31 октомври в 06:56 

Тепърва ще се запознаваме с понятието "времева линия"
Това не е само понятие, но и реално съществуващи време пространства, които са паралелни на нашето и едновременно протича живота в тях.
До колкото разбирам, чрез едното може да се влияе на друго и обратно.
Ще се опитам в няколко последователни мои публикации да споделя онова, което що годе осъзнавам и до някъде ми е понятно.

 30 октомври в 20:58

Не знам на кой да вярвам за бъдещите събития.
И понеже не знам, съм взела решение да вярвам на своята висша духовна същност - разрешавам ѝ, тя да ме води на там, където е най-добре за мен.

19 часа · 

Изслушах интервю с маестро-диригент Камджалов и в него той се изрази с думата АРЕСТАТ.
Хареса ми тази дума и бих я употребявала също, когато е подходящо.
Аз понякога си измислям термини, които имат за корен позната дума, но като се допълни окончание или междинна вметка, става своеобразно съчетание и образува нова дума. А вероятно сте забелязали, че от две думи може да създадем една, като например: "мамощ" от " Мамо, помощ"!
Та за "арестат" - идва от думата "арест" - арестуване, вкарване в запрещение, ограничаване на нещо.
Ето например една негова мисъл в изречение:
"Аз създадох арестат от мои преживявания това лято, които ще ползвам за в бъдеще. Това може да окаже влияние в моят живот няколко години напред".
Така, от няколко събития или събитие нещо се е родило в съзнанието ни, но то в момента не е в състояние да ни послужи, затова по някакъв начин го "арестуваме" за да седи там, да не го забравим и да го вземем когато ни е нужно - тоест ние сме създали от "прелитаща" идея един АРЕСТАТ, своеобразна "златна клетка", в която на специално място сме поставили тази ценна идея, за да не изчезне дирята и.

29 октомври в 10:50 · 

Един човек преди години ме излъга. В момента не се усетих, но мина време и обстоятелствата ми подсказаха как точно седят нещата.
От тогава и до днес, аз не съм казала на този човек, че знам за лъжата. Напротив, любезна съм и често се подсмихвам, просто ей така, когато го видя.
Забавлявам се!
Отдавна, всъщност дори изобщо не съм се ядосвала - просто наблюдавам човешката психология.
Аз не страдам, не съжалявам - много вода е изтекла и през ръцете ми са минали много пари.
Но знаете ли, не си заслужава да лъжем и да мамим, дори когато според нас е крайно "необходимо".
Винаги, винаги остава един горчив привкус, който някак упорито седи и не си отива.
Заслужава ли си за някаква временна дреболия да си слагаме вътрешно клеймо за години напред?

Катя Петрова

29 октомври в 09:56 · 

Миналото! Историята на човека!

Хората живеят понякога доста дълго на тази земя и трупат различни лични истории. Битието им е преизпълнена с толкова много преживявания, че често те дори не си спомнят за тях.
Има неща, които са доста болезнени и паметта ви постоянно ги възпроизвежда, ако попаднете на подобна житейска тема. Усещате как започва да витае онзи нелеп спомен, сякаш излязъл от нафталиновия скрин на баба ви.
Какво да правим, че да не ни преследват старите болезнени спомени?
Сега ще кажа нещо, което вероятно ще преобърне представите ви за съществуването.
Вие не сте тялото - вие сте съзнание.
Вие всеки миг сте различни и всеки миг имате различна история и минало. Дори и да искате да възстановите спомените си, това никога, никога не може да се осъществи.
Вие сте тези, които преживяват чрез съзнанието неща, които са се случили с някой друг, но не и с вас.
Разберете, вие не сте този от преди една години или десет години - вие сте съвършено друг човек и вас не ви касае онова, което се е случило някога.Не обръщайте внимание на дуалността, на материята - тя също е различна, независимо как я виждате.
Задържа ви наследствеността, приемствеността на спомените.
Заедно с вашата нова личност, винаги имате и ново минало. Спомнете си, върнете се на зад и ще разберете, че никога не са се случвали онези страшни неща, които са преживяни, защото вие отдавна сте вече друг човек.
Не се прикрепяйте към виртуална история, а създавайте нов живот с различно минало и красиви спомени.

