ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, ПРИЯТЕЛИ!
Във всеки от нас седи по едно ДЕТЕ, което иска внимание и Любов.
Да дарим, на най-светлата - детската част от нас истинска радост!
Да кажем на детето в нас, че никога няма да го изоставим!
Днес нека си спомним за онова дете, което сме ние и да му обещаем, че от сега натам ще се грижим за неговите игри, веселие, разходки и други детски желания!...
Да успокоим своето дете с думите: "не страхувай, всичко е наред - ти ще успееш!".
Да бъдем пораснали деца, с нашите още не пораснали деца и да благославяме Светът, в който излъчваме детската радост, от това, че ни има, че сме тук и че Великия Разум се грижи за своите деца!

Което ни се случва, е плод на личното ни съзнание. Ние сме тези, които управляват чрез умът си творческият процес на съзнанието ни и съответно преживяваме психически ситуациите (това си е наша, лична отговорност).
Всяка ситуация по своята същност е неутрална - тя, сама по себе си не носи положителен или отрицателен аспект - ние сме тези, които решават, дали и как да реагират на нея. И... разбира се, всеки държи палитрата от определения в ръцете си и решава с какви цветове да я обагри, но никога по един и същ начин, никога.
Отделен въпрос е понятието за тълпата - тълпата се люлее в общ прилив, но всяка частица (капка) от вълната има своя багра в съзнанието си и мотивация, защо влиза в единството и.

Има зли, има лоши, има вулгарни има всякакви негативни хора!
Има добри, има любещи, има, добродетелни, има всеотдайни, има всякакви позитивни хора!
....................
Какво според вас направих с предните два абзаца!...
Може би ще кажете, че с първия съм "Осъждала", а с втория съм "Хвалила".
...................
Не драги, нито едното нито другото!
Единственото, което направих е, да изброя типове хора.
.....................
Ако ми кажете, че осъждам първите, то в случая: не аз осъждам, а вие мен осъждате като ме съдите, че осъждам.
Кой е съдията в случая?
Когато осъждаме, това е произнасяне на ПРИСЪДА!
Ето пример:
Майката казва на детето си (забележете - майката) "ти си лошо дете, затова не те обичам!"
Това вече е осъждане.
Трябва внимателно да отделяме текстовете с осъждане и обяснение.
Към текстовете се случва да вмъкнем тъмни примери или думи с по-ниски вибрации, но това далеч не значи, че осъждаме, а сме намерили наш начин да обясним онова, което искаме да съобщим.
Е, постепенно ще се освободим от всички ниски състояния на съзнанието, но пос-те-пен-но!
**************
Да не бързаме да осъждаме пишещите и говорещите, а се постараем, да коригираме себе си, чрез онова, което са казали!

Знаете ли, че всички прашинки, видения, хора, животни, светове и антисветове, всъщност сме ние самите, но раздробени на всичко останало, което съществува в нашето съзнание. Това са безкрайно многото наши аспекти на проявление.
Всеки от нас е проекция на останалите и всички останали са наша проекция.
Само от нас зависи как ще възприемаме виденията си извън нас - само от нас.
Може да се радваме, да се смеем, да ругаем, да плачем, да отхвърляме, да се учим или да бягаме и прочие... варианти.
Ние избираме как да слушаме, останалото (което реално е частица от наш аспект), така че да страдаме или да се възползваме от него.
Ако се ядосваме, това не значи, че останалите се ядосват.
Ако се гневим, това е наш си гняв и нас опустошава.
Ако сме неутрални - може да научим нещо, може и да го подминем, като не засягащо ни.
Ако сме свръх емоционални - натоварваме своята енергетика, която има вероятност да даде на късо и от там идват болестите.
Ако сме радостни и в Любовта - ще намерим най-правилния начин да сме наблюдатели, без да ни боли душата.

Ние не сме безгрешни, или поне аз. Въпроса седи в това, да работим върху себе си и да се променяме в Любовта, защото в нас Системата е насадила толкова ограничаващи понятия, че само ако ги знаехме всичките, вероятно ще изгорим от удивление, как живеем с тях.
Постепенно, едно след друго да чистим, докато наистина засияем в пълна Светлина.
Не съм съвършена - знам, но съм се пробудила за това си състояние и работя върху него.
...
Струва ми се, че всеки ако отчете това, вероятно по-бързо ще премине колективният процес на промяната на тази планета, която обитаваме незнайно колко.

Да се научим да приемаме, тези, от които сме се отвърнали!
Да се научим да приемаме присъствието им независимо от нагласата ни спрямо тях.
Да си спомним, че всеки е божествен и в него седи душа, а това дали на нас ни харесва или не, то той си е на точното място и си изпълнява житейските задачи, независимо нашето отношение към него.
Да приемем, неприемливото, без да допускаме вътрешното си психично опустошение, е най-голямото предизвикателство в пътя ни към Светлината и Любовта.

