Един човек преди години ме излъга. В момента не се усетих, но мина време и обстоятелствата ми подсказаха как точно седят нещата.
От тогава и до днес, аз не съм казала на този човек, че знам за лъжата. Напротив, любезна съм и често се подсмихвам, просто ей така, когато го видя.
Забавлявам се!
Отдавна, всъщност дори изобщо не съм се ядосвала - просто наблюдавам човешката психология.
Аз не страдам, не съжалявам - много вода е изтекла и през ръцете ми са минали много пари.
Но знаете ли, не си заслужава да лъжем и да мамим, дори когато според нас е крайно "необходимо".
Винаги, винаги остава един горчив привкус, който някак упорито седи и не си отива.
Заслужава ли си за някаква временна дреболия да си слагаме вътрешно клеймо за години напред?
От тогава и до днес, аз не съм казала на този човек, че знам за лъжата. Напротив, любезна съм и често се подсмихвам, просто ей така, когато го видя.
Забавлявам се!
Отдавна, всъщност дори изобщо не съм се ядосвала - просто наблюдавам човешката психология.
Аз не страдам, не съжалявам - много вода е изтекла и през ръцете ми са минали много пари.
Но знаете ли, не си заслужава да лъжем и да мамим, дори когато според нас е крайно "необходимо".
Винаги, винаги остава един горчив привкус, който някак упорито седи и не си отива.
Заслужава ли си за някаква временна дреболия да си слагаме вътрешно клеймо за години напред?
Няма коментари:
Публикуване на коментар