Целият жизнен път на човека е прикачен към тялото му.

Тялото е онова нещо, заради и чрез което имаме условията, да разгледаме уникалността на малки отрязъци от време-пространството, но то, неусетно ни прихваща здраво завързани към него, изисквайки, изисквайки, изисквайки.

Тялото е толкова претенциозно и егоистично - с изградената физиология и психични настройки, че дори умирайки в края на жизненият си път - мислим и страдаме за него и неговите капризи, вместо да си спомним: кои сме и, че сме дошли тук, само за кратко развлечение, след което, да се върнем от избраната дестинация обратно у дома.

В егоизма си да бъде номер едно, тялото стига до там, че изключва притока на Космичната Жизнена Енергия, заради което постепенно остарява, разболява се и стига до край, наречен смърт.