1 март · 

Още една "бомба" ще пусна на несъгласие и ще видим до края на деня, дали ще е последна.
Сега пиша за расите, които са идвали и са си отивали по планетата Земя.
И така, "засявана" е дадена раса-хора от неизвестен "градинар" и са наблюдавали развитието и.
И изведнъж, хоп, я потоп, я потъване на земни маси, я ядрен взрив и от расата не останало нищо.
После отново и отново разни експерименти.
Едни казват, че сме шеста раса, други седма, точната истина съм сигурна, че никой не знае.
Дори ние не знаем от колко хиляди години съществуваме като раса, по простата причина, че не ПОМНИМ нищо. Появяват се хора, които наричат себе си "историци" и пишат ли пишат "приказки" за изминали времена, като ни внушават, че това е самата истина и толкова.
Е, аз не съм напълно съгласна с тези историци, защото никой от тях не е бил съвременник на нито една от епохите, за които описва. Вярно е, че има разкопки, древни монументи и човешки скелети, но това далеч не означава "достоверност" на точното битие в онези времеви линии.
********************
Връщам се към темата за расите.
Според моите разбирания, не хората са се самоунищожили, а техните създатели са причинили тяхната гибел.
Как така индивида ще натисне океанското дъно и ще преобърне или придвижи цял континент? Не, това не е по силите нито на обикновените люде, нито на избраните възвисени от тях. Да, има всевъзможни обяснения за "психични сили" или "енергийни несъответствия", но и това поставям в графа "фантазия"! Съществуват Сили, които не са доволни от експеримента си и с лека ръка "изтриват" "нарисуваното".
Сега е същото: От нас зависело преминаването ни! От нас, ама не е от нас, защото ако зависеше от нас, до сега да сме се придвижили в посока на духовните светове от преди хиляди години. Не, не е станало, въпреки че е имало безброй алхимици, които се трудили точно за това - да се освободят от тримерния свят и да поемат пътя "нагоре".
Сега е наш ред, хора! Ние сме наблюдатели, дали Вселената този път, ще се справи със поставената си задача, да върне душите ни там от където са дошли.
От нас не се иска много, освен да сме Любещи и търпеливи. Да приемаме всеки, какъвто и да е, и за да не ни нараняват, просто се отстраняваме, да заминава на там, на където е решил да върви, без да му пречим и да го "вкарваме в правия път".
Дали този път ще бъде унищожена за пореден път човешката раса или Творението си е научило урока и ще издържи изпита? Ще видим, евентуално!