, човешкият ми ум, благодарение на повишените земни вибрации, долавя днешните намерения на сегашни и "бъдещи" лидери, затова пиша този текст - огледайте се и вижте, кой се опитва да ви вкара в кошарата си.
Катя Петрова

 Приказката

Ще разкажа една история, която знаете, но аз ще я поставя в рамките на тази приказка. Да, една наистина дълга история, случила се преди много, много години, но историята постоянно пътува през времето, затова, ще трябва да създадем заедно, нейното продължение и щастлив край.

********

Историята в приказката е от преди две хиляди години, за един юдейски син на име Исус - родил се и живял в Палестина. В онези древни времена, с него се случили невероятни чудеса.

Растял малкия Исус непокорен и своенравен в дома на майка си, заедно с братята и сестрите си. Скитал в околностите на селото, мързелувал, не помагал в домашната работа, дори не се вслушвал в религиозните наставления. Изнизали се детските години и станал силен, красив и с твърде гъвкав ум, мъж. Продължавал той, да води безгрижен живот. Нехаел относно труда, ала  щом се нуждаел от пари, отивал да работи на лозята за ден два, и след това се отдавал на веселие с приятели и жени.

Но характера на Исус имал и друга страна. Той бил жалостив, обичал хората, особено милеел за бедните. Сърцето му се натъжавало, защото  разбирал, че поради безсмислено ограничаващите наставления на юдейските свещеници, те страдали още повече. С всяка следваща година от неговия живот, ставал по-тъжен заради трудния живот на народа и дълбоко в себе си мечтаел да му помогне по някакъв начин.

Когато достигнал Исус трийсете години, решил да отиде до реката  Йордан, за да го кръсти в нейните води, свят човек, тъй като чул хората, да  говорят добри думи за него. Решил и го направил.

Тръгнал той към мястото, накъдето отивали  и други желаещи да бъдат кръстени. Докато вървял за натам, си представял промените, които ще направи със себе си и щом се завърне обратно у дома, с трудолюбие и любезно отношение ще възхити братята, сестрите, а най-вече майка си.

********

 В онзи ден, слънцето греело, нито едно листо не трепвало от ветреца, водите на реката спокойно течели, когато Исус навлязъл в тях. Там в реката се случило нещо, за което щяло да  се говори по цялата земя хиляди години.

Точно тогава започнали чудните приключения на Исус. От характера на безгрижния мъж не останало нищо. Той се превръщал в дарител на Светлина, насред водите на река Йордан.

Докато Йоан Кръстил го обливал с вода, в съзнанието на Исус се зараждало ново състояние. Замаяното му съзнание от чудни видения го извело от водите на реката и го повело по незнайни пътеки, докато накрая спрял в сърцето на пустинята. Шест седмици, Исус бил сред пустошта без храна, постеля и завивка. Пред него се разкривала нова истина за хората, за тяхното битие, за планетата и всички нейни обитатели, за цялото Творение, което наричали Бог и неговата необятност от възможности.

Ден след ден, четиридесет  дни и нощи, Исус „виждал” и осъзнавал открилите му се истини за структурата на видимото и невидимото, как функционира и как да се взаимодейства с него. 

Много неща разбрал там - успял да осмисли вечността и непроменимостта на законите, крепящи съществуването на  Мирозданието.

 В онези моменти на трансцедентални възприятия протичал процес, превръщайки го в просветен  изразител на духовния свят. 

 Открил  най-дълбоко пазената тайна на света. Открил и причината! 

Тъй като "видял", че в  духовните нива всичко се появявало с бързината на мисълта,  разбрал, че душите се спускат в материята с намерението, да проследят процесите на сътворението от различни перспективи и така открил  смисъла на времето и пространството. 

 Открил, че душите на хората идват в нашия свят, за да го изучат с радост и да живеят в постоянна радост, защото без радостта, ще прекъснат връзката със Силата, която ги е създала. 

Преобразения в пустинята Исус в Христос, нарекъл  тази Сила - "Отец", осъзнавайки, че е Творец на всичко и Е всичко. Така разбрал, че вси-и-и-ичко произлиза от енергията на  съзнанието, защото Родителя е СЪЗНАНИЕ.

Христос виждал цялостната картина на Творението. 

 Осъзнавайки посланието е пренебрегнал посланика. 

 Разбрал, че всичко, което наричаме изкуство, е процес на творение, което не е нито добро, нито зло, а е такова, както е оцветено чрез човешките възприятия.

Велик момент в помощ на човечеството бил създаден сред пустинята на Палестина в онези времена, когато един човек - родил  се като Исус, придобил трансцедентално съзнание на Христос.

И приказката продължава да твори своята история.

Христос  взел решение, да предаде всичкото знание на хората, защото наистина ги  обичал с чистотата на любовта на неговия „Отец”.

Три поредни години, той изцяло отдавал себе си на народа си, с искреното намерение да помогне. Ала един единствен  човек, дали е в състояние на подобен подвиг?!

Едната сила от дуалността е надделяла и в крайна сметка, Христос, уморен  от закостенялостта на вековните  еврейски порядки, се оттеглил от тялото си и поел по пътя на духовните светове.

Но не е било лесно да се забравят думите му, че наистина е възможно, хората да са щастливи и освободени от собственото си иго - егото, делата му на лечител и извън човешките му способности. Поради тази причина, управляващите по онова време създали религия, носеща неговото име – Християнска, като успели чрез нея, с изопачена истина, догми и постулати, да принудят хората, да забравят за истинското учение на Христос.

 Минавали години, столетия и хилядолетия, а хората постоянно се препъвали в схоластиката на религията и лицата, превърнали я в средство на власт. Християнството се разпространило навред по земята, но човека не виждал СВЕТЛИНАТА, за която говорил някога Христос.

Точно тук, точно аз и ти, драги читателю, сме част от един също древен народ, като сме забравили своята сила, и се намираме  в същото онова окаяно състояние, в което са били древните евреи.

********

И както във всяка приказка, героят винаги се завръща, за да подаде ръка за помощ, така и Христос сега е сред нас чрез своите Писма.

Отново се леят думите му от Писмата, които ни е изпратил. И всички докоснали се до тяхната космична светлина, ще я предават на останалите, докато възцари пълно благоденствие и радост сред народите на земята. 

Нашето рождено право е да бъдем свободни, достойни, обичани и любящи.
Нашата природа е радостта да бъдем. Като начало е нужно да се отдадем на собственият си контрол, защото той вече е изграден в нас и остава само да го направим.
Нека си позволим да си спомним кои сме, какво сме и за какво сме. Ние съдържаме най-високите Божествени Честоти в себе си. Когато наистина си спомним кои сме, в нас ще настъпи състояние на мир и електромагнитен баланс. Тогава всичко ще се съчетае така, че всичко нужно ни, ще потече в нужната посока.
Нужно е преди всичко да си спомним, че ние не пътуваме по течението, а ние сме самото течение на ЖИВОТА. Ние сме самият ЖИВОТ. Само когато осъзнаем реалността си, всичко ще бъде синхронизирано и ще се съчетава отдавайки се на течението. Ние сме водата, ние сме реката, ние сме течението, ние сме майка Гея, ние сме.
И когато се отдадем на това състояние, когато го възстановим в себе си, ще преживеем отсъствието на всякакво усилие, ще преживеем красотата на екстаза, синхронността, които винаги ще ни отвеждат до сърцевината на онова, което сме. Тогава няма да се нуждаем, а просто ще бъдем. Това според мен е пълната осъзнатост на Сътворението. 

Човешкото същество е многомерно явление. Човека е заключил в себе си безкрайно много вероятности на изява. Ние сме израз на Божественото Съзнание или още по масово казаното напоследък Всичко Което Е. Пиша с главни букви тези имена, не че Сътворението се нуждае от тях, а защото човека се нуждае да разграничава, да класифицира и разделя.

Какво имам в предвид,  като заявявам многомерността  на хората?

Всеки, който е живял поне едно десетилетие,  вероятно е започнал да осъзнава през колко промени преминава битието му. А онези от нас, които имат няколко десетилетия зад себе си, навярно могат да си дадат сметка, колко пъти живота им е тръгвал в коренно различна посока, колко пъти са правили кардинални промени с местоживеене, работа, партньори, приятели, хоби, изяви, интереси.

Но тъй като ние сме привързани към линейността, решаваме, че това сме си все ние едни и същи, само че обстоятелствата са били променени. Важно е да отбележа, че не обстоятелствата се променят, а ние променяме обстоятелствата, чрез което изразяваме различни наши аспекти.

Научени сме да считаме, че всяко нещо има строго определено място, че всяко нещо се развива в строго определено време и всеки има строго определен път. Ето ги границите, които са ни наложили и налагаме на нашите деца.
Идвайки в този свят, човека носи със себе си огромен „багаж” от божествения свят. С този потенциал, той би могъл да преобърне човешкото битие. Нооооо, възрастния човек не разрешава на малкия човек да покаже, какво е донесъл и да го изяви. Малкия човек, е принуден,  поради човешката си ограниченост и безсилие да възприема парадигмите на възрастния човек и да свива, вкаменява, прибира, обезличава,  донесения божествен потенциал, като изучава с цената на много изгубени години - човешките правила на съществуване.
Въпреки училището, обществото, статута в това общество, политическите окраски, държавите, музиката, парите, къщите, дворците, „висшето” общество и въпреки още мнооооого други неща, ЧОВЕКА е  и си остава МОЩ, заключена в човешкото съзнание.

Ако бръкнете в себе си и достигнете до онова маалко, свито зрънце, в което сте превърнали първоначалният си божествен потенциал, ще намерите там един композитор, един художник, един, певец, един оратор, един писател, един любящ родител, един щастлив човек, едно малко дете, един мъдрец, едииииин и мноооого по ЕДИН, толкова много, че ще се чудите как сте приютили в себе си такова съзнание, и как сте успели да го накарате да мълчи през целият ви досегашен живот.