6 мин. · 

ВЕЛИКИЯТ ДЕН...
Някъде там, някъде тук, някога тогава и най-вероятно сега от точката на своето съзнание ни наблюдава Исус, успял да постигне възнесение, поради свята всеотдайна Любов към всичко що е създадено от Твореца.
О, как ми се иска само за миг да успея да погледна през този негов поглед и да видя онова, което той вижда за човешкия род!
Две хиляди пъти, две хиляди земни години, тази велика душа наблюдава едно и също до сега, до сега, до сега!
- Слава, Слава, Слава на нашия Бог!
- Христос се възнесе!
- Исус Христос е нашият Бог!
- Велик е Божият Син!
- Слава!
- Слава!
- Слава....
Две хиляди години възкресение и какво се случи с хората през тези години?
Какъв урок научиха и го приложиха тези хора, които славят възкресението?
Какво се промени през тези две хиляди години на възхвала деянията на тази велика душа?
Какво прекратихме да правим, за да не страдаме, за да сме щастливи, за да се превърнем като него в богове?
- Спряха войните!
- Не мразим!
- Не завиждаме!
- Не се осъждаме!
- Не боледуваме!
- Помагаме си!
- Станахме като децата!
- Тръгнахме по неговите стъпки на Любовта!
- Човечеството е поело пътя на възнесението и голяма част от него е успяло!
- Ходим спокойно по водата!
- Превръщаме водата във вино!
- Изцеляваме телата и душите на нуждаещите се!
- Приютяваме бездомните!
- Няма бедност!
- Няма разделение!
- Любов, Любов, Любов навред и всички са в единение с Любовта!
- Единили сме се с Бог и сме станали любещи като него!
Браво на това човечество!
Браво на нас!
Браво!
Защо някъде през мъгла виждам кървава сълза от лицето на Великия Божи Син! Какво още не сме направили, хора, че той страда!