Има нещо, което изглежда трудно ще го преодолеят повечето хора.
Това е острата реакция към любими и близки.
В материалния свят обичаме по човешки все още, не, по божествен начин. Тоест докато обичаме изискваме.
Образа, който обичаме за нас е чист, съвършен, непорочен, порядъчен и всичко останало, което на нас често ни липсва или допускаме понякога да грешим.
Очакваме от любимите ( майка, баща, съпруг, съпруга, дете, син, дъщеря, любим или приятел) винаги да бъдат съвършени, просто защото ги обичаме.
Добре ще е да е точно така, но за съжаление удряме на камък.
Тези, в които се кълнем, че са нашите фаворити понякога постъпват, говорят или реагират по начин, който буквално ни изкарват от равновесие.
Такааа... и се започва една одисея ... оле-ле, нервите така избушват, че после ни иде в земята да се заврем.
................
Ииии си казваме: следващия път ще внимавам да не реагирам така грозно. Да, ама до следващия път и "вулкана" така изригва, че отново не можем да го контролираме.
...............
Как да се справим със себе си, как да овладеем онзи емоционален протест, който ни кара след това да се срамуваме от себе си?
................
Знаете ли, никой няма да ни ядосва нарочно, да греши нарочно или да ни тормози нарочно, освен ако не е психопат - значи пак не е нарочно!
Всеки счита, че това, което прави е най-правилното за в момента, най-доброто, най-точното!
А тези "всеки" са безброй много и ако ги съберем ще видим толкова много лица на дадената ситуации, че направо ще се изгубим в гората от мнения и реакции.
-------------
И как да се спасим от избухването?

В момента на подем на гнева, ако успеете да си кажете това изречение, всичко ще се тушира и ще имате време да овладеете себе си.
Казвате:
"той счита, че е прав и няма как да мисли в този момент като мен, както аз, сега не мисля като него"

След време, наистина ще установите, че този човек за себе си наистина е бил прав!