Не се чувствам добре - изпитвам душевна болка, много болка.
Колкото повече наближава обяд, толкова повече душици "чувам" да стенат.
"Виждам" ги как витаят около къщите, около трапезите, над масите и наблюдават закланите си телца, как "апетитно" се приготвят и сервират за храна на хората.
Летят душите на агънца, овце, ярета, овни и други копитни, около горещите фурни и наблюдават телата си.
Колко жертви, колко кръв е пролята в името на Св. Георги!
Кой направи така, че хората да благоговеят пред агнешките трупове на трапезата си?
Кой преобърна съзнанието на хората, да бъдат неадекватни към живота на животните?
Нищо! И днешния ден ще мине!
Стенанията ще утихнат, стомасите ще са пълни, домакините доволни, че трапезите са препълнени с мъртво изпечено месо...
Така живеем ние хората все още!
.................
Не ви упреквам - аз също приготвям парче агнешко за майка ми и наистина страдам. Просто описах онова, което долавям с вътрешните си сетива.