Ц И Г А Р И Т Е !!!

     ЦИГАРИТЕ

Ето, така наставлява чистия разум на природата:

Химията на организма се нарушава от никотина!  

Когато проумееш, тоест стигне до съзнанието ти,                                че цигарите са нечестен ортак на джоба ти,                                             че рушат божественото ти тяло невъзвратимо,                                      че този който най-много обичаш, започва да се отдалечава по необясними причини от теб,                                                                               че си твърде неудобен когато пушиш в общество, в което искаш да се интегрираш,                                                                                                то знай, че вече е дошло времето, да се разведеш с тях. 

А естествено, може и да не го правиш. Моля, продължавай да подпомагаш богатеенето на никотиновата индустрия и по-точно тези, които държат големия пакет за себе си, от производството и продажбата им.

Искаш  жълто и повяхнало лице? Или пък гласът ти да става все по-груб? Пуши! Докато в един момент, напред във времето, ларинкса ти така ще се разглоби, че ще се наложи да отворят дупка в гърлото ти. Да, в твоето гърло! Няма страшно, от там можеш да дишаш и да кашляш, издавайки нечленоразделни хърхорещи звуци, примесени със плюнки и лиги? 

Знам, знам, че си знаеш, но твоето божествено Аз ме помоли, да ти кажа. "Цигарите са многолики убийци". 

Ето, белите ти дробове се пълнят от всяка цигара със смъртоносен никотин. Нежните алвеоли, издути от утаилия се в тях катран, вече не са в състояние да изпращат живителния кислород към клетките на свещеното ти тяло. Често се налага да спиш полуседнал, за да дадеш възможност на тъй желания въздух, да влезе в тях, за да удължиш  живота в тялото си? Идва ден, когато твоят гръден кош е  стегнат с невидимо менгеме. При всяко вдишване чувстваш пареща болка. Трябва да си  ѝ благодарен, защото тя  означава, че все още си жив. Нещо в тебе се гърчи, рухоли, напъва да излезе навън. Ти кашляш ли кашляш, с надеждата да го изхвърлиш, за да осигуриш още място за мъничко кислород, примесен с още любими цигарени вдишвания. Не излиза през устата. 

Сега си ти:

- Няма значение, ето че се осрах. Редичко е, но така е по-лесно. Благодаря ти Боже, как ми олекна. А-а-а, пак излиза свободно от там! Нищо, ще си стоя в къщи и ще си пуша на воля цял ден.

- Сутрин е. Събудих се. Движенията ми са автоматизирани. Правя кафе. В това време вече дърпам с охота от цигарката. Разбира се, че как без нея ще отида до тоалетната, за да си излея чувствата. 

О, не, цигарите, цигарите ми, къде са? Нямам? Свършили са? Ужас!!! Мра-а-азя тези ситуации-и! 

- „Котенце” – чувам някой да ме вика. - Какво ти „КОТЕНЦЕ” бе? - Гледам сърдито, съскам злобно и хапя с думи. - Ааа, ето ги! Как се уплаших, че са свършили... Сега ми е... ох, думи нямам да изразя, колко ми е доволно. - „Мм-мм...” - мъркам вече в отговор на „Котенце” и се чувствам добре, добрееее.... 

- Разправят, че сме неосъзнати, че мозъка ни работел едва на 5-6 до 10 процента. Какви глупости! Глупав и тъп народ. Знаете ли, че аз съвсем осъзнато си харча парите, още по-осъзнато си руша здравето и с пълния капацитет на дима от цигарите си къпя мозъка на сто процента. Харесвам си ги. Влюбена съм в тях. Обичам си ги мноооого! Съвсем съм си осъзната, а ако трябва да избирам – тялото ми или душата ми – ще избера... ТЯХ.  Кой си ти бе, уланкоулу, дето ще ми кажеш кое е добре или пък не за моето здраве, за децата ми и/или пък за отношенията ми със съпруга ми? Ще си пуша на воля, колкото,  когато  и където си искам. Всички останали да вървят по дяволите.

- Съзнание ли? Имам си го! Аз съвсем съзнателно подкрепям световната икономика, с моя скромен принос от една, до две кутии на ден – плащам за тях и същевременно ги унищожавам чрез изгаряне, една по една, също както през средновековието - благодарение на Свещената Инквизиция - вещиците били изгаряни. Защо ли!!!? Ами нали на тях пише, че пушенето е вредно и води до смърт и то с много дебели, и черни букви. 

Сега разбирате ли, каква голяма полза има от мен! 

- Моля, когато благоговейно хвана цигарата и от нея излиза нежна струя дим, си представяйте, че пуша лулата на мира. Този тъй свещен символ на мъдри и древни народи, трябва постоянно да се пази жив. Естествено, за това се грижим твърде отговорно ние, пушачите.

- Не ми разправяйте, че ще ме хване рак, туберкулоза или някакви си сърдечни заболявания, защото си го знам! Знаете ли какъв герой съм аз в очите на медико-фармацевтичната индустрия? Аз ги спасявам от глад и банкрут! Така де, хората няма да страдат заради липсващи болнѝци! Е да, не забравяйте и медицинските заведения, строителите, проектантите, производителите на всички основни и помощни материали, и медикаменти! Ами  енергетиците доставящи електричество, още топлофикациите, администратори, има си и министерство на здравеопазването, здравна каса... От всички споменати нуждаещи се до тук, се събират данъци за държавата! И... да изреждам ли още на колко народ съм полезна! Ако наистина цигарите не бяха нещо добро, то държавните механизми с тяхната неограничена власт отдавна щяха да ги забранят, но не го правят! 

- На нас, пушачите пантеон трябва да ни изградят, за себеотрицание и героизъм, а вие какво; „не пуши, та не пуши”!  

- Кой сега е престъпника, спъващ икономическото развитие на държавата ни?

- Но какво е това, дето излиза от долния изход? Ужас!!! От мен изтича катран, примесен с плътта ми!

 - Спирам! Боли! О, не, БОЛКААА?!!! Ама тя наистина съществувала?!!! Защо червата? Никой не ми е казвал за тях! Какво, не-кро-ти-зирали!? Проклети да са всички! Проклети и вие, че за тях не бяхте ми казали! Проклети да са държавите, цигарите и икономиките! Пооомощ! 

Завесата падна.

 вторник, 15 Ноември 2011 г.

Запазвам си правото на допълнителни корекции.                                                                                                 автор: Катя Петрова