10 април в 08:07 · 

Чета и препрочитам посланието, диктувано от Сананда и се старая да вникна дълбоко в думите му. Това послание сякаш се появи в отговор на вчерашните ми въпроси - вик за помощ и подкрепа.
Красиви думи, ободряващи думи, надежда и вяра ни дават те!
Чета и някак в мен едно малко плъзгащо се зрънце се опитва да ме постави в другата част на везната - на съмнението, на отричането, на недоверието.
Драги, хора, приели пътя на Светлината, това се случва с всеки от вас, дори да го отричате, дори да не го забелязвате!
25 години, четвърт век, това е много време и никой не е наясно, изобщо ще му се отпусне ли още толкова жизнен лимит.
Как да бъдем факлоносци, ако дори едно мъничко, мъничко съмнение се промъква в същността ни?
Нужно е да сме на ясно, че посоката се знае, пътя е разкрит, но, не е с цветя и рози, не е с изобилие и отърсване от всички житейски грижи.
Значи, ако вие, ние и всеки друг, решил да се предаде на Висшият си Аз, във всички случаи ще се сблъсква и с доста остри ръбове, които ще му причиняват болка до кръв, но до колкото разбирам, Светлите приятели, винаги ще го пазят от крайности и да речем от смъртта.
Всъщност, имаме ли друг избор, хора, приятели на Светлината?
В коя посока бихме могли да поемем, че живота ни да стане по-добър?
В този тримерен човешки свят до сега намерихме ли покой и пълна удовлетвореност?
Дори когато децата ни порастат и поемат по своя път, ние отново оставаме в тежките енергии за лично оцеляване. До в момента, в който сме се грижили за своето поколение, не забелязваме шиповете, забиващи се в плътта ни, поради единствения стремеж да опазим рожбите си от тези шипове.
А след това? Сиво оцеляване и неразбиране от страна на обществото!
До сега е било все така. Колкото и да се връщаме назад в историята и да търсим хубави времена за цялото човечество, не, няма да ги отрием. Няма ги - те наистина не са съществували!
Какво ни остава? На където и да се обърнем виждаме все извървени кървави пътеки, които водят до никъде, до болката, до страданията, до властта на шепа хора, до безжизнените пари, определящи и безцеремонно остойностяващи всяка частица от живота ни.

Всеки от нас, прегърнал окончателно идеята за Новата Земя, явно ще е нужно първо да се изчисти напълно от онези зрънца съмнение, за да му е по-лесно, по-малко да се препъва в създаването на новите услония на живот.
Нищо не ни пречи да го направим, хора! Ние така или иначе сме тук и ако не го правим със сигурност ще боледуваме, ще остаряваме, ще се борим за оцеляването си и толкова. Но ако се обърнем с доверие към Висшият си аз, нашия Бог, вероятността да видим осъществено нивото на пето измерение е на лице - просто защото ще го правим, а не да чакаме някой да ни го поднесе на тепсия. Доколкото разбрах, явно от хората се очаква останалите 50% от работата, която е нужно да се свърши.
Да си помислим и ако се наемем, да "запретваме ръкави" и да действаме от сега и за винаги.
Само при това условие идеята за доброто ще ни достигне, защото ще отворим в себе си портите, то да навлезе и да го увеличаваме, до там, че да се разпространи в целият свят.
Мисля, също, че никой не е незабележим, който ще отдаде своята енергия за Светлината, защото Светлоносеца ще е подкрепян от Светлите Сили непрекъснато, защото те също имат интерес за това!

Единственото, което ще ви помоля, ако сте решили да поемете факела на Светлината е, не настоявайте, не бъдете строги и категорични, на се превръщайте във фанатици, бъдете тихи войни, а не военноначалници. Знайте, че никой човек не е съгласен да бъде наставляван и грубо воден, пък било то към неговото щастие.
Много внимателно! Деликатно! С такт и много Любов към всеки и всичко!
Иначе трудът ви, ще е изпразнен от смисъл и добри резултати!