Има израз "политическа кариера".
Също: "професионален политик".
По време на социалистическия строй е имало професия "директор".
Тези социални места се заемат от хора, управляващи човешки съдби, реално, без нито един час да са практикували някаква трудова дейност.
Като на филмова лента пред нас се въртят едни и същи "знаменитости", подбрани, подготвени и обучени да ни манипулират....
Драги, същото се получава за сега и в духовната сфера.
Подготвят се "професионални" "духовни" водачи, които с увереност ни водят към следващите форми на заробване.
Дали ще успеем да ги различим?

Всичко е идеално в отношенията до момента, в който стане въпрос за политика...
Даваме ли си сметка до къде сме пристрастени, че сме готови да водим война до кръв, че и отвъд, с хора, които в друго отношение са със същите, както нашите житейско-човешки преживявания!
Докато съзнанието ни е вързано за разделителните линии на човешки дейности, проектиращи непреодолими бездни, просветлението няма да се появи в същината ни!
Най-странното е, че понякога не се осъзнава политическата пристрастеност, до в момента, в който се заговори за държави, етноси, ляв-десен, изток-запад .... какъв перфектен начин за разделение.
...........................
Но нас ни чакат още по коварни уловки - духовното его!

Старостта е БОЛЕСТ - психично заболяване!
Старостта е привнесено понятие в съзнанието на хората и по този начин те, сами насочват своя път по посока на немощта, болестта, състаряването и смъртта!
Старост може да се избегне, при условие, че хората изключат това понятие от речника си и всички придружаващи го пояснение за периодите на преминаване в живота.
Също: забравят за датите на раждането си и не се стараят да се отнасят към себе си и околните "според възрастта".
Всички житейски празници са маркировка за приключен отрязък от пътя на човека.
Ако хората имат желание да празнуват - има толкова много поводи, които ни предоставят: Слънцето, Луната, сезоните, а съвсем скоро и открития космос!

Какво е необходимо на човека, за да проумее, че парите са една абсурдна измислица - механизъм, мощно средство, за поддържане на властта в живо състояние.
Какво е необходимо на човека, за да проумее, че държавите са изкуствени образувания от хиляди години, за да крепят властта в живо състояние и народите в покорство.
Какво е необходимо на човека, за да проумее, че щом властта спре да съществува, ще отпаднат всички злини на земята!

Не знам каква словесна методология да използвам, че да обясня на хората що е то пари.
Парите не са ценност и никога не са били.
Парите са средство да ви държат в шах постоянно.
Печатницата работи денонощно и пари се печатат на килограм.
Те нямат стойност!...
Парите са средство да се създава илюзия за богатство.
Материално богатство никога не е съществувало и няма да съществува.
Човекът е гост на Земята и като такъв е нужно да се съобразява с нейните условия, а не с измислените човешки, защото никой до ден днешен не се е нахранил с пари, нито със злато.
Целият наш свят се върти около властта, а тя лесно се поддържа чрез механизмите на парите.
Подават по толкова пари на населението, по колкото си искат. Не е до нямане или до имане на финансови средства - те са илюзия!
Но вие стоите със завързани ръце и крака благодарение на парите, защото като ги нямате, не намирате начин да се сдобиете с материални блага, и забравяте, че не парите са създали каквото и да е, а собствените ви ръце с неизменното участие на земните блага.
Парите не определят дали една държава е богата или не е богата.
Когато се събуди човечеството, ще се чуди, как така е вярвало на такава огромна лъжа.

Не отлагайте за после - сега се обичайте!

Чистосърдечно признайте, че виждате, чувате, миришете, опитвате, докосвате и... осмисляте, с вашите си сетива.
Добре - ако осъзнавате, това е чудесно!
Значи СЪС СВОИТЕ СИ СЕТИВА!
Тези сетива са разположени върху вашето си тяло - нали!
ВАШЕТО ТЯЛО!...
ОБИЧАЙТЕ ГИ!
Ако тялото ви го няма, вие няма да доловите нищо от този тримерен свят!
Уважавайте го и не го съдете - вие го създавате такова, каквото е то в този момент.
Ако има нещо, което искате да коригирате по него - направете го с Любов и бъдете търпеливи - тялото е разумно и отзивчиво, когато се отнасяме приятелски с него!

Знаете ли защо живеем в тела?
Защото сме пожелали да изучим света на материята.
Този свят ние наричаме трето измерение.
Телата ни са нещо като скафандър, с който обитаваме спокойно това пространство на ниски вибрации. То е все едно да живеем във водата. Как ще го направим без допълнителна защита? Нужно е да облечем защитен костюм - нали. Същото се отнася и до материалният свят - дадено ни е тяло, с което да го обитаваме.
Тялото се превръща в неразделна част от нашата същност до момента, в който реши душата ни да го изостави. Защото: Тя го създава, като го одухотворява със своята енергия, то се саморазрушава щом го напусне - прекратяват му се жизнените сокове, които е получавало от Нея.

