Идват моменти, в които човек се чувства уморен. Умората е тежко бреме на духа и тялото.
Физически уморения човек, не е в състояние да мисли разумно - той иска да спи.
До сега човечеството беше уморено - то спеше!
Мнозина осъзнават, безсмислието от забързаното ежедневие - скачайки от една работа в друга.
Масовото съзнание започва да се променя, спрямо наложените норми на битуване.
Истината, че благоденствието се постига с помощта на духовните знания, си пробива път за човешкото осъзнаване.
.......................
Допълвам:
Не говоря за РАБОТА - защото работата е заложена като естествен процес в съществуването на всяко индивидуализирано същество!
Ясно съм казала - УМОРА!
Когато работим и сме щастливи, радостни, творящи - това е нормално и нужно!
Когато надхвърляме възможностите си, това е препъни камък към духовният ни възход, дълъг живот и осигуряване щастливи мигове за взаимодействие с обичаните хора.
Трудът да бъде радост, а не заробване!