Приятели, лесно е да благодарим с най-най-най-хубавите и благодарни думи:  красиви изживявания и благодатни мигове, на тези, които са се сетили за нас на рождени дни, на Коледа или някой друг празник.
Особено когато някой ни е помогнал - бихме могли да сме му "вечно" благодарни - евентуално!
Но!
Имаме ли сили да пожелаем с любещи думи, добри и хубави неща на тези, които са ни забравили, обидили, наранили или презрели?
Можем ли да се досетим, че точно тези хора са нашите учители, които създават "сложните" ситуации, от които си правим живота не лесен, но пък учебния процес протича на пълни обороти, учейки се, осъзнавайки "обратната страна на монетата", без която, монетата няма как да съществува.
Можем ли да дарим Любов на тези, които не познаваме, тези, които са "зли", тези, които ДИШАТ СЪЩИЯТ ВЪЗДУХ, който и ние дишаме, тези, които Бог не убива, въпреки "лошотията" им!
Ще намерим ли сили в нас, да се променим и да създадем светлина около ни, въпреки всичко?