И така, сега разбирате ли колко е свещено вашето тяло. Когато допускате някой да го докосва, това означава, че той докосва душата ви!
Вашето тяло е израз на вашата индивидуализирана душа - пазете го, обичайте го, грижете се за него.
.......................
И никога не забравяйте, че телата на другите хора са святи, както вашето. Те също са създадени от искрата на тяхната душа, която е във и около творението си.

Когато четете даден текст или слушате и гледате видео запис - не бързайте да реагирате с + или - .
Зад думите и образите седи нещо, което ще ви докосне, но далеч не означава, че  ще се случи на секундата (въпреки че интуицията точно това прави, но нашите сетивности все още не са на нейното ниво)
Изчакайте, осмислете, прекарайте през Любовта доловеното и ако то, хармонира с вътрешния свещен ваш аз, едва тогава решете да се възползвате ли или да го отхвърлите!

Сега на този етап щадящо се работи върху ДНК-то на човека.
Премахват се катинарите, които заключваха божествените ни дадености.
Постепенно съзнанието ни започва да се отваря за знания, които по никакъв начин до скоро, не можехме да възприемем.
Ще настъпят състояния, в които никой няма да може повече да ни манипулира.
Важното е да се отдадете на Любовта, за да се осъществи процеса на разкритието за вас и за останалото извън вас.

Има различни видове добрина.
Ще се спра на две от тях.
Добрина, която идва от сърцето
и
Добрина, която идва от егото (от ума)....
- Първата е разширяване на вътрешната Светлина, даряваща радост на другите, чрез Любовта на тази Светлина.
- Втората е продукт на егото - то дава, но се радва само, когато другите го обожествяват.
(и моля, не се отъждествявайте - докато сме в развълнуваното море от ниските вибрации на това измерение, всеки би могъл, да е част от двете)

Ще дойде моментът, щом чуете думата "власт" - понятието за тази дума, ще се отдалечава постепенно от възприятията ви, като заглъхващо ехо в дебрите на архаичността.

Открита на 28 май 2017
Петолъчката
Фигурата на човека вместена в петостен.
От космическа позиция, 5-цата е символ на човечеството.
Към човешката структура са вграждат нови светлинни геометрични форми - сфери, които отвеждат човешкото физическо тяло към възможностите да устои на времето и пространството, преминавайки в цялостта си към вечността.

За голяма част от информацията, която получаваме на този етап, бих казала, че с нас се случва понякога процеса: "ходене по водата, без да се намокрим".
Четем, приплъзваме се върху прочетеното, а то някак оставя празно поле в съзнанието ни - не го усвояваме, не го приемаме.
Но има нещо важно, което да знаем. Това "бяло" поле си запазва структурата и мястото и в момента, когато разширим съзнанието си, "бялото поле", ще започне да се изпълва със смисъл и осъзнаване на вложеното в него знание.

ЛЮБОВ ЗА ТЯЛОТО НИ
Децата докато са малки не осъзнават какво означава милувка, прегръдка, нежно докосване, но с тези действия, те обикновено се успокояват, затихват ако са разплакани, усмихват се, защото енергията на Любовта ги радва.
Всяко дете се отпуска безметежно в любеща прегръдка.
........................
Годините минават, децата порастват и постепенно започват да си набавят тази нежност от други хора. Това обикновено го наричат любов.
Тъжно е да се скараме с човека, който ни е докосвал и приласкавал.
Често се случва, хората да бягат от нежност, защото се страхуват от изоставяне.
.......................
Тялото обаче така е организирано, че се нуждае от любов, от утеха, от грижовност. В тялото винаги седи онова дете, което е готово да разцъфти, щом му се обърне внимание.
......................
Какво бихме могли да направим сами, така че да покажем на тялото си, че е обичано, ценено и за нас безценно?
***
Тялото ни, да, то тялото е свят, който се нуждае от духовна грижа, точно както и психиката ни.
Ние получаваме такива от вън, но някак все не ни е достатъчно. Търсим още утеха, успокояване и насърчение.
Тялото ни като физическо такова се състои (знаете) от над 70/75% вода. Водата е мъдро същество и то знае доста.
Тялото ни също е един огромен електромагнит, който се нуждае от равновесие постоянно. В него има милиарди атоми и клетки със своя уникален разум и работливост, които копнеят за подкрепа и Любов.
Кой може да ги удовлетвори по-добре от нас самите. Ние сме тези, които може да дарим на телата си онази нежност, за която знаем, че се нуждае.
Как?
Има един много лесен начин да покажем на тялото си, че е обичано.
Кръстосайте си ръцете пред гърдите и всяка длан нека обхване срещуположното рамо. Все едно прегръщате тялото си. Залюлейте го мислено и физически. Нежно, внимателно. Поговорете му, така, все едно е малко дете, което се нуждае от утеха. Слейте се мисловно с душата си и го направете - така ще повишите духовните си вибрации и ефекта ще бъде изненадващо голям за вас. Може да му кажете например: "ти си прекрасно тяло, аз те обичам, ти си красиво тяло, аз те подкрепям, ти си уникално тяло, аз бдя над теб, ти си силно тяло, аз те подхранвам, ти си гъвкаво, подвижно и здраво, което си изпълнява перфектно ролята - благодаря ти, мое тяло! Обичам те, мое тяло!"
...........................
След този акт на Любов към своето тяло, вие заедно с него ще се почувствате все едно летите, леки и щастливи.
Просто го правете от време на време, когато се сетите и ще видите, как ще ви се отблагодари вашето тяло.

