Приказката

Ще разкажа една история, която знаете, но аз ще я поставя в рамките на тази приказка. Да, една наистина дълга история, случила се преди много, много години, но историята постоянно пътува през времето, затова, ще трябва да създадем заедно, нейното продължение и щастлив край.

********

Историята в приказката е от преди две хиляди години, за един юдейски син на име Исус - родил се и живял в Палестина. В онези древни времена, с него се случили невероятни чудеса.

Растял малкия Исус непокорен и своенравен в дома на майка си, заедно с братята и сестрите си. Скитал в околностите на селото, мързелувал, не помагал в домашната работа, дори не се вслушвал в религиозните наставления. Изнизали се детските години и станал силен, красив и с твърде гъвкав ум, мъж. Продължавал той, да води безгрижен живот. Нехаел относно труда, ала  щом се нуждаел от пари, отивал да работи на лозята за ден два, и след това се отдавал на веселие с приятели и жени.

Но характера на Исус имал и друга страна. Той бил жалостив, обичал хората, особено милеел за бедните. Сърцето му се натъжавало, защото  разбирал, че поради безсмислено ограничаващите наставления на юдейските свещеници, те страдали още повече. С всяка следваща година от неговия живот, ставал по-тъжен заради трудния живот на народа и дълбоко в себе си мечтаел да му помогне по някакъв начин.

Когато достигнал Исус трийсете години, решил да отиде до реката  Йордан, за да го кръсти в нейните води, свят човек, тъй като чул хората, да  говорят добри думи за него. Решил и го направил.

Тръгнал той към мястото, накъдето отивали  и други желаещи да бъдат кръстени. Докато вървял за натам, си представял промените, които ще направи със себе си и щом се завърне обратно у дома, с трудолюбие и любезно отношение ще възхити братята, сестрите, а най-вече майка си.

********

 В онзи ден, слънцето греело, нито едно листо не трепвало от ветреца, водите на реката спокойно течели, когато Исус навлязъл в тях. Там в реката се случило нещо, за което щяло да  се говори по цялата земя хиляди години.

Точно тогава започнали чудните приключения на Исус. От характера на безгрижния мъж не останало нищо. Той се превръщал в дарител на Светлина, насред водите на река Йордан.

Докато Йоан Кръстил го обливал с вода, в съзнанието на Исус се зараждало ново състояние. Замаяното му съзнание от чудни видения го извело от водите на реката и го повело по незнайни пътеки, докато накрая спрял в сърцето на пустинята. Шест седмици, Исус бил сред пустошта без храна, постеля и завивка. Пред него се разкривала нова истина за хората, за тяхното битие, за планетата и всички нейни обитатели, за цялото Творение, което наричали Бог и неговата необятност от възможности.

Ден след ден, четиридесет  дни и нощи, Исус „виждал” и осъзнавал открилите му се истини за структурата на видимото и невидимото, как функционира и как да се взаимодейства с него. 

Много неща разбрал там - успял да осмисли вечността и непроменимостта на законите, крепящи съществуването на  Мирозданието.

 В онези моменти на трансцедентални възприятия протичал процес, превръщайки го в просветен  изразител на духовния свят. 

 Открил  най-дълбоко пазената тайна на света. Открил и причината! 

Тъй като "видял", че в  духовните нива всичко се появявало с бързината на мисълта,  разбрал, че душите се спускат в материята с намерението, да проследят процесите на сътворението от различни перспективи и така открил  смисъла на времето и пространството. 

 Открил, че душите на хората идват в нашия свят, за да го изучат с радост и да живеят в постоянна радост, защото без радостта, ще прекъснат връзката със Силата, която ги е създала. 

Преобразения в пустинята Исус в Христос, нарекъл  тази Сила - "Отец", осъзнавайки, че е Творец на всичко и Е всичко. Така разбрал, че вси-и-и-ичко произлиза от енергията на  съзнанието, защото Родителя е СЪЗНАНИЕ.

Христос виждал цялостната картина на Творението. 

 Осъзнавайки посланието е пренебрегнал посланика. 

 Разбрал, че всичко, което наричаме изкуство, е процес на творение, което не е нито добро, нито зло, а е такова, както е оцветено чрез човешките възприятия.

Велик момент в помощ на човечеството бил създаден сред пустинята на Палестина в онези времена, когато един човек - родил  се като Исус, придобил трансцедентално съзнание на Христос.

И приказката продължава да твори своята история.

Христос  взел решение, да предаде всичкото знание на хората, защото наистина ги  обичал с чистотата на любовта на неговия „Отец”.

Три поредни години, той изцяло отдавал себе си на народа си, с искреното намерение да помогне. Ала един единствен  човек, дали е в състояние на подобен подвиг?!

Едната сила от дуалността е надделяла и в крайна сметка, Христос, уморен  от закостенялостта на вековните  еврейски порядки, се оттеглил от тялото си и поел по пътя на духовните светове.

Но не е било лесно да се забравят думите му, че наистина е възможно, хората да са щастливи и освободени от собственото си иго - егото, делата му на лечител и извън човешките му способности. Поради тази причина, управляващите по онова време създали религия, носеща неговото име – Християнска, като успели чрез нея, с изопачена истина, догми и постулати, да принудят хората, да забравят за истинското учение на Христос.

 Минавали години, столетия и хилядолетия, а хората постоянно се препъвали в схоластиката на религията и лицата, превърнали я в средство на власт. Християнството се разпространило навред по земята, но човека не виждал СВЕТЛИНАТА, за която говорил някога Христос.

Точно тук, точно аз и ти, драги читателю, сме част от един също древен народ, като сме забравили своята сила, и се намираме  в същото онова окаяно състояние, в което са били древните евреи.

********

И както във всяка приказка, героят винаги се завръща, за да подаде ръка за помощ, така и Христос сега е сред нас чрез своите Писма.

Отново се леят думите му от Писмата, които ни е изпратил. И всички докоснали се до тяхната космична светлина, ще я предават на останалите, докато възцари пълно благоденствие и радост сред народите на земята.