Не реагирам, когато се чувствам наранена - защото става твърде мътно в мен и около мен. Въздържам се! Казано е: "брой до десет", "дишай дълбоко" и след това говори или действай.

Не!

Нужно е понякога ден, два, че и повече, докато ми "просветне" причината за УРОКА!

Не реагирам, освен да се усмихвам и благославям - това поне го мога.

След време, щом си възвърна яснотата, благодаря за най-мъдрото, което съм предприела в "критичния" момент - да удържа напора на емоцията.