Ами Слънце! Какво толкова - Слънце!
Така ли си помислихте?
Слънце, да, но има и още!
Я да видим сега какво ще напишат пръстите ми. Те са поставени на клавишите и ето - натискат ги!
Студено ми е, включих радиатора, че да стопля малко ръцете се.
С ухото си усещам светлината, идваща през прозореца. От дясната ми страна е, там е поставен и радиатора.
Бавно загрява, усещам го, топля си ръцете.
Гледам през прозореца - небето е синьо и тук там има белезникави облачета. Слънцето виси, кацнало там, високо и си седи тихичко.
Коя е тази сила, че да го задържа горе. Не виждам нищо, за което да се е захванало, да е приседнало както аз на стола.
Стои си във пространството и дори не се клати - стабилно е.
Радиатора - започнах да го усещам и с тялото си - колко велик е човешкия ум - измислил радиатор - топли ме.
За едно радиаторче, малко радиаторче, което не е в състояние да стопли стаята ми съм седнала да пиша, а Слънцето, хм, то не иска да му се плащат всеки месец сметки, не иска благодарности и заплати.
Айя яаа, какво благородство!
Дребните човешки мозъчета, как все още не са го вкарали в кош, че да ни пускат от кранчето по мъничко лъчи, по мъничко светлина, по мъничко топлина, по мъничко живот - през кабели, през тръби или как не са се сетили да сложат мрежа над главите ни и да отварят нещо като малки шлюзчета и да ни продават късчета от Слънцето, като парчета от пица?
Как си го поръчвате, моля - придружено с мазна усмивка(?) с топлина, или със светлина или с мъничко Живот - ама нали знаете, че Живота е много скъпо нещо, не е за всеки джоб!
Сърцето ми пулсира - усещам го на върха на пръстите си. Светлината е заместила отдавна електрическата лампа и ми свети безплатно. Изключвам радиатора - слънцето ме сгря - няма да плащам.
Спокойна съм - снощните притеснения отшумяха заедно с първите слънчеви лъчи. Весело ми е - ще свърша един куп работа.
Здравей Слънце, което и да си - обичам те - обичта е безплатна!
снимка: Л Аргирова