29 октомври в 06:28 · 

Напишете писмо до своето любимо дете!
Напишете писмо до любещият ви родител!
Напишете писмо до онази своя духовна половинка, която ви дава криле и в най-трудните моменти.
Опишете чувствата си, как възприемате отношението си към тях, светлината, която ви даряват с присъствието си и всичко онова хубаво нещо, което ви въздига, пожелайте нещо хубаво и мечтано от всеки, като например да е добър, да е здрав, да е удовлетворен и вдъхновен от божественото присъствие.
Добре!
А сега изпратете това писмо до човек, на който никога не бихте написали подобно нещо.
Той е обикновен ваш познат и отношенията ви са посредствени.
Какво, защо се подсмихвате?
Или направо се мръщите?
Ако някой ви изпрати подобно писмо и разберете колко ценен човек сте, който е далеч от сърцето ви, вие как ще се почувствате?
Дали няма да усетите, как нещо се разширява във вас, ставате леки, затопляте се, добивате мотивация да сте по-добри, по-красиви, по-жизнени и с желание да раздавате радост на другите!

Напишете, кажете на някои човек около вас, онова, което бихте казали на своето дете, на своя родител, на любим/а.
Направете, кажете го - по този начин доставяте огромна радост на себе си, на душата си и на всеобщия фон на Любовта!

.....................
Сега някой ще каже: тази Катя е полудяла!
Не е странна реакцията му.
Когато преди години за първи път прочетох думите на Петър Дънов, че парите са нещо излишно, че хляба задължително трябва да е безплатен аз също занемях.

29 октомври в 05:41 · 

Какво ме ползва, когато пиша на тази стена?
Какво мислите вие, приятели за себе си, когато пишете на вашата стена?
Ако не съществуваше Интернет - как щеше да е?
Бихте ли си представили свят, без патерицата ФБ.
Как и с какво ще се развличаме?

28 октомври в 12:25 · 

Защо прощаваме?
Първо ние не се сърдим, не гоним карез, не отмъщаваме, не мразим.
Това е работа на онази част в нас, която се нарича Его.
Но-о-о, мине известно време и сме готови да простим, да забравим и да помагаме отново, и отново!
Защо?
Защото Егото е забравило за случая. То действа импулсивно на момента, като предизвиква какви ли не пожари, вулкани и земетресения.
Добре е, че егото има къса памет, защото е заето постоянно с ангажимента, да ви защитава по най-егоистичния начин от всичко.
Добре е, защото когато егото не е ангажирано, вие проявявате своята божествена същност и действате от позицията на любеща личност. В този момент слушате Душата си и тя ви води по светлите пътеки на вашите преживявания.

28 октомври в 09:14 · 

Ако нещо не става с пари - става с много пари!
Ако нещо не става с много пари - става с връзки!
Ако нещо не става с връзки - става с насилие!
Ако нещо не става с насилие - става с изнудване!
Ако нещо не става с изнудване - няма как да стане и с други нечестни варианти! Тук се поставя точка на дуалните вариации за "можене".
След осъзнаването се превръщате в богове, които разбират, че единствено Любовта, е тази, която ще осъществи намеренията ви, ако са добротворящи!

28 октомври в 09:08 · 

Ако другите не действат, както считате за правилно - не се натъжавайте! Усетете, че в този момент се е развихрило вашето его и то настоява да е по неговата воля! Не по вашата воля, а по неговата воля!
Егото винаги, винаги казва: Аз, Аз, Аз!
Вие винаги, винаги казвате: Любов, Любов, Любов!
Вие не сте ЕГОТО! Вие сте Бого-човек, а Егото е механизъм, условие, което помага да наблюдавате този материален свят и нищо повече.
За жалост, сами го овластяваме да ни контролира и избутва в страни същността ни.

28 октомври в 09:04 · 

Всеки препъни камък е илюзия, програма, код, вкаран в съзнанието ни, за да страдаме.

28 октомври в 08:54 · 

Когато срещнете трудност, представете си я като купчина смет.
Мислено я прекрачете с единият си крак, а после и с другия!
Просто я подминавате и разбирате, че тя не е била трудност, а така само е изглеждала за вас, създадена в умът ви от вас.
Няма трудности - има въображаеми прегради, поставени около нас!
Не им обръщайте внимание, не спирайте, не се самоблокирайте, а просто действайте и всичко ще се нареди, както мечтаете!

27 октомври в 08:59 · 

Когато следваме доброто за всички, това означава, че правим добрина за самите нас.
Ние сме част от ЦЯЛОТО и няма как да се изолираме от него.
Ако всичкото е добре, това означава, че ВИЕ СТЕ ДОБРЕ!
Разберете - не е възможно да сте трайно добре, докато около вас живее страданието!

27 октомври в 08:54 · 

Не се предоверявайте!
Опитвайте, пробвайте, разсъждавайте, прекарайте през себе си и ако има и най-малкото съмнение - откажете да следвате!

Следвайте мечтите си!
Следвайте Любовта!
Следвайте Доброто за всички!

27 октомври в 05:57 · 

Пътят е дълъг!
Пътят е много дълъг.
Пътят е "адски" дълъг.
********
Някой, нещо непрекъснато ни поставя в съд, че с капак ни захлупва.
Пътят е дълъг - Той е безкраен!
Не мога да седя в този съд и да ме сготвят всеки път с различни подправки.
Аз ли, душата ми ли, но нещо постоянно надига капака и се движа около съда, защото не желая да бъда в него.
Е, моя Душа, защо изгради това тяло и вкара индивидуалната ми същност при толкова ограничаващи условия?
Усещам как се разразява в мен бунт. Срещу какво е този бунт?
Долавям, че се плетат нови мрежи за хората и те от един затвор, са готови да влязат в друг затвор за душите им.
Какво точно става?
В това ограничаващо ни човешко тяло, с този дребничък човешки ум, с тази срязана нишка към домът ни, как да разберем какво точно целят "омайните" слова, примамващи ни към нов сън?

Сега тече преход, сега са бурни времената, сега са мътни водите, а в такива води се залагат мрежи и много риба се лови. Ще допуснем ли, отново да влезем в нечии мрежи?

Осъзнавам - със сигурност не само аз - ние сме много ценни за някой, за нещо!
Ние сме източник, захранващ съществуването на някой, на нещо!
И в това свое величие сме лишени да се възползваме от собствените си възможности, сили и дарби, защото сме кастрирани.

Нещо в мен бушува! Нещо в мен се бунтува! Нещо в мен се ражда!
Нещо започва и аз мисля, че не съм единствена.
Ако не е все още, ще стане повсеместно и хората ще свалят тежки одежди, ще успеят да разбулят лицето си и да видят нова реалност.
Отнето ни е зрението - виждаме неща, които те, искат да виждаме!
Отнета ни е способността да осъзнаваме - разбираме каквото те, искат!
Отнета ни е Любовта - обичаме както те, искат!
Усещам, че по някакъв начин могъщи сили се опитват да ни вкарат в нов "филм", но не нашият, а по техен сценарий, с цел да ни ползват още и още.

Нужно е, да се събудим! Нужно е, да осъзнаем кои сме! Нужно е, да не допускаме, да ни подмамят чрез новите/стари обещания и хипнози.
Събудете се!
Дръжте здраво поводите на своят верен впряг и не допускайте златната ви колесница да се разбие по невнимание.

26 октомври в 11:37 · 

Злато има - ще дойде ден, когато буквално ще го виждате къде е. Е, и?
Къщи има - ще дойде ден, когато ще живеете в каквато пожелаете къща. Е, и?
Автомобили има - ще дойде ден да се возите в какъвто пожелаете автомобил. Е, и?
И защо е нужно да чакаме този ден? Тогава няма да ви е нужно всичко това, тъй като ще сте си самодостатъчни духовни същества!
Потрудете се да станете чист в мисли и дела - този ден ще стане СЕГА!
Искате?
Повдигнете духовните си трептения и ще получите всяко нещо, за което копнее душата ви, стига да не вредите на друг!
От къде да започнем? Ами от Любовта! Минаваме през Любовта и продължаваме с Любовта!

