19 октомври в 07:52 · 

Вчера срещам домоуправителката и тя притеснено сподели с мен, че се била скарала с комшийката ми по апартамент.
- Защо допускаш да бъдеш натъжена, Доче? - питам я аз.
А тя с огорчение ми споделя:
- Тя, Мариана, се държи надменно с мен, от както има още два имота.
- ??? - чудя се аз.
- Ами ултимативно ми задава въпроси, като че ли съм в по-нисше положение от нея. - и пак повтаря: - Като купи още една гарсониера наскоро, просто се промени.

Аз немея... - нямам представа какво да кажа, че да и стане по-леко.
- И на мен се случват подобни неща - отварям уста да я успокоя - но не ги слагам на сърце. Ами те хората са си с грижите - често не ги интересува, че са като нас - според тях, товарът им е най-голям и стават безпардонни към другите, особено към близките.
Тя обаче ме поглежда с широко отворени очи и тъжно отронва:
- Не е така, Кате! Парите, парите, развалят хората и отношенията между тях!
Гушнах я, за да я обгърна с Любовта си, но нищо не казах!
Тръгнах си за към къщичката извън София и си мисля: Вярно е! А дали знае тази моя комшийка Мариана, че всичките и пари няма да изкупят болката в душата на Дочето!