Избирайте си в какви мигове, от големия космичен миг, да влизате!

Не се плъзгайте по инерция, защото отивате на там, на където ви отвее "вятъра" - обикновено в страданието.

Вие избирате в какво тяло да живеете (болно, здраво, младо, грозно, красиво, пъргаво и пр.), какво, как и с кого да преживеете ситуациите, изобщо, как да проявявате себе си в това измерение.

Отново: не се "пързаляйте" без лична навигация - присъствайте в съзнание и с радост навигирайте живота си, без да очаквате конкретни резултати, защото Вселената е тази, която знае, кое е най-доброто за вас и тя във всички случаи ще ви го достави!

КАТО ДИХАНИЕ...

Включваме хора в живота си, приемаме ги, обичаме ги, понякога стават много, че дори времето ни не стига за всички...

Вдишване, абсорбиране на преживявания, идеи, знания, емоции...

Настъпва умора и започва издишването...

Близките стават все по-малко, приятелите се отдалечават, появява се привидна празнота...

Това е времето, което ни разрешава да навлезем в един нов свят, вътрешния собствен свят и да го изследваме.

Дошли са моментите за проактивност на душата ни, духът ни, умът ни. Допускаме неусетно човешкият ни ум, да се обедини с Божественото Съзнание, които ни разкриват по мъничко от сакралната същност на съзиданието.

Това състояние мнозина го определят като "депресия".

Не, това е "компресиране" на състоянието ни, затихване на видимите външни функции и отдаване на вътрешното изучаване.

И... диханието продължава своята цикличност.

Казват, че на този етап на планетата ни има около 300 000 човека, които са готови да преминат към пето измерение.
Според мен, това е твърде малко. Реших, че има някаква грешка.
Но дали наистина има грешка?

Хората са като радиоприемници - имат си копчета и според желания канал, се задейства съответното копче.

До сега сме били на канал "материя"! Опитахме да разкрием всичко за материята, но не успяхме. Разбрахме, че тя е продължение на, (зависима от) един друг канал, който прави така, че материалното да съществува.

Сега хората натискат друго копче на своя радиоприемник - копчето, което ще ги насочи към опознаване на духовната част от материята, което пък от своя страна ще успее да ги обедини в общото поле на съзнанието.

Може да ви се стори ужасно, невъзможно и налудничаво, това което ще напиша, но е истина!

Всичко, на което са ни учили през изминалите векове, всичко, което сме считали за правилно е опорочено и изкривено от тези, които са насочвали живота ни в този свят.

Подгответе се за кардинални промени и се настройте да ги осъществите - само така ще се отърсим от капана на робството, в което са ни впримчили манипулаторите ни.

Вкарали са в нас програми, които ни принуждават сами да се контролираме и дебнем един друг (изключенията - ако има такива, моля да не се взимат в предвид). Ние служим несъзнателно на тъмните сили и за съжаление с това се гордеем.

Не очаквам нищо!

Онова, което ми е нужно за в момента, е налице!

Всяко То, се появява, когато съм готова за него!

Себеотдаването към близките (дете-родител) - любов или задължение!

Как ще го наречем: мисия, дълг, порочен кръг или по някакъв друг начин?

Родителите отглеждат децата си с вярата, че ще порастат един ден и ще тръгнат сами по своя път.

Децата, обаче, често са отчаяни, когато се налага да гледат родителите си, защото не виждат подобрение, а влошаване в здравето им. Родителите не растат - от тях не се очаква да се изправят самостоятелно на крака, а напротив - все повече разчитат на помощ и гледане, което може да продължи дълги години.

Случва се, децата да станат заложници на родителите си и да се наложи буквално да живеят техния живот, изоставяйки своя.

Това е положението в трето измерение - раждане, растеж, младост, средна възраст и от там стареене, болести, трудно движение и очакване помощ от някой.