26 октомври в 07:13 · 

Само за миг си помислете кой от вас е по-щастлив или по-нещастен от.. да речем Бойко Борисов.
Давате ли си сметка, че вие се движите свободно по улиците, ходите пеш, тичате, смеете се, храните се по ваш избор. Когато каквото ви е кеф, това правите, говорите!
А добре ли ще ви е, да се возите постоянно в брониран автомобил, да ви охранява огромна кохорта и да носите постоянно бронирана жилетка под дрехите си. Това е СТРАХ, огромен СТРАХ за Живота! И всичко това, за да е СЛУГА на някой, който му казва какво да говори и как да управлява, срещу илюзорното усещане за власт и пари!
Е, къде е истината за спокоен Живот!?!

О, не го съжалявам, нито пък ви карам вие да го правите!
Той е избрал на това хоро да играе и си е за негова сметка!

Не повдигам политически въпроси, а коментирам от духовна гледна точка, начина по който ни протича настоящият живот.

26 октомври в 06:57 · 

Хора, Приятели, Човеци!
Всички вие сте ценни за Творението!
Никой от вас не е по-долу или по-горе от останалите!
Няма "ЗВАН", няма "ИЗБРАН"!
ВСИЧКИ сме частици на един и същ Източник.
Разликата се състои в това, че висшият ви Аз, ви е изпратил тук, да му служите, като играете определена роля.
В този свят има огромно разнообразие на служба, но всички ние сме велики духовни същества, които са дошли да участват на голямата сцена - Земя, като отделни персонажи.
Всяка РОЛЯ е изключително отговорна и е нужно да се играе с Любов и Радост.
Не си въобразявайте, че богатите, властниците, бирниците са добре в тялото си! Не! Те си имат своите предизвикателства и дори по-големи от обикновените хора. Те живеят в постоянен страх за парите си, за имотите си, за властта и живота си! Там, сред тях, законите са жестоки и напрежението огромно.
Но, такава роля са приели и това играят.

Също: не мислете, че обикновените хора са масовка. Няма такова нещо като ненужно или нищожно участие на сцената!
Във вашите умове са създадени определения за "важен", "избран" и "беден", "ненужен", "отритнат". Само вашето съзнание създава разграничения между участниците в този свят.
Когато проумеете равнопоставеността си и осъзнаете, че сте безпределно ценни и вечни, тогава ще осъзнаете СЪНЯТ, който сънувате и ще придобиете онова, което изначално съществува във вас - власт над себе си!
Не завиждайте за ролята на друг, а играйте съвестно своята роля, не се страхувайте от това, че нещо не ви е ясно - това е програмата, която сте приели!
Отново: осъзнаете ли онова, което съм написала по-горе, ще видите себе си и света около себе си по различен от досега начин. Всичко ще започне да изкристализира и ще станете прозрачни, чисти и неуязвими.
Ние сме група актьори, които са дошли тук, да поддържат това ниво на Творението и е нужно да се забавляваме, а не да страдаме!
Остава още малко и земното тримерие ще се разтури - и знаете ли - точно вие ще направите това!

25 октомври в 20:31 · 

Тази тъй дълго крепена изкуствена система, в която сме - бавно се разпада.
Процеса е започнал, така че ускорението е неизбежно.
Забелязвате ли как вече се оценяват образованието, медицината, политиката, икономиката, а и всичко останало създадено да обслужва матрицата?
На къде ще тръгне човечеството, зависи от всеки поотделно.
Има вариант да се вкарате отново като роби в един свят на "модерно робство" - изпилени мозъци, немислещи същества и безлично съществуване - донори на емоции и нисши енергии.
Или - по пътя на духовното еволюиране, за да постигнете хармония с вселенските енергии и да създавате свят на радост, равенство, братство и Любов.