Всичко е идеално в отношенията до момента, в който стане въпрос за политика...
Даваме ли си сметка до къде сме пристрастени, че сме готови да водим война до кръв, че и отвъд, с хора, които в друго отношение са със същите, както нашите житейско-човешки преживявания!
Докато съзнанието ни е вързано за разделителните линии на човешки дейности, проектиращи непреодолими бездни, просветлението няма да се появи в същината ни!
Най-странното е, че понякога не се осъзнава политическата пристрастеност, до в момента, в който се заговори за държави, етноси, ляв-десен, изток-запад .... какъв перфектен начин за разделение.
...........................
Но нас ни чакат още по коварни уловки - духовното его!