Навсякъде чета, че родителя няма право да очаква нищо от детето си, а всъщност реалността е коренно различна.

Какво мислите по този въпрос?

........................................................................................

Пиша този пост с уговорката, че има различни съдби, изключения и ситуации. Не упреквам, не определям, не поощрявам - това са фактите с всички нас, поне в частта, докато станем самостоятелни.

Най-важното, най-същественото на този етап от нашето проявление е, да прочистим умовете си от шлаката на тримерния свят и да изпълним съзнанието си с Любов!

Да мислим чрез Любовта!

Да говорим чрез Любовта!

Да действаме чрез Любовта!

Закон за Свободната Воля...

Знаете ли какво означава "Закон за Свободната Воля"?

Ние обитаваме вселена, в която цари този закон за свободната воля?

И знаете ли, който наруши този Закон, какво се случва с него?

Ще кажа!

Този, който наруши Закона за Свободната Воля, влиза в кармична зависимост и скача в тъй наречената Самсара (кръга на преражданията).

Докато не изкупи дългът си за насилието, което е осъществил към "нещото", то той ще продължава да се върти в самсара.

Ние хората някога сме допуснали да забравим за този закон и съответно сме влезли в самсара.

Сега тази карма е изчистена от Светлината и хората, които искат да преминат на по-високо ниво, в никакъв случай не бива да нарушават този Закон, по простата причина, че отново и отново ще навлизат в самсара за да изчистват кармичните си възли.

ВИЖДАТЕ ЛИ?...

За да ни е лесно да осъзнаем това, което ще напиша, първо си представете нашия свят, нашата планета намалена до размерите на една училищна сграда. След това "вижте" всички хора в тази сграда, мънички като мравки, така че да се поберат всички. В тази сграда ние живеем!

Сега си представете или по скоро вижте колко място има извън тази сграда, ала хората не могат да излязат от нея защото:

- първо си мислят, че ако излязат извън сградата ще умрат, защото навън няма кислород, няма вода, няма почва на която да стъпят.

- второ, ако някой осъзнае, че първото не е истина - има специални механизми, чрез които го правят за присмех, подложен е на психичен тормоз или в най-добрия случай се "самообесва".

- трето, някой държи мравките в сградата в постоянно сънно състояние, упоени чрез различни методи и средства, защото тези хора са му нужни - те произвеждат нещо, за което мравешките умове дори нямат представа, че го правят.

.................

А сега вижте себе си в тази сграда, своя живот, близките ви, приятелите ви, управляващите, болниците, пътищата, автомобилите, ваксините, безсмислието на обучението, държавите със своите граници и как затова, че сте се родили и се опитвате да живеете, постоянно е нужно да плащате с пари, които ви дават и вие не знаете кой има право да ги печата и какви са причините за това.

Вижте семейството си, в което сте влезли и понякога не можете да се понасяте, защото усещате, че някъде има свобода, но сте затворени в мъничката клетка, от която зависите. Вижте работното си място - вас ви наемат като работник и вие наместо роб се наричате работещ.

Вижте как остарявате, защото в тази сграда никой не ви пуска жизнена енергия и не разрешава дори да си спомните, че смъртта е илюзия и вие сте безсмъртни.

Помиришете спарения въздух, опитайте отровената вода, хапнете от изкуствената храна и проверете какво знаят хората в тази сграда, как го правят и каква е онази сила, която ги държи залепени с невидими нишки на отровен паяк.

.................

Видяхте ли?

....................

Сега искам да ви кажа, че ако пожелаете да излезете от тази сграда има само един единствен начин, независимо какво ви се случва и какво преживявате.

Този начин е да вкарате Любовта в малките си мравчени сърчица и да започнете да я проявявате във вас. Постепенно отровеното ви тяло ще се изчисти и ще започне да свети.

А засвети ли, тази светлина от само себе си ще започне да чисти околното пространство и вие неминуемо ще осъзнаете, че сте в малката сграда и тогава.... ще насочите силата си към стените на тази сграда и ще ги разрушите със светлината си от Любов.

.........................

А сега вече може да видите света извън сградата!

Какъв простор!

Каква свобода!

Какви неограничени възможности!

Живота е безкраен и самоподдържащ се!

Запознавате се или си спомняте, съществуването на своите космични приятели, които не е задължително да приличат на вас.

Тук вие сте млади, красиви, здрави и щастливи!

И.... виждате безкрайността, която имате възможност съзнателно да изследвате, без някой да ви отнема спомените от паметта .

Вие знаете Силата си!

Вие сте Творци, а не роби!

Вие сте Вечни, Величествени и Можещи!

............................

А сега не забравяйте, че сте в малката "училищна сграда", където ще вземете решение, да останете ли в нея или да я разрушите.

