Не знам дали долавяте, но мнозина от вас, които повдигат духовните си вибрации, преминават през един период, който бих го нарекла "сгъстена самота".
Човека, тръгнал по този път, някак постепенно се отдалечава от доста тримерни развлечения, връзки, навици и увлечения.
Няма с какво да ги замени и неусетно остава сам със себе си.
Това състояние вероятно е най-правилното за хора, тръгнали по пътя на духовното израстване, защото когато се огледат, не намират вече толкова или достатъчно неща, които да ги радват. 
Хората, обръщайки се към себе си, също до някъде са тъжни - не са в състояние да намерят онези неща, които да заместят изоставеното, ненужното.
Това е, драги, не е лесен този преходен етап от материално към духовно. От едното се отърсваме, а другото все още не го познаваме!
Ще премине това "тъмно петно" - временно е! На енергийно ниво се установяват новите условия на живот и вече изцяло са изградени, но за съжаление, не сме готови да ги осмислим, защото така или иначе се държим здраво, не пускаме света на материята, която също не ни удовлетворява както преди.
Да, "тъмно" е, но ще стане видело и душата ни ще ни поведе по новите светли пътеки, за където се подготвя толкова много прераждания.