Цитирам приятел и коментирам, какво мисля по този въпрос.
Marin Niram:
- Който си прави добри дела нека си прави, без да се хвали. Иначе похвали ли се - губи се моментът на добрината и отиваме вече на подхранване на егото и изтъкване на Аза, "виж ме аз какво направих, а ти нищо не правиш".
Това е моето мнение....
......................................
Дали е прав?
До сега сме мислили като него и за повечето от нас е прав в мнението си!
......................................
Сега обаче ще коментирам от друга перспектива и да видим как ще възприемем новата ми позиция.

На кратко отговорих Marin Niram следното:
"Остави ги ти тези шаблони. Аз не съм милионер или милиардер, че да се дуя със дар от няколко милиона за "добри" каузи.
Ние сме "малки" хора и нашите думи не са хвалби, нито очаквам някой човек или пък Господ, да ме потупа по рамото - просто споделяне.
Чакай малко, затова ли по телевизията в новините съобщават само злодеяния и лоши неща, защото хубавите ще изглеждат като "хвалби"?
Не, не съм съгласна - ще се радвам, всеки да прави по нещо добро на непознати или пък близки хора и да го съобщава, че да увлича и други, а не, да му трием сол на главата, че егото му било голямо.
Ти, например, няма ли да си щастлив, да споделиш как си помогнал на някой в беда? Няма ли да си щастлив, ако хората се зарадват, че има и такива като теб и да те последват?"
А сега още малко по темата:
Матрицата ни е вкарала във разбиранията, че добрите неща трябва да са под сурдинка, да не се съобщават, да мълчим за тях, да ги крием едва ли не, да се правим, че сме невидими и е позорно, когато разкажем за нещо добро, което сме свършили.
Ай, ай, ай! Ииии какво ни остава да говорим тогава?
Ами ще си говорим кой какви злини е свършил, да, разбира се, че за другите, защото рядко ще се намери човек, който да разкаже за собствените си злонамерени мисли и действия.
Така, говорим си за Злото до откат, говорим и разказваме за смъртта, за болката, за омразата, за изоставените деца, за ... а, има какво да си говорим в това отношение - лошотиите в трето измерение нямат край.
И като говорим и подновяваме вечната тема за злото, какво създаваме ????????????? Ами Зло!
И защо не си говорим за Доброто? Не, не може, защото това е Егоцентризъм, това е фукня, това е грях!
Аз съм на мнение, че:
Нито едно Добро не е грях, независимо дали е тайно или явно.
Правете ДОБРИНИ, Хора и се "ХВАЛЕТЕ", както искате разказвайте за това, само правете по-често истински ДОБРИНИ и обичайте!