Всеки от нас е самостоятелна вселена, свят - проявление с всичко заобикалящо го!

Всеки!

Това означава, че има милиарди вселени тук на земята?

Да, има!

А защо контактуваме помежду си? Как става това?

Ето това вече е споразумение на душите във висшите светове - създали колективно споразумение за проявата ни в общото пространство, наречено Земя.

И?

Да вземем например мен (това означава - всеки от вас), аз живея в моя свят, където има всичко и всеки от вас присъства. Но това всичко, с всичко в него, го проявявам с моето съзнание, според нуждите на душата ми, според това, как управлявам съзнанието си и какво точно искам да осъзная на нивото от този свят и го преживявям по изключително свой уникален начин, неповторим и непринтиращ се от който и да е от вас.

От вас взимам онзи аспект, който ми е необходим, който е нужен на душата ми, за да се създадат ситуации, от които мога да се възплозвам.

В тези ситуации участвате и вие, но вие взимате онова от тях, което на вас ви е необходимо и ги преживявате по съвършено различен начин - просто защото сте отделно обособени вселени.

Разбираме ли величието на човека? Разбираме ли уникалността на душата му? Осъзнаваме ли вечността, от която сме неразделна частица?

Удоволствие е, ако някой зададе въпрос и му се отговори разбираемо, а на края каже: "аз това го знам, но обясни ми за еди кое си"
Просто, ангелче!
..............
Хора, добре е да благодарим за знанията, които получаваме, така ще ни се множат - иначе се връщат, от където са дошли!

Ако впрегнем каруцата пред коня, какъв ли ще е резултата?

По въпросите ще ни разберат, какъв багаж от знания носим в себе си!

Невъзможно е да стъпим на петото стъпало, ако не сме преодолели предните четири!

Няма как да усвоим висшата математика, ако не сме запознати с основните свойства на числата!

Към всички!

Драги събудени и осъзнаващи се, докато вървите с малко по-големи крачки от другите наши близки, вие увличате след себе си последователи. Случва се бройката им да се увеличи много.

Призовавам ви, да осъзнаете, че в тези случаи носите на гърба си огромна отговорност към себе си и следващите ви, защото ви вярват и често копират вашият модел.

Не се самозабравяйте, не се увличайте, не си мислете, че сте надраснали Божественото Съзнание и сте всезнаещи!

Вие също учите и вървите по безкрайния Път.

Знайте, че няма крайна дестинация, а само вечен Път.

Всички ние сме в Единното и затова може само да се подкрепяме, излъчвайки навътре и навън Любов, но в никакъв случай не бива да се самозабравяме, че сме с крачка напред, защото в Мирозданието няма "напред" и "назад" - всичко е тук и това, което излъчваме ни се връща обратно с пълни шепи.

Много майки и бащи искат да вземат децата със себе си, като ги "прехвърлят" в по-високите вибрации, но това им желание явно вреди и на двете страни - от една страна е снижаване вибрациите на родителите, а от друга, е насилие над волята на децата.

Понякога се чудя, до кога ще си въобразяваме, че може да носим в ръцете си душите на близките си и да ги управляваме или манипулираме.

Мисля, че сме като залепнали в това измерение и пускаме пипалата си към всичко, което обичаме и някак несъзнателно го обсебваме.

За лечителите!

Вътрешната "територия" на ДНК и успоредните реалности са едно и също.

Ако успеете да спомогнете, за пренастройването клетъчното съзнание на заболелия в правилната реалност, то той ще бъде излекуван!

Знаете ли колко е лесно да нараним умишлено?

На това са ни учили хиляди години!

Знаете ли, че всеки от вас е бил жертва и напълно възможно е, отново да стане, поради ниските енергии на трето измерение!

Знаете ли, че отмъщението не е нищо друго освен здрава брънка в синджира на злото!

Прекъсвайте, унищожавайте брънките на този синджир, който ни е опасал и ни е пристегнал до там, че да не осъзнаваме положението, в което сме вкарани.

Разхлабвайте и „разтопявайте” синджирите около себе си, като посявате Любов върху всяка почва - кал, камъни, поляни, баири, пустини, тръни и кишавица.

Постепенно пространството на Светлина и Любов около вас ще се разширява и ще се слива с това на другите любовни пространства, създадени от останалите.

Няма да забележите дори, че при тези условия, ще дойде момента в живота ни, когато няма да има нищо друго освен Любов, Радост и Хармонични отношения.

Просто започнете от себе си с Любов и се стремете към другите с Любов – неизбежно ще се пресрещнем в благостта ѝ, превърнали се в уникални космически творци!

Всичко в световете е програмирано и готово инсталирано. От съзнанието зависи, коя програма ще включи в действие!

Все повече от вас започват да усещат движещи се енргии в тялото си.

