А сега за онази мощ, която притежаваме в себе си, но все още не я проумяваме.
Вчера след обяд, беше някъде около 17.30 часа, след поредното почистване на снега, измръзнала и същевременно потна от работата, застанах на терасата, привлечена от огненото Слънце.
Слънцето беше на около копраля, че и две от хоризонта и буквално беше огнено червено.
Застанах така, че да го виждам между клоните на дървета и се загледах в него. То гореше в кърваво червени багри, които буквално се "изплискваха" извън него.
Отворих широко очи и се вторачих в огнената колесница.
Беше студено, но студ не усещах.
Бях почти с мокри чорапи, но мокрота не усещах.
Слънцето страдаше! Слънцето бушуваше! Слънцето негодуваше от нещо!
Промених съзнанието си в този момент и му заговорих:
- Спокойно, спокойно, спокойно - всичко е наред, всичко е наред, всичко е наред - спокойно, спооокойййноо, спокоййноо.
В този момент то започна да се успокоява - прибра кървавите лезии, като постепенно сменяше цвета си. Продължавах да повтарам:
- Всичко е наред, спокойно, спокойно - все по тихо, с по-тихи вибрации на гласа си, до толкова, че спрях да усещам себе си.
Слънцето доби бял цвят, след това се промени в жълт, златно жълт, като създаде около себе си огромен кръг от изумрудено зелен харман, и аз му казвах:
- Ти си златно Слънце, спокойно, ти си Творец на нашия свят, спокойно, всичко е наред, всичко е наред. А сега отдай лечебната програма за живота на Земята - ще успееш!
То отново промени цвета си, като доби леко розов оттенък и в този момент в него, вътре в неговата обиколка се появи сиво петно, ту растеше, ту намаляваше, след което дойде ред на различни образи - те бяха буквално човешки, за кратко появяващи се и изчезващи. Продължавах да говоря тихо, почти безгласно:
- Спокойно, спокойно, всичко е наред, всичко е наред, няма нищо повече, което да навлезе в твоя свят и да ти попречи, то си отиде, спокойно, спокойно.
В този момент, почти на половин копраля от хоризонта, започна да приижда бавно тъмен облак. Състоянието ми беше такова, че внимателно започнах да удържам облака да не го закрие. Усещах, че няма да успея, защото Слънцето пак ставаше кърваво червено.
Отново му заговорих:
- Това е само един черен облак, той ще се отмести, спокойно, спокойно, облака ще спре да напредва и ти ще успееш да направиш нужното за планетата ни! - Постепенно цвета му се промени в златно жълто и черният облак се отстрани.
Настъпи залеза - величествен и запомнящ се.
След залеза, облаците в небето очертаваха в краищата си две дълги пътеки от лилаво зелен цвят. Стояха така като Фуния, от която се изсипва дар, едва тогава отместих погледа си и и се прибрах в стаята.
Вчера след обяд, беше някъде около 17.30 часа, след поредното почистване на снега, измръзнала и същевременно потна от работата, застанах на терасата, привлечена от огненото Слънце.
Слънцето беше на около копраля, че и две от хоризонта и буквално беше огнено червено.
Застанах така, че да го виждам между клоните на дървета и се загледах в него. То гореше в кърваво червени багри, които буквално се "изплискваха" извън него.
Отворих широко очи и се вторачих в огнената колесница.
Беше студено, но студ не усещах.
Бях почти с мокри чорапи, но мокрота не усещах.
Слънцето страдаше! Слънцето бушуваше! Слънцето негодуваше от нещо!
Промених съзнанието си в този момент и му заговорих:
- Спокойно, спокойно, спокойно - всичко е наред, всичко е наред, всичко е наред - спокойно, спооокойййноо, спокоййноо.
В този момент то започна да се успокоява - прибра кървавите лезии, като постепенно сменяше цвета си. Продължавах да повтарам:
- Всичко е наред, спокойно, спокойно - все по тихо, с по-тихи вибрации на гласа си, до толкова, че спрях да усещам себе си.
Слънцето доби бял цвят, след това се промени в жълт, златно жълт, като създаде около себе си огромен кръг от изумрудено зелен харман, и аз му казвах:
- Ти си златно Слънце, спокойно, ти си Творец на нашия свят, спокойно, всичко е наред, всичко е наред. А сега отдай лечебната програма за живота на Земята - ще успееш!
То отново промени цвета си, като доби леко розов оттенък и в този момент в него, вътре в неговата обиколка се появи сиво петно, ту растеше, ту намаляваше, след което дойде ред на различни образи - те бяха буквално човешки, за кратко появяващи се и изчезващи. Продължавах да говоря тихо, почти безгласно:
- Спокойно, спокойно, всичко е наред, всичко е наред, няма нищо повече, което да навлезе в твоя свят и да ти попречи, то си отиде, спокойно, спокойно.
В този момент, почти на половин копраля от хоризонта, започна да приижда бавно тъмен облак. Състоянието ми беше такова, че внимателно започнах да удържам облака да не го закрие. Усещах, че няма да успея, защото Слънцето пак ставаше кърваво червено.
Отново му заговорих:
- Това е само един черен облак, той ще се отмести, спокойно, спокойно, облака ще спре да напредва и ти ще успееш да направиш нужното за планетата ни! - Постепенно цвета му се промени в златно жълто и черният облак се отстрани.
Настъпи залеза - величествен и запомнящ се.
След залеза, облаците в небето очертаваха в краищата си две дълги пътеки от лилаво зелен цвят. Стояха така като Фуния, от която се изсипва дар, едва тогава отместих погледа си и и се прибрах в стаята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар