В моето мазе бях забравила един килограм картофи. Стоят си те на земята в една мрежичка и никой не се интересува от тях - дори мишките.
Преди няколко дни влизам в мазето и какво да видя: около картофите между дупчиците на мрежата излезли дълги кълнове от картофите - ама толкова дълги, че може би надхвърлят един два, че и три метра. Всеки картоф пуснал толкова, колкото пъпчици е имал по себе си. А кълновете едни такива белезникави, гладки, доста дебели и тук там с допълнително клонче. Увили се едно в друго, прииждали към врата и а-ха, да се покажат извън нея, ако тя не беше затворена.
Ау- у, "викам си" безгласно - змии! О, не, не са змии - виждам, че водят началото си от мрежата с картофи.
Поглеждам в мрежата - картофите са си цели, дори свежички.
Няма дори пуснати коренчета от тях.
Вода в мазето липсва, освен влагата от въздуха.
Сега, давате ли си сметка от какво се сътвориха тези дълги и многобройни картофени кълнове, след като картофите цели, не са засадени в земя и не съм ги поливала?
Това е Силата на Живота. Там където той е решил, че ще се прояви, нищо не е в състояние да го спре - е, освен ние хората - понякога!
Живота идва от "нищото" - така поне го наричаме. Аз го наричам ЛЮБОВ!