За тези, които са стигнали до това положение - не се плашете, а намерете начин да успокоявате енергиите чрез дишането си или просто отворете уста и издишайте.

Това обикновенто се получава когато легнете вечер да спите, а понякога и през ноща.

Какво е това "разхождане" из тялото?

Събужда се клетъчната ви памет! А всяко пробуждане е придружено с усещане, къде по-леко, къде по-силно.

Вашата ДНК се преустройва така, че да започне да ви служи чрез личното ви осъзнаване.

Разбира се, пътя е дълъг, но е път, където връщане назад няма.

Не реагирам, когато се чувствам наранена - защото става твърде мътно в мен и около мен. Въздържам се! Казано е: "брой до десет", "дишай дълбоко" и след това говори или действай.

Не!

Нужно е понякога ден, два, че и повече, докато ми "просветне" причината за УРОКА!

Не реагирам, освен да се усмихвам и благославям - това поне го мога.

След време, щом си възвърна яснотата, благодаря за най-мъдрото, което съм предприела в "критичния" момент - да удържа напора на емоцията. 

Хубаво е от време на време да се заземяваме, защото или ще излетим от телата си, или те, ще се пръснат от неусетно натрупаното его.

Към тези, които се чувстват странно.
Създайте в себе си търпение и воля да устоите на това състояние на тялото и духа. Временно е!
Скоро ще се чувствате в "безтегловност", което ще ви притеснява. Временно е!
На където и да се обърнете ще има много светлина и краен мрак. Временно е!
Поляризацията се размива и това е напрягащо. Временно е!
Ще настъпят официални откровения от управляващите, които ще ви разгневят. Временно е!
Ще настъпи разведряване и мир. За постоянно е!

В нашият тремерен свят, единственото реално нещо е закона за Относителността!

За доброто е казано всичко - остава да го осъществим чрез делата си.

Ако мълчиш, това не означава, че си в тишината.
В тишината можем да влезем само ако всичко в нас е тихо, спокойно и в равновесие.
Тишината е като тъмнината - там се открива онова, което с думи и очи е недостижимо.

Разбрахте ли, не чакайте някой да ви свърже с духовните светове, с Божествената Енергия, защото такива посредници не съществуват.
Вие и само вие сте в състояние да направите пряката връзка и да се възползвате от това!

Какво мисля по отношение на "безусловната" Любов:
Считам, че за да се прояви Безусловна Любов са нужни съответните условия.
Няма, не е възможно да произвеждаме Безусловна Любов във свят с ниски вибрации. Този свят е нашия свят и изцяло липсват условия за проява на подобна Любов от страна на хората.
Ние сме се капсулирали в матрица и докато я считаме за съществена на "същественото" в живота ни, не бихме могли да се отделим от Условна Любов.
Ако евентуално проявим Безусловна Любов към неправилния човек, има вероятност (или направо ще стане) - ние да умрем на часа. Ако не се отдръпнем, ако не предотвратим удара на кинжала, то той ще навлезе в тялото ни и ще ни ликвидира, независимо, че се отнасяме (проявяваме) към него Безусловна Любов.
Та нали става въпрос за Безусловна Любов към онази част от Живота ни, която е тъмна, страшна, смъртоносна, зла и неприятна.
Е, какво да правим в това измерение с нашата Безусловна Любов, освен да отлетим по живо, по здраво в небесата.
Затова първо трябва да създадем условия за Безусловна Любов тук на Земята, за да я проявяваме, тоест да построим, да създадем Божието Царство сред нас, за да проявим тази Любов.
Лесно се обича Безусловно от Небесата, но я да видим как ще е тук на Земята?
Колкото до даване, даряване, опрощение и там подобни дребни действия - мисля, че вече доста хора са "заразени" с това, но Божественото действие е нещо мно-о-о-о-ого повече.
Значи има още много да се потрудим, докато реализираме Безусловната Любов на дела, а не само да говорим, да говорим, да говорим...

Към всички!
Драги събудени и осъзнаващи се, докато вървите с малко по-големи крачки от другите наши близки, вие увличате след себе си последователи. Случва се бройката им да се увеличи много.
Призовавам ви, да осъзнаете, че в тези случаи носите на гърба си огромна отговорност към себе си и следващите ви, защото ви вярват и често копират вашият модел.
Не се самозабравяйте, не се увличайте, не си мислете, че сте надраснали Божественото Съзнание и сте всезнаещи!
Вие също учите и вървите по безкрайния Път.
Знайте, че няма крайна дестинация, а само вечен Път.
Всички ние сме в Единното и затова може само да се подкрепяме, излъчвайки навътре и навън Любов, но в никакъв случай не бива да се самозабравяме, че сме с крачка напред, защото в Мирозданието няма "напред" и "назад" - всичко е тук и това, което излъчваме ни се връща обратно с пълни шепи.

