15 януари в 08:46 · 

Силата
Седя си в стаята на топло! Навън духа студен вятър. Прехвърчат дребни снежинки. Дървото пред прозореца скърца от студ.
Размърдвам се из къщата и нещо ме тегли навън!
Отварям вратата, излизам и тръгвам към заспалите дръвчета в градината! Движа се сред тях и поглеждам ту на ляво, ту на дясно около мен. Земята е замръзнала. За малко да се препъна в една отчупена от нощната буря вейка на дюлята - навеждам се, взимам я и я поставям до оградата - тук е добре - мисля си аз.

Разтварям ръце и ги повдигам пред себе си. Призовавам Светлината и Любовта да пазят това място и майчицата Земя. Става ми леко. Усещам топлина по тялото си. Спокойно ми е.
Около мен сякаш всичко е заспало, но аз знам, че то живее в сънят си. Аз също съм жива в моят сън.
Тръгвам отново. Обикалям къщата. Дишам с пълни гърди и благославям въздуха. Животните ме гледат и мълчат. Наблюдават ме, поемайки Любовта, която излъчих за тях.
Приближавам отново входа. Влизам!
Майка ме пита "къде съм"!
- Тук съм, майко, тук съм - отговарям сякаш съм някъде далеч от себе си!
Забелязвам, че краката ми изобщо не са се изцапали, дрехите не са намокрени, косата ми не е разпиляна от вятъра.
***
Приятна ли ви е тази разходка? Питам ви, тъй като, вие също я вдъхнахте със силата на въображението си!
***
Това е Силата - Силата в нас!