Забележете, когато бях дете, ходех на училище и тайничко си мечтаех: учителката да се разболее, че поне три дни да не посещавам училище. През ум не ми минаваше, аз да легна болна, защото това просто не се случваше.
Децата бяха здрави, учителите също!

Как така сега допускаме да сме зависими от болестите!
Има хора, които мечтаят три дни да са здрави, че да отидат някъде!

Защо допускаме да ни се клати психиката, здравето, Живота и не се осъзнаем, че сме отворили широко вратите за злонамерени индивиди, превръщащи ни в послушна биомаса?

Едно е да мечтаем, да говорим и съвсем друго е, да го приложим, да го живеем!