Много майки и бащи искат да вземат децата със себе си, като ги "прехвърлят" в по-високите вибрации, но това им желание явно вреди и на двете страни - от една страна е снижаване вибрациите на родителите, а от друга, е насилие над волята на децата.

Понякога се чудя, до кога ще си въобразяваме, че може да носим в ръцете си душите на близките си и да ги управляваме или манипулираме.

Мисля, че сме като залепнали в това измерение и пускаме пипалата си към всичко, което обичаме и някак несъзнателно го обсебваме.

За лечителите!

Вътрешната "територия" на ДНК и успоредните реалности са едно и също.

Ако успеете да спомогнете, за пренастройването клетъчното съзнание на заболелия в правилната реалност, то той ще бъде излекуван!

Знаете ли колко е лесно да нараним умишлено?

На това са ни учили хиляди години!

Знаете ли, че всеки от вас е бил жертва и напълно възможно е, отново да стане, поради ниските енергии на трето измерение!

Знаете ли, че отмъщението не е нищо друго освен здрава брънка в синджира на злото!

Прекъсвайте, унищожавайте брънките на този синджир, който ни е опасал и ни е пристегнал до там, че да не осъзнаваме положението, в което сме вкарани.

Разхлабвайте и „разтопявайте” синджирите около себе си, като посявате Любов върху всяка почва - кал, камъни, поляни, баири, пустини, тръни и кишавица.

Постепенно пространството на Светлина и Любов около вас ще се разширява и ще се слива с това на другите любовни пространства, създадени от останалите.

Няма да забележите дори, че при тези условия, ще дойде момента в живота ни, когато няма да има нищо друго освен Любов, Радост и Хармонични отношения.

Просто започнете от себе си с Любов и се стремете към другите с Любов – неизбежно ще се пресрещнем в благостта ѝ, превърнали се в уникални космически творци!

Хубаво е от време на време да се заземяваме, защото или ще излетим от телата си, или те, ще се пръснат от неусетно натрупаното его.

Към тези, които се чувстват странно.
Създайте в себе си търпение и воля да устоите на това състояние на тялото и духа. Временно е!
Скоро ще се чувствате в "безтегловност", което ще ви притеснява. Временно е!
На където и да се обърнете ще има много светлина и краен мрак. Временно е!
Поляризацията се размива и това е напрягащо. Временно е!
Ще настъпят официални откровения от управляващите, които ще ви разгневят. Времнно е!
Ще настъпи разведряване и мир. За постоянно е!

Клишета
Клишето е нещо заучено, наизустено и лъснато от употреба.
Клишето не носи мъдрост на мъдрия, а предиздиква усмивка.
Клишето е перфектното средство за затъпяване.
Клишето може да бъде полезно само ако се осмисли и препокрие със собствено разсъждение. ...
Клиширани хора напоследък в изобилие и това мен, лично ме притеснява.

Златото!

Знаете, че златото е метал, елемент, като всяко друго нещо на планетата ни! Знаете, разбира се!

Хората са тези, които са му дали висока стойност - устойностили го с цел: да бъде символ на богатството.

Само че искам да ви кажа нещо, което вероятно ще произведе доста вътрешна и външна полемика.

Златото е в изобилие на нашата планета - но този факт се укрива - умишлено и целенасочено.

Златото е като желязната руда, например, но има свойството на ковкост и не полепва по него патина, както по бакъра (мед) примерно - лесно се правят от него украшения и покрития за различни неща.

Златото си има свойства (от гледна точка на окултното) и те започват от минуса (дълбоко в минуса) преминават през неутралната нула и отиват в плюса (докъдето ви се развихри фантазията).

Защо са го направили (тези, които са взели това решение)?

Има основателна и крайно елементарна причина.

Материализирана е идеята, сред човечеството за финансовата система - парите.

Но сами по себе си парите ще висят в пространството като плашило, чучело и няма да всяват респект, уважение, страх и желание за притежание ако нямат основателно препокриване на този паричен еквивалент.

Както описах по-горе, златото е компактен метал - твърде удобен за употреба и така е взето решение, то да стане център, към който да се въртят и устойностяват въздушните измишльотини, тоест парите.

Ние знаем добре от надписа над Народното Събрание - "обединението прави силата". Ами разбирате ли колко е елементарно - обединение на метал с нещо, което е виртуално, символично, наречено пари. Каква сила само е произвело толкова много, много векове. Да не говорим и в настоящия момент, как хората са се хванали за "паричния въздух" и го боготворят. В съзнанието им е вкарано усещането за сигурност и добруване. И то обединение от само две неща, едното от които е нереално.

Дали обаче е така, питам аз?

Златото ли се яде или картофа?

Като си отговорим на този въпрос, неминуемо ще разберем кой е полезен за Живота на тази планета - този, който произвежда картофите(?) или този, който държи банките!