Мисля си за мнозинството от хората, че не осъзнават до колко са свикнали да ги управляват. 
С болка премина през умът ми, колко народ се изразява шаблонно, с готови изрази - чули, прочели, някой казал и край, това е правилото за тях.
Страшен нагар от чужди закони е полепнал по същността ни.
Аз не отричам правилата на другите, но те са за тях добри, някак с тях живеят, защото им вършат работа.
Моите правила, за моят живот (например), трябва да ми легнат, да се слеят с мен, да ги изживея и да ми доставят радост.
Затова, колкото и да учим от страни, ние ще бъдем в света на принаденото, изкуственото, ако то не "заспи" с нас - ще вървим по чужди пътеки, не по нашите.
Вярно, така са ни втълпявали хиляди години - "спазвай правилата", "учи", "върви в пътя, който ти показваме", "няма друга истина освен моята" и прочие готови неща от раждането до смъртта, от семейството до държавата, от читанката до световните закони, изковани от "гении", налагани ни за верую, живеейки - направлявани от чужди умове.
Това е, което имам да кажа. Време е, да се научим - просто е дошло времето, да бъдем себе си, като не забравяме, ама в никакъв случай да не забравяме, да работим за благото на цялото.