4 часа · 

Гледам домът си - много неща за ремонт. Има и части от него, които са ремонтирани вече и ми харесват.
Мисля си, как ще успея сама с това изкуство строеж, интериор, пространствено решение, изправяне на стени, боядисване и разни такива: от вътре в жилището до вън в градината. Искам например красиви навеси, зелена трева, удобни места за сядане, приятна прохлада и чист въздух, жива вода, да има слънце, но да не ми гори кожата.
Чудя се как ще се справя в пето измерение с тези неща, като съм пълен невежа, а и не съм била строителен инженер или поне строител практик.
Е, разбира се идват ми и други мисли с въпросителни за пътуване, приятели, общество, организация на живот.
Та аз не съм специалист по всичко, а в новите условия живота ми ще зависи от моята мисъл и намерение. Ох, казвам си, явно ще е много по неугледно от колкото сега в този вид, което е!

Да! Такива мисли до сега ме притесняваха!

Проумях, че съм потъвала в излишна тревога.
Онова, което ми предстои, а и на всички вас, преминали в по-горните нива на вибрации, е изключително добре организирано от Твореца.
Добих ясна представа, че тук харесвам само, което човека е направил с ръцете си и с човешкият си ум, просто защото друго не ми е предоставено.
Но щом се освободи съзнанието ми от досегашното ограничение, ще имам възможност да проявявам чрез мисълта си неимоверно многото, тоест безкрайно многото варианти, за каквото и да помечтая.
Аз ще избера точно кое ми харесва и него ще фиксирам в моя свят. А когато реша, мога автоматично да го подменя с друга версия. Не е нужно да бъркам цимент, пясък и чакъл сама, че да създам бетон! Там има готов бетон, ако искам да го ползвам, Има го и то в комбинации и вариации до такава прецизност, за която и най-напредналата технология сега не би могла да създаде.
Всичко "там" вече е създадено, всичко съществува, от техническото изпълнение до крайния продукт.
Според разбирането и приемането ще избирам кое точно ме удовлетворява, за да го проявя.

Как така стават тези неща, та нали ние тук ПРАВИМ нещата за да станат? Започваме от идеята, минаваме през обмислянето, писане, чертежи, рояк от изпълнители и допълнителни корекции, докато се получи краен продукт!
Да, така е тук! Всъщност затова сме тук, за да проследим, за да изучим и преживеем, процеса на създаване от А до Я.
В този балон дори нямаме и най-малка представа, че всичко това, Твореца го е създал и е на разположение, стига да го пожелаем.

И така, щом стане по-гъвкаво съзнанието ни, щом се научим да вибрираме на съответната честота на онова, което желаем да видим, проявим, то автоматично се появява. Не е ли чудо? Чудо е за нас, защото тук робски сме се трудили за всяка тухла, дръвче, плод, болт, гайка или асфалтиран път, а и за отношения.
Този труден свят, в който живеем, приключва вече. Преживяхме в много проявления процесите на създаване. Видяхме, трудихме се, страдахме и се радвахме. Но никога не успяхме да стигнем по-далеч от човешките си умове, защото ги бяхме отделили от Божествения Ум.
Колкото и да се напъвахме, бяхме с лимитирани възможности и повече от определени комбинации не бе възможно да получим. Да, имаше алхимици, а и сега ги има, но и те стигат до задънена улица в даден момент.

Сега вече нямам притеснения за моето бъдещо съществуване в новите светове, защото няма да се нуждая от нищо, освен от моето намерение и мисъл, подкрепени с много Любов от Всемирното Проявление.