ВИЖДАТЕ ЛИ?...

За да ни е лесно да осъзнаем това, което ще напиша, първо си представете нашия свят, нашата планета намалена до размерите на една училищна сграда. След това "вижте" всички хора в тази сграда, мънички като мравки, така че да се поберат всички. В тази сграда ние живеем!

Сега си представете или по скоро вижте колко място има извън тази сграда, ала хората не могат да излязат от нея защото:

- първо си мислят, че ако излязат извън сградата ще умрат, защото навън няма кислород, няма вода, няма почва на която да стъпят.

- второ, ако някой осъзнае, че първото не е истина - има специални механизми, чрез които го правят за присмех, подложен е на психичен тормоз или в най-добрия случай се "самообесва".

- трето, някой държи мравките в сградата в постоянно сънно състояние, упоени чрез различни методи и средства, защото тези хора са му нужни - те произвеждат нещо, за което мравешките умове дори нямат представа, че го правят.

.................

А сега вижте себе си в тази сграда, своя живот, близките ви, приятелите ви, управляващите, болниците, пътищата, автомобилите, ваксините, безсмислието на обучението, държавите със своите граници и как затова, че сте се родили и се опитвате да живеете, постоянно е нужно да плащате с пари, които ви дават и вие не знаете кой има право да ги печата и какви са причините за това.

Вижте семейството си, в което сте влезли и понякога не можете да се понасяте, защото усещате, че някъде има свобода, но сте затворени в мъничката клетка, от която зависите. Вижте работното си място - вас ви наемат като работник и вие наместо роб се наричате работещ.

Вижте как остарявате, защото в тази сграда никой не ви пуска жизнена енергия и не разрешава дори да си спомните, че смъртта е илюзия и вие сте безсмъртни.

Помиришете спарения въздух, опитайте отровената вода, хапнете от изкуствената храна и проверете какво знаят хората в тази сграда, как го правят и каква е онази сила, която ги държи залепени с невидими нишки на отровен паяк.

.................

Видяхте ли?

....................

Сега искам да ви кажа, че ако пожелаете да излезете от тази сграда има само един единствен начин, независимо какво ви се случва и какво преживявате.

Този начин е да вкарате Любовта в малките си мравчени сърчица и да започнете да я проявявате във вас. Постепенно отровеното ви тяло ще се изчисти и ще започне да свети.

А засвети ли, тази светлина от само себе си ще започне да чисти околното пространство и вие неминуемо ще осъзнаете, че сте в малката сграда и тогава.... ще насочите силата си към стените на тази сграда и ще ги разрушите със светлината си от Любов.

.........................

А сега вече може да видите света извън сградата!

Какъв простор!

Каква свобода!

Какви неограничени възможности!

Живота е безкраен и самоподдържащ се!

Запознавате се или си спомняте, съществуването на своите космични приятели, които не е задължително да приличат на вас.

Тук вие сте млади, красиви, здрави и щастливи!

И.... виждате безкрайността, която имате възможност съзнателно да изследвате, без някой да ви отнема спомените от паметта .

Вие знаете Силата си!

Вие сте Творци, а не роби!

Вие сте Вечни, Величествени и Можещи!

............................

А сега не забравяйте, че сте в малката "училищна сграда", където ще вземете решение, да останете ли в нея